Област Бургас
Община Айтос
Крепост Аетос - Айтос
GPS: N42° 43' 03.0" E27° 14' 21.0"
Тримата братя - Айтос
GPS: N42° 42' 17.2" E27° 15' 46.4"
Крепост Исар кая - Карагеоргиево
GPS: N42.74833° E27.16778°
Крепост Тепето - Малка Поляна
GPS: N42° 38' 33.9" E27° 14' 43.9"
Крепост Калето - Тополица
GPS: N42° 44' 53.2" E27° 06' 19.1"
Община Бургас
Тракийска крепост (Тюрзис) - Банево
GPS: N42° 36' 56.6" E27° 24' 05.9"
Авиомузей - Бургас
GPS: N42° 33' 54.6" E27° 31' 08.9"
Крепост Кабата - Бургас
GPS: N42° 27' 16.0" E27° 29' 05.0"
Крепост Кулата - гр.Бургас
GPS: N42° 26' 37.4" E27° 28' 08.4"
Крепост Порос - Бургас
Античната и средновековна крепост Порос се намира близо до град Бургас. Тя е на няколко километра от изхода на града в посока южното Черноморие. Намира се на полуостров Форос, точно на брега на морето в защитена местност “Пода” и е в непосредствена близост до Мандренското езеро и до природозащитен център “Пода”.
Крепостта е създадена в средата на II век от римския император Антонин Пий. Създадена е под името Поро (проток), служеща за опазване на отока на Мандренското езеро. В посветителен надпис от ІІ век се казва, че по границите на римската колония Деултум са изградени бурги (крепости), откъдето идва вероятно и името на днешен Бургас. Именно тук е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от непристъпна крепост. Крепостта е известна с победата на българската армия, водена от цар Тодор Светослав Тертер, над византийците през 1304 година. Византийците били изгонени от крепост Русокастро и от Месембрия и Созопол и искали да завземат тези земи. Византийският император Андроник II изпратил войска, оглавена от неговия син и придружавана от византийският пълководец Михаил Глава, който преди четвърт век воювал срещу въстаниците на Ивайло. Но българският цар Тертер се оказал по-голям стратег и направил засада на византийците в района на крепост Порос. Решителното сражение било, когато византийската армия настъпвала по моста, над отока на Мандренското езеро, което се влива в морето, който според картографите тогава се е приемало за река Скафида. След победата цар Тодор Светослав Тертер постигнал разширението на границите чак до Ахтопол. Крепост Порос е паметник на културата от национално значение.
Дълги години територията на нос „Форос” е недостъпна поради наличието на военна база. Едва при обхождането на зоната от специалисти археолози се установи наличието на две самостоятелни късно антични укрепления от ІV-VІ в., свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и прилежащите им постройки. Открито беше и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в. Откри се и каменен блок с част от посветителен надпис на гръцки език от Римската епоха поменаващ името на император Гордиан III.
Югоизточна стена - GPS: N42° 27' 14.3" E27° 28' 28.8"
Крепост Порос - Бургас
GPS: N42° 27' 17.4" E27° 28' 28.8"
Природозащитен център Пода (БТС 07)
GPS: N42 26.632 E27 28.012
Фестивал на пясъчните фигури - Бургас
GPS: N42° 30' 39.0" E27° 28' 52.9"
В Бургас всяка година от месец Юли до средата на Септември се провежда фестивал на пясъчните фигури. Той е първият такъв фестивал в България и води началото си от 2008 година. Разположен е на територия от 5 декара в северната част на Морската градина. Във фестивала вземат участие творци и модератори от България и чужбина. Разнообразните и интересни фигури носят много радост и емоции на всеки посетители. Фигурите се изработват от пясък, който е специфичен със своето високо съдържание на глина. По време на изложбата може да се видят изваяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и други. Фигурите достигат доста големи размери. Някои от тях достигат големина повече от 8 метра. През вечерта фигурите са осветени с прожектори и красотата им е съвършена.
Темата на фестивала тази година е „Приказки от пясък“.
Църква Св.Св.Кирил и Методий (БТС 07) - Бургас
GPS: N42° 29' 46.4" E27° 28' 26.7"
Античен град Акве Калиде
GPS: N42 36.704 E27 23.628
Акве Калиде (Баня на Сюлейман Великолепни) - Ветрен
GPS: N42° 36' 41.4" E27° 23' 37.1"
Община Камено
Крепост Русокастрон и светилище Русина дупка- с.Русокастро
GPS: N42° 29' 17.0" E27° 09' 23.7"
Крепостта и светилището се намират на висок хълм на 3 км северно от село Русокастро. Край него от три страни обикаля река Русокастренска. Крепостта е на най-високата част на хълма и до нея се стига по обиколен черен път или по изсечена в скалите пряка пътека от юг.
Древното светилище е създадено в малка карстова пещера, отворът на която е на северната, стръмна страна на хълма. До него може да се достигне по оформена в скалата стълба и обезопасена пътека през територията на крепостта.
Крепостта Русокастро е изградена в V в. на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин І / 518-527г/, водил най- тежките войни с аварите.
На 18 юли 1332г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която ІХ-Хвек охранява старобългарската граница Еркесия. В крепостта се намирал манастира „Св. Георги”, чието създаване се отнася още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец с дарения на фондация „Русокастрон”.
Светилището "Русина дупка" е било създадено през ІІ-ро хилядолетие преди Христа от траките. То било посветено на Богинята-майка. Народната традиция в селото е запазила стари песни и легенди свързани със страшен змей, който живеел в пещерата. Той се влюбил в хубавата мома Руса/ Русалия и я отвлякъл в пещерата. Нейните сълзи се стичали по скалата и напълнили малко кладенче, което и до днес се счита за лековито.
Крепост Русокастрон - Русокастро
GPS: N42° 29' 17.0" E27° 09' 23.7"
Светилище Русина дупка - Русокастро
GPS: N42° 29' 20.5" E27° 09' 26.0"
Община Карнобат
Крепост Маркели - Карнобат
GPS: N42° 38' 15.2" E26° 53' 48.2"
Часовникова кула - Карнобат
GPS: N42° 38' 36.8" E26° 58' 58.2"
Община Малко Търново
Долмен в местност Ашламата - Близнак
GPS: N42° 12' 01.5" E27° 16' 16.6"
Долмени - Бръшлян
GPS: N42° 02' 28.3" E27° 27' 03.7"
Църква Св.Димитър - Бръшлян
GPS: N42° 02' 47.2" E27° 25' 41.5"
Карстов извор Бялата вода - Бяла Вода
GPS: N42° 09' 29.6" E27° 26' 06.3"
Крепост Босна - Бяла Вода
GPS: N42° 11' 12.1" E27° 27' 01.5"
Местност Св.Илия - Визица
GPS: N42° 06' 43.1" E27° 36' 52.4"
Светилище (параклис) Св.Илия - Граматиково
GPS: N42° 02' 14.3" E27° 39' 12.3"
500 годишен благун - Евренозово
GPS: N42° 07' 53.8" E27° 21' 01.7"
Долмени - Евренозово
Долмен в м.Бакъра - GPS: N42° 07' 45.9" E27° 21' 57.2"
Долмен Бакъра - Евренозово
GPS: N42° 07' 45.9" E27° 21' 57.2"
Римска гробница и светилище - Евренозово
GPS: N42° 07' 44.3" E27° 22' 12.1" - Римска гробница
Римска гробница - Евренозово
GPS: N42° 07' 44.3" E27° 22' 12.1"
900 годишен благун - Заберново
GPS: N42° 05' 36.0" E27° 33' 54.6"
Долмен - Заберново
GPS: N42° 05' 45.4" E27° 34' 25.3"
Долмен Лъгът - Заберново
GPS: N42° 06' 24.8" E27° 32' 27.5"
Заберновски манастир Св.Петка - Заберново
GPS: N42° 07' 32.9" E27° 33' 11.6"
700 годишен благун - Звездец
GPS: N42° 04' 43.8" E27° 30' 17.2"
Местност Петрова нива (БТС 08) - Звездец
GPS: N42° 03' 40.0" E27° 31' 48.7"
Долмени - Калово
Долмен в местност Св.Неделя - GPS: N42° 07' 58.0" E27° 31' 39.4"
"Гробницата на Бастет" - Малко Търново
GPS: N41° 58' 01.1" E27° 29' 17.2"
Исторически музей (БТС 08) - Малко Търново
GPS: N41° 58' 46.3" E27° 31' 26.0"
Крепост Голямото градище - Малко Търново
GPS: N41° 57' 55.2" E27° 29' 23.0"
Култов комплекс в м.Мишкова нива - Малко Търново
Гробница (Светилище) - GPS: N41° 57' 28.3" E27° 30' 02.3"
Могилен некропол в м.Пропада - Малко Търново
GPS: N41° 59' 00.5" E27° 29' 05.7"
Тракийско светилище в м.Камъка - Малко Търново
GPS: N42° 00' 31.6" E27° 35' 24.5"
Извори на река Младежка - Младежко
GPS: N42° 09' 03.6" E27° 21' 27.0"
Крепост Голямото кале - Младежко
GPS: N42° 09' 00.6" E27° 21' 20.7"
Голямата аязма - Сливарово
GPS: N42° 01' 18.6" E27° 42' 20.8"
Светилище Индипасха - Сливарово
GPS: N42° 00' 16.7" E27° 39' 11.4"
Водопад Докузак - Стоилово
GPS: N42° 01' 21.7" E27° 30' 08.5"
Община Несебър
Нос Емине - Емона
GPS: N42° 42' 05.0" E27° 53' 58.0"
Тунел - Кошарица
GPS: N42° 45' 16.6" E27° 43' 08.7"
Базилика Богородица Елеуса - Несебър
GPS: N42° 39' 39.9" E27° 44' 16.6"
Вятърна мелница - Несебър
GPS: N42° 39' 40.6" E27° 44' 15.5"
Късноантично водохранилище - Несебър
GPS: N42° 39' 29.1" E27° 43' 56.2"
Ранновизантийски терми - Несебър
GPS: N42° 39' 33.9" E27° 44' 03.0"
Стария град (Месемврия) - гр.Несебър
Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 м и ширина 350 м, свързан със сушата чрез тесен провлак. Несебърският полуостров - античната Месамбрия е заселен още в края на бронзовата епоха. Месамбрия е имала две удобни пристанища - северно и южно, в които и досега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби. В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти - дорийци по произход. Градът бързо се разраства и се превръща в типичен гръцки полис със съответната структура, функции и управление. Той постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти - основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети още в първата половина на V век пр. Хр. – сребърни драхми и оболи, а по-късно и монети от бранз. Най-голям разцвет достига през III-II в. пр. Хр., когато сече и своя златна емисия. Градът поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море.
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян без съпротива от римските войски. След временна окупация в началото на I век той е включен трайно в пределите на Римската империя. Месемврия, както вече започва да се нарича градът, е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки. Тя продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие на Римска Тракия. В Месемврия се строят нови християнски храмове - базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на Св. София, така както е и в Константинопол.
По легендарни данни през своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 23 от тях. И сега заради многото и добре запазени църкви, особено от периода XIII - XIV век, градът е наричан от наши и чужди изследователи „българската Равена”. Почти през цялата си история Несебър е бил резиденция на митрополит. Така две от несебърските църкви - “Св. София” и “Св. Стефан” - са повече известни като Старата и Новата митрополия.
Църквите в Стария град
- Църква "Св.София" - старата митрополия
GPS: N42° 39' 32.9" E27° 44' 09.6"
Църквата “Св.София”, т. нар. “старата митрополия” е разположена на предполагаемия стар център на града. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс (предверие) и атриум (вътрешен двор). Дължината й е 25,50 метра. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Изграждането на базиликата датира от края на V и началото на VІ век. Два са строителните периода, като сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век. Базиликата е била част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит.
- Църква "Св.Стефан" - новата митрополия
GPS: N42° 39' 28.3" E27° 43' 59.1"
Църквата “Св. Стефан” или т.н. “Нова Митрополия” е изградена в периода ХІ-ХІІІ век. В ХVІ век тя е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството й са преутребени множество архитектурни елементи - корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради. Първоначално църквата е носила името на Богородица. Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса - 1599 година. Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостаас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата “Св. Стефан” се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.
- Църква "Исус Христос Пантократор"
GPS: N42° 39' 31.5" E27° 43' 59.8"
Църквата “Христос Пантократор” (Вседържател) е построена през ХІІІ-ХІV век и е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура. Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 Х 6,90 м, с два входа – на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. Паметникът има подчертано издължени пропорции. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли - символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога. Сега в църквата е уредена фотоизложба „НЕСЕБЪР И ЗАЛИВЪТ В СТАРИ КАРТИ (от ІV до ХІХ век)”. Показани са осемнадесет карти, датиращи от ІV до ХІХ век, които илюстрират трайния интерес към Югоизточна Европа и в частност към черноморското крайбрежие и Несебър.
- Църква "Св.Йоан Кръстител"
GPS: N42° 39' 32.7" E27° 44' 02.3"
Църквата "Св.Йоан Кръстител" е построена през Х век. Градена е от ломен камък и хоросан и е с размери 14 Х 10 метра. Около прозорците и над вратата се забелязват наченки от украсни елементи, работени от тухли. Църквата е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. Над центъра – на вписан кръг, се извисява цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са насочени с по една висока сляпа арка. Църквата е измазана и стенописана. От изображенията са запазени ктиторски портрет (ХІV в.), разположен на южната стена, както и сцена с образа на Св. Марина (ХVІІ в.), разположена върху югозападната колона. През 2013 г. в резултат на реставрация на църквата бе установено, че е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика.Според плана си и материалите от проучванията базиликата може да се датира в VI век.
- Църква "Св.Спас" (Св.Възнесение Господне)
GPS: N42° 39' 33.5" E27° 44' 04.3"
Църквата "Св.Спас" е еднокорабна и едноабсидна църква с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 м. Дървеният стреховиден покрив е без обшивка отвътре. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята. Строена е през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян. Това става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход. Отвътре църквата е изцяло стенописана от незнаен майстор и това е станало в началото на ХVII век. В пода на църквата дълги години се е съхранявала надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега може да се види в Археологическия музей.
- Църква "Св.Арг.Михаил и Гавраил"
GPS: N42° 39' 34.9" E27° 44' 06.1"
Църквата "Св.Арг.Михаил и Гавраил" (ХІІІ век) е еднокорабна, кръстокуполна, с притвор. Размерите й са 13,90 Х 5,30 метра. Църквата е завършвала с широк купол, а на запад е имало четвъртита кула, която се е издигала над притвора. Каменната стълбичка, която е водела към нея, е скрита в западната стена на църквата. В храма се влиза през три врати – една на северната стена към кораба и две към притвора. На изток църквата завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Богата е и външната й украса. Арките са подчертани от тройни редици зелени глазирани „панички”, а под тях пространствата са изпълнени с шахматно наредени каменни блокчета и двойки тухлички.
7.Църква "Св.Параскева"
GPS: N42° 39' 34.6" E27° 44' 07.9"
Църквата "Св.Параскева" (ХІІІ-ХІV век) е еднокорабна, с притвор и размери 15 Х 6 метра. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. По дължината на северната и южната фасада минава редица от слепи арки, чиито тимпани са богато орнаментирани. Мотивите – рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др. - са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена. Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Над притвора се е издигала кула-звънарница, за която свидетелствува каменната стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора. Сега в църквата има изложба „Спасени стенописи от Несебърски църкви“. Показани са за първи път стенописи от съборената през 1958 г. несебърска църква „Св. Георги Големи“. Тя се е намирала в югоизточната част на стария Несебър и е била построена през 1704 г. Църквата е била еднокорабна с притвор. Преди събарянето й стенописите, които са от началото на ХVIII век, са били свалени и повечето са били пренесени в Националния археологически музей - София. Малка част са останали в Несебър и именно те са експонирани сега заедно с някои от свалените стенописи от църквата „Св. Климент“.
- Църква "Св.Йоан Алитургетос (Неосветени)"
GPS: N42° 39' 26.7" E27° 43' 59.3"
Църквата "Св.Йоан Алитургетос (Неосветени)" е построена през ХІV век. Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 год., тя бележи върховия етап в строителството на култови сгради през Средновековието. Размерите й са 18,50 Х 10,25 метра. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол. Най-характерни са фасадите на църквата. Тук живописният стил е достигнал най-високото си развитие. Чрез умело редуване на белите каменни блокове и червени тухлички, комбинирани с керамични панички, са получени най-различни орнаменти, които представляват истински многоцветни шевици. Всички фасади са разработени по различен начин. Особено красиво е изработена запазената източна фасада на църквата, с нейните три разчленени апсиди, украсени със сройни ниши и елегантни аркатури.
- Църква "Св.Тодор"
GPS: N42° 39' 35.7" E27° 44' 19.5"
Църквата "Св.Тодор" е малка еднокорабна църква, с притвор и една абсида. Дълга е 8.70 м и е широка 4.15 м. Фасадите са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли. Пространството под арките е запълнено от шахматни или зигзагообразни орнаменти, оформени чрез каменни блокчета и тухли.
- Църква "Успение Богородично"
GPS: N42° 39' 36.7" E27° 44' 10.6"
Църквата "Успение Богородично" е единствената действаща църква в Стария Несебър, построена е през 1873 г. Тя е най-голямата и най-добре запазената трикорабна базилика в града с купол и късна иконография. Построяването и е свързано с едно предание за чудодейната икона „Св. Богородица”, която лекувала от психични и други заболявания. Според това несебърско предание, играещи на улицата деца видели в клоните на едно голямо дърво иконата „ Св. Богородица”, която преди това се пазела в църквата „Св. Тодор”. Иконата била свалена и върната на предишното й място. Това се повторило няколко дни подред. Тогава на една стара жена и се явила на сън Света Богородица, която и казала, че на същото място трябва да се съгради църква.
- Базилика "Св.Богородица Елеуса"
GPS: N42° 39' 39.9" E27° 44' 16.6"
Базиликата "Св.Богородица Елеуса" (Умиление) се намира на северния бряг на полуострова. Построена е през VІ век. Тя е трикорабна, с три апсиди и нартекс. Двата странични кораба имат по още две по-малки апсиди- на север и на юг. Северният и част от централния кораб са пропаднали в морето. В притвора на църквата са запазени засводени гробници. Базиликата е дълга 28 метра и широка 18 метра. През 1920 год. тук се извършват археологически разкопки. Сега църквата е консервирана и отчасти реставрирана. В историческите извори тя се споменава до ХІV век, когато е била част от манастирски комплекс.
- Църква "Св.Климент"
GPS: N42° 39' 30.7" E27° 44' 02.5"
Църквата "Свети Климент" се намира в центъра на Стария Несебър, от дясната страна на главната улица. Името на храма се е запазило по предание у местното население. Храмът е пострен през XVII век.От него до наши дни е запазена централната апсида и олтарна маса. Запазени са и стенописите от вътрешната част на апсидата: "Богородица с Младенеца на трон", "Причистване на апостолите", изображения на великите църковни отци и др. Стенописите са реставрирани и консервирани.
Макар и частично запазен, е неподобаващо отношението към този храм - днес пространството около него е превърнато в ресторант!
- Църква "Св.Влахерна"
GPS: N42° 39' 33.8" E27° 44' 12.4"
Средновековната църква "Света Влахерна" ("Св.Мария от Влахерна") се намира в североизточната част на Стария Несебър. Днес от църквата е останало съвсем малко - част от апсидата и проскомидийната ниша, на юг, където се е простирала църквата, сега минава улица.
- Църква "Св.Димитър"
GPS: N42° 39' 33.7" E27° 44' 09.4"
Църквата "Св.Димитър" се намира в непосредствена близост до Старата митрополия, от северната й страна. Строена е най-вероятно през XI век може би като семейна църква. По план е кръстокуполна, квадратна и триапсидна. Запазени са основите на четирите стълба, които са поддържали купола. Разкрита е по време на археологически разкопки през 1968 год.
- Базилика Vв
GPS: N42° 39' 30.8" E27° 43' 55.0"
- Базилика VIв
GPS: N42° 39' 32.5" E27° 43' 51.9"
- Археологически музей (БТС 6)
GPS: N42° 39' 30.4" E27° 43' 52.1"
Археологическият музей в Несебър е създаден през 1956 год. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 год. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете”, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.
През многовековното съществуване на града многократно се изграждат крепостни стени и съоръжения, които правят полуострова недостъпен. Първите засвидетелствани заселници на полуострова – траките, пристъпват към укрепване на селището си към VІІІ в. пр.Хр. На северозападния бряг е разкрита крепостна стена от това време заедно с портата. Градена е от ломени камъни и кал и е запазена на височина около 2 метра. При колонизацията в края на VІ в. пр.Хр. гръцките заселници не изграждат веднага нова укрепителна система. Към това те пристъпват едва в края на V и началото на ІV в.пр.Хр., като някои части от крепостните стени се изграждат и през ІІІ в.пр.Хр. Градежът е от големи каменни блокове с обработени лица и подравнени в редове, без спойка. Вътрешността на крепостните стени е пълна с ломени камъни и пръст. Проучено е трасето на гръцката крепостна стена в западната част на града – на някои места тя се застъпва с по-късната византийската крепостна стена. При завладяването на Месамбрия от римляните крепостните съоръжения остават почти непострадали и се използват през следващите векове. След разпадането на Римската империя управниците на Византия предприемат активна строителна дейност и в средата на V в. в Месемврия се издигат нови крепостни стени, градени в “опус микстум” – редуване на пояси от камъни и тухли. Най-добре е съхранена крепостната стена около градската порта. Тук тя е с лице от големи каменни блокове, обработени в правоъгълна форма. Портата е фланкирана от две правоъгълни кули, а встрани от тях симетрично са изградени полукръгли и кръгли кули. Две врати – спускаща се и двукрила - затварят плътно входа на града. По време на ранновизантийската епоха е издигната крепостна стена и на югозападния бряг, запазена и до днес. Ранновизантийската укрепителна система се използва през цялото средновековие. На няколко пъти при нападения е сериозно повреждана, но бързо след това е възстановявана. Първата реконструкция датира от края на VІ и началото на VІІ в. след нападението на аварите. При превземането на Месемврия (812 г.) войските на хан Крум разрушават крепостната стена, която в края на ІХ в. е възстановена със строеж от тухли. В средата на ХІ в. укрепителните съоръжения отново се ремонтират. При царуването на Иван Александър стените за последен път се реконструират. След падането на Несебър под турска власт (1453 г.) укрепителната система губи предишното си значение и, оставена без грижи, постепенно се разрушава.
- Византийски крепостни стени - главната порта
GPS: N42° 39' 32.4" E27° 43' 50.5"
- Византийски крепостни стени - югозападна част
GPS: N42° 39' 25.3" E27° 43' 57.6"
- Крепостни кули - XIVв
GPS: N42° 39' 33.0" E27° 43' 50.6"
- Тракийска крепостна стена
GPS: N42° 39' 33.3" E27° 43' 52.6"
- Гръцка крепостна стена
GPS: N42° 39' 33.0" E27° 43' 53.6"
- Храм на Зевс
GPS: N42° 39' 32.5" E27° 43' 53.1"
- Амфитеатър
GPS: N42° 39' 25.3" E27° 43' 58.2"
Античният амфитеатър в Несебър се намира на едва 2 км. от центъра на града, в непосредствена близост до пристанището. На сцената му често се изявяват както едни от най-добрите български естрадни и поп изпълнители, така и чуждестранни такива.
- Късноантично водохранилище
GPS: N42° 39' 29.1" E27° 43' 56.2"
- Ранновизантийски водопровод
GPS: N42° 39' 32.2" E27° 43' 25.0"
- Ранновизантийски терми
GPS: N42° 39' 33.9" E27° 44' 03.0"
Ранновизантийските терми (баните) са построени през VІ в. по време на управлението на византийския император Юстиниан І Велики (527 – 565 г.). Проучена е около 2/3 от площа им: пет топли помещения (две от тях с полукръгли басейни), централна зала и коридор. Останалата част от сградата остава под съседните улици и къщи. Стените на термите са изградени в opus mixtum (редуване на каменни редове с тухлени пояси) и са били облицовани с мрамор. На места са запазени на височина до 3 м. Топлите помещения имат висящ под и хипокауст. Най– импозантна е централната зала, където четири масивни мраморни колони с коринтски капители са поддържали кръстат свод или купол. Подът й е бил покрит с мраморна настилка. Термите се снабдявали с вода чрез водопровод, влизащ от западната страна на сградата. През периода V – VІ в. е изградена сложна подземна водопроводна система, която обхващала целия град. Термите са функционирали по предназначение до края на VІІІ в. През този период са правени и поправки. В началото на ІХ в. термите са преустроени и започват да се използват за жилищни и стопански нужди. В централната зала са построени пещи за добив на вар, в които като суровина се използват мраморните плочи от настилката и облицовката.
- Турска баня
GPS: N42° 39' 34.9" E27° 44' 03.6"
В Несебър е имало две турски бани. Едната е от ХVІІІв. и се намира на северния бряг. Понастоящем е реставрирана. Външния й вид е скромен, но вътрешността и е била богато украсена. Състои се от коридор водещ до централното помещение с купол. От двете страни на коридора има по едно малко помещение.
Втората се намирала на южния бряг, при храма "Св. Йоан Неосветени", но не е запазена.
- Турска чешма
GPS: N42° 39' 32.1" E27° 44' 10.0"
- Вятърни мелници
GPS: N42° 39' 34.5" E27° 43' 40.8"
GPS: N42° 39' 40.6" E27° 44' 15.5"
Един от символите на Несебър е вятърната мелница, която се намира по средата на провлака. От по-ново време са запазени три вятърни мелници в Несебър. Първата се намира преди началото на провлака водещ към Несебър, сред постройките на съвременен хотел, другата се намира на самия провлак и третата - на северния бряг, в близост до храма "Св. Богородица Елеуса". Първите две понастоящем са реставрирани.
Огромният корпус на мелницата е правилен цилиндър с масивни стени, зидани от ломен камък, ваден на място. През сводестата врата, чиято рамка е от каменни блокове, се влиза в приземния етаж, която е служил за склад. До втория етаж се стига по масивна стълба от дъбови трупи. Тук е било жилищно помещение. Край стената е устроено огнище, коминът за което, през дебелината на стената се отвежда направо навън. Работното помещение на мелницата е разположено на третия етаж. Тук в средата седят още запазени воденичните камъни, а от части и пострадалия скелет на простия но осторумно направен механизъм, с който е била използвана силата на вятъра. Целият конусообразен покрив, заедно с механизма, чрез допълнителни приспособления е мотъл да се движи при нужда около оста на сградата и да заема най-изгодното положение, съобразно с посоката на вятъра.
- Други забележителности
Несебърските къщи са двуетажни. Долният етаж, със стени от камък и кал, е стопански. В него са бъчвите с вино и целият лозарски, рибарски или занаятчийски инвентар.Доста тясна и стръмна стълба води за горния етаж, където около голям салон са разположени стаите: две или три за стопаните и за техните гости, една кухня с килер към нея. Стаите на горния етаж са паянтови, отвън с дъсчена обшивка, а отвътре са варосани. Малките парцели с неправилна форма са поставяли на изпитание уменията на строителите. Но те с голяма находчивост са се справяли. Докато зидовете на долния етаж обикновено следват неправилните очертания на парцела, горният етаж е разрешаван в правоъгълни плоскости. Над 100 на брой, реставрирани, възрожденските къщи оформят живописни архитектурни ансамбли. Единият от тях е по улица “Цар Иван Александър”. Тук най-интересна е къщата с белосания с хоросан втори етаж и с т.нар. “кобилица”. Другият е разположен около Старата митрополия. Интерес предизвикват и къщите около църквата “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Сред тях се открояват Наковата къща с красиво изработени стрехи и корнизи и Вардалиевата – единствената триетажна къща, със сложно еркерно наддаване.
Стария Несебър
GPS: N42° 39' 32.4" E27° 43' 50.5"
Турска баня - Несебър
GPS: N42° 39' 34.9" E27° 44' 03.6"
Турска чешма - Несебър
GPS: N42° 39' 32.1" E27° 44' 10.0"
Църква Св.Архангели Михаил и Гавраил - Несебър
GPS: N42° 39' 34.9" E27° 44' 06.1"
Църква Св.Влахерна - Несебър
GPS: N42° 39' 33.8" E27° 44' 12.4"
Църква Св.Димитър - Несебър
GPS: N42° 39' 33.7" E27° 44' 09.4"
Църква Св.Йоан Алитургитос - Несебър
GPS: N42° 39' 26.7" E27° 43' 59.3"
Църква Св.Йоан Кръстител - Несебър
GPS: N42° 39' 32.7" E27° 44' 02.3"
Църква Св.Климент - Несебър
GPS: N42° 39' 30.7" E27° 44' 02.5"
Църква Св.Параскева - Несебър
GPS: N42° 39' 34.6" E27° 44' 07.9"
Църква Св.София (старата митрополия) - Несебър
GPS: N42° 39' 32.9" E27° 44' 09.6"
Църква Св.Спас - Несебър
GPS: N42° 39' 33.5" E27° 44' 04.3"
Църква Св.Стефан (новата митрополия) - Несебър
GPS: N42° 39' 28.3" E27° 43' 59.1"
Църква Св.Тодор - Несебър
GPS: N42° 39' 35.7" E27° 44' 19.5"
Еко пътека Калето - Обзор
GPS: N42° 49' 31.6" E27° 51' 47.5"
Крепост Козяк (Калето) - Обзор
GPS: N42° 49' 28.5" E27° 51' 30.9"
Ранно византийски терми - Обзор
GPS: N42° 49' 16.1" E27° 52' 57.9"
Антично селище Харманлъка – Оризаре
GPS: N42.77092° E27.64023°
Манастир Св.Андрей - Св.Влас
GPS: N42° 43' 15.7" E27° 45' 02.2"
Община Поморие
Крепост Бялото градище - Козичино
GPS: N42° 53' 45.5" E27° 37' 28.8"
Светилище Равненска чука – Козичино
GPS: N42.84467° E27.61619°
Музей на солта (БТС 06) - Поморие
GPS: N42° 33' 55.9" E27° 37' 54.8"
Тракийска култова сграда (Хероон) - гр.Поморие
GPS: N42° 34' 02.2" E27° 35' 46.8"
Тракийската култова сграда е разположена под могилен насип в местността "Палеокастро" в некропола на римския град Анхиало на няколко километра от съвременния град Поморие. Тя се състои от кръгла в план камера с диаметър 11,60м. и височина до ключовия камък 5, 50м., коридор дълъг 22м., широк 1, 77м., висок 2, 40м. и две трапецовидни помещения, разположени симетрично на входа. По своите размери - дължина 34м. и диаметър на кръглата камера 11, 60м. - тя е най-голямата зидата тракийска сграда, запазена до сега в България. Архитектурата на сградата повтаря композиционните и строителни принципи на Тракийската зидана култова архитектура под могилен насип, строена през 1 хил. пр.н.е. Планът на сградата - камера, коридор и помещения фланкиращи входа - е характерен за култовата архитектура в Тракия от предримската епоха. Изграденият от камък и тухла полуцилиндричен свод е използван от тракийските строители за покриване на четириъгълните в план помещения на култовите сгради. Въпреки това сходство, тухленото покритие на централната камера - пръстеновиден полуцилиндричен свод няма аналогии засега сред култовите сгради, датирани в Предримската и Римската епохи. Кухата зидана колона с оформени от вътрешната й страна стъпала, водещи към отвор на върха е единствен пример за подобно архитектурно решение. Хероон е храм, посветен на обожествен след смъртта си тракийски владетел.
Община Руен
Добровански скални гъби - Доброван
GPS: N42° 49' 56.7" E27° 28' 35.8"
Добровански скални гъби - Доброван
GPS: N42° 49' 56.7" E27° 28' 35.8"
Крепост Малкото кале - Люляково
GPS: N42° 53' 38.0" E27° 03' 15.9"
Крепост Калето - Трънак
GPS: N42.95611° E27.20694°
Община Созопол
Созопол (БТС 08)
GPS: N42 25.303 E27 41.573
Созопол (БТС 08)
Средновековна църква - GPS: N42° 25' 25.9" E27° 41' 42.9"
Mанастир Св.Апостоли (светилище на Деметра и Персефона) - Созопол
GPS: N42° 25' 31.4" E27° 41' 59.9"
Манастир Св.Йоан Продром (светилище на Аполон) - Созопол
GPS: N42° 26' 13.0" E27° 41' 31.9"
Остров Св.Тома - Равадиново
GPS: N42.34151° E27.73423°
Крепост Акра
GPS: N42 27.491 E27 37.688
Крепост Акра - Черноморец
GPS: N42° 27' 29.4" E27° 37' 41.3"
Община Средец
Долмен - Белеврен
GPS: N42° 05' 55.9" E27° 10' 52.7"
Долмен в м.Лозята –Беливрен
GPS: N42° 06' 18.5" E27° 09' 27.7"
Долмен Аязмото - Белеврен
GPS: N42° 06' 58.9" E27° 10' 55.0"
Крепост Близнашко кале - Варовник
GPS: N42° 12' 08.8" E27° 15' 32.1"
Чешма трета трудова дружина - Варовник
GPS: N42° 11' 59.9" E27° 15' 45.1"
Голямобуковски манастир - Голямо Буково
GPS: N42° 10' 56.2" E27° 13' 31.0"
Долмен Змейови къщи - Голямо Буково
GPS: N42° 10' 24.4" E27° 09' 27.5"
Крепост Сарпасан кале - Голямо Буково
GPS: N42° 12' 14.6" E27° 08' 33.3"
Долмени - Горно Ябълково
Долмен Чельов капак - GPS: N42° 06' 21.1" E27° 07' 14.1"
Крепост Алмалийско кале - Горно Ябълково
GPS: N42° 06' 49.3" E27° 06' 49.3"
Долмени - Граничар
Долмени в м.Капаците 1 - GPS: N42° 07' 59.3" E27° 13' 49.4"
Долмени в м.Капаците 2 - GPS: N42° 07' 55.4" E27° 13' 45.9"
Долмени в м.Бички бунар - GPS: N42° 08' 35.7" E27° 12' 45.1"
Крепост Фока - Факия
GPS: N42° 11' 35.0" E27° 04' 31.1"
Крепост горното градище - Дебелт
GPS: N42 22.817 E27 16.517
Крепост Горно градище - Дебелт
GPS: N42° 22' 49.5" E27° 16' 31.4"
Римски град Деултум
GPS: N42 23.295 E27 16.856
Крепост Деултум - Дебелт
GPS: N42° 23' 17.7" E27° 16' 51.4"
Долмени - Долно Ябълково
Долмен неизвестен - GPS: N42° 06' 44.1" E27° 07' 42.9"
Долмен в м.Каракуш - GPS: N42° 07' 05.3" E27° 07' 47.2"
Долмен в м.Лозенски дол - GPS: N42° 07' 28.5" E27° 09' 38.2"
Долмен Змейова къща - Долно Ябълково
GPS: N42° 08' 11.5" E27° 08' 19.1"
Светилище Големият камък - Долно Ябълково
GPS: N42° 07' 28.5" E27° 09' 05.9"
Долмени - Кирово
Долмен в м,Сарачева тумба - GPS: N42° 09' 08.2" E27° 11' 43.7"
Долмен Корубата - Кирово
GPS: N42° 08' 21.1" E27° 09' 34.6"
Община Сунгурларе
Крепост Голямото кале - Везенково
GPS: N42.89641° E26.68182°
Вр.Стаювица - Камчия
GPS: N42.94444° E26.98472°
Крепост Калето въз кучките - Камчия
GPS: N42° 54' 58.9" E26° 56' 25.7"
Крепост Калето въз кучките - Камчия
GPS: N42.91635° E26.94052°
Крепост Градище - с.Лозарево
GPS: N42° 47' 07.4" E26° 52' 57.6"
Късноантична и средновековна крепост "Градище" се намира на 1.5 km северно по права линия от центъра на село Лозарево. Kрепостта е затваряла пространство с формата на правилен четириъгълник с дължина 140 m и широчина 100 m. Селището около крепостта е заемало пространство, дълго 1 km и широко около 500 m. Крепостта е съществувала също и през периода на Първото българско царство (IX-X век), през XI-XII век, както и през Второто българско царство (XII-XIV век).
Раннохристиянската църква е била изградена върху неолитна селищна могила от VI хил. пр. Хр. Тъй като няма запазени материали, паметникът не е датиран със сигурност. Но имайки се предвид събитията в Тракия и факта, че е построена покрай трасето на римския път до сравнително голямо селище, то най-вероятната ѝ датировка може да се отнесе към втората четвърт на IV в. Това е времето преди голямото готско нашествие през 377-378 г. Изглежда тъкмо при това нашествие базиликата е изцяло разрушена, което наложило да строят нова, но този път в крепостта. Днес стените на старинната църква, имайки се предвид че цялата местност дълго време е служила за „кариера“ на лозаревци, са запазени на височина до около 1,50 м над земята. Хубаво е, че веднага след преустановяване на археологическите разкопки паметникът е бил консервиран, което е попречило на по нататъшното му разрушение
Крепост Подвис - Подвис
GPS: N42.85156° E26.84551°
Крепост Калето - Прилеп
GPS: N42° 51' 39.0" E26° 55' 00.2"
Крепост Калето (Кара су калеси) - Садово
GPS: N42.90346° E26.61768°
Крепост Садовско кале - Садово
GPS: N42° 51' 49.6" E26° 38' 24.9"
Крепост Новак - Съединение
GPS: N42.86665° E26.98907°
Крепост Новак - Съединение
GPS: N42.86665° E26.98907°
Община Царево
Крепост Агатопол - Ахтопол
GPS: N42° 06' 03.1" E27° 56' 40.6"
Крепост Резиденция - Бродилово
GPS: N42° 05' 01.9" E27° 50' 01.5"
Тракийска гробница - Бродилово
GPS: N42° 04' 50.6" E27° 50' 37.5"
Екопътека Марина река - Българи
GPS: N42° 07' 03.5" E27° 45' 57.7"
Крепост Ургури - Българи
GPS: N42° 07' 48.1" E27° 44' 01.0"
Параклис Св.Марина - Кости
GPS: N42° 02' 36.5" E27° 46' 01.1"
Тракийска крепост (тюрзис) - Синеморец
GPS: N42° 03' 50.7" E27° 58' 19.1"
Крепост Василико - Царево
GPS: N42° 09' 53.2" E27° 51' 41.0"