Област Велико Търново
Община Велико Търново
Констанцалиева къща - Арбанаси
GPS: N43 05.935 E25 39.924
Църква Рождество Христово - Арбанаси
GPS: N43° 05' 50.5" E25° 39' 49.7"
Църква св.Гавраил и Михаил - Арбанаси
GPS: N43 05.778 E25 40.060
Археологически музей - Велико Търново
GPS: N43 04.858 E25 38.539
Архитектурно-исторически резерват "Царевец" (БТС 11)
GPS: N43 05.023 E25 39.115
Владишки мост - Велико Търново
GPS: N43° 05' 11.7" E25° 38' 56.0"
Водопад Картала - Велико Търново
GPS: N43° 05' 49.3" E25° 37' 09.2" - Водопад Картала
GPS: N43° 05' 05.7" E25° 37' 07.3" - Начало на пътека към Преображенския манастир
Крепост Девинград - Велико Търново
GPS: N43° 04' 52.6" E25° 39' 45.8"
Крепост Петела - Велико Търново
GPS: N43.10972° E25.63861°
Музей на восъчните фигури - Велико Търново
GPS: N43 04.898 E25 38.659
Парк на миниатюрите - Велико Търново
GPS: N43° 04' 44.5" E25° 39' 18.5"
Патриаршески манастир Св.Троица - Велико Търново
GPS: N43.12294° E25.62192°
Преображенски манастир
GPS: N43 07.016 E25 36.429
Преображенски манастир - гр.Велико Търново
GPS: N43° 07' 01.0" E25° 36' 25.8"
Преображенският манастир се намира на 7 км от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р. Янтра, близо до село Самоводене. Намира се под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато. Той е най-големият от манастирите във Великотърновска област. Счита се, че е основан по времето на Втората българска държава - около 1360 г., от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Той играе важна роля в духовния живот на българската столица през XIV в. През Средновековието манастирът се намирал на около 400 - 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. изследвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа и от търновската трапезна керамика. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV в. от османците. По време на османското владичество манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии (разбойници, действащи на групи в Османската империя), след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. с разрешение от султан Махмуд хан един известен родолюбив монах - отец Зотик - се заема с възстановяването на манастира на сегашното му място. Сградите на манастира са строени една по една и образуват правоъгълник с двор, застлан с калдъръм. Строежът на главната църква „Преображение Господне“ е започнат през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията и довършен от майстор Колю Фичето, един от най-известните майстори строители през XIX в. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков.
През 1861 г. Колю Фичето изгражда камбанарията с часовника. Две години по-късно построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. През годините на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението (1878 г.) руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. Преображенският девически манастир е постоянно действащ. Храмовият празник е на 6 август.
Преображенски манастир - Велико Търново
GPS: N43.11694° E25.60717°
Средновековен манастир Френкхисар - Велико Търново
GPS: N43° 04' 42.1" E25° 39' 22.1"
Трапезица - Велико Търново - част 1
GPS: N43° 05' 05.0" E25° 38' 45.0"
Църква Св.Димитър Солунски - Велико Търново
GPS: N43° 05' 16.6" E25° 38' 53.7"
Църква св.Петър и Павел - Велико Търново
GPS: N43 05.257 E25 39.055
Храм Св.Четиридесет мъченици - Велико Търново
GPS: N43° 05' 04.4" E25° 39' 00.0"
Янина крепост - Велико Търново
GPS: N43° 06' 07.8" E25° 37' 49.9" - Янина крепост
GPS: N43° 05' 50.7" E25° 38' 21.9" - Начало на пътека до патриаршеския манастир
Крепост Баира - Дебелец
GPS: N43° 03' 07.4" E25° 36' 36.6"
Стара фабрика за тухли - Дебелец
GPS: N43° 02' 09.4" E25° 36' 56.5"
Старинен мост - Дебелец
GPS: N43° 02' 19.2" E25° 36' 58.1"
Крепост Градище - Дичин
GPS: N43° 12' 32.6" E25° 27' 41.8"
Водопад Момин скок (Еменска екопътека) - Емен
GPS: N43° 08' 30.2" E25° 22' 10.3" - Водопад Момин скок
GPS: N43° 08' 17.2" E25° 21' 33.9" - Начало на екопътеката
Килифаревски манастир
GPS: N42 57.367 E25 37.329
Килифаревският манастир „Рождество Богородично” се намира на 16 км южно от Велико Търново и на около 5 км от град Килифарево. Mанастирa е основан около 1350 г. от св. Теодосий Търновски, с подкрепата на цар Иван Александър между 1348- 1350 г. При завладяването на България от турците, манастирът е разрушаван няколко пъти. През 1840 г. манастирската сграда е възобновена, а майстор Колю Фичето построява сегашната голяма еднокорабна, еднокуполна манастирска църква “Св. Димитър”, като запазва части от олтарната стена на старата църква и параклисите. Дърворезбеният иконостас от 1843 г. и иконите в църквата са дело на майсторите от Тревненската художествена школа.
Крепост Градът - Килифарево
GPS: N42° 59' 19.8" E25° 37' 34.3"
Средновековна крепост Градът е разположена южно от град Килифарево, върху хълм със стръмни склонове, извисяващ се над южния бряг на река Белица. Крепостта има неправилна форма, следваща очертанията на хълма. Останки от градежи се забелязват по целия хълм. От южната и западната страна хълмът е естествено защитен от дълбок, открит дол, а от северната му страна е дълбоката долина на река Белица. Останки от крепостни съоръжения се проследяват по източната страна. По ъглите на крепостта е имало кули. Керамиката от крепостта се отнася към XI-XV в. Поради малката дебелина на оградните стени и нестабилният им градеж, самото определение за крепост е предполагаемо, а по-скоро става въпрос за укрепен град.
Късноантична крепост и средновековен килифаревски (стар) манастир - Килифарево
GPS: N42° 57' 24.1" E25° 37' 42.3"
Късноантична и средновековна крепост Килифаревски манастир се намира на около 600 м. на хълма източно от сегашния манастир. Хълмът, на който е изградена крепостта остава на изток от река Белица. Склоновете от юг, запад и север са много стръмни и е бил достъпа е само от изток. Височината на хълма осигурява добра видимост по посока прохода Хаинбоаз. Крепостната стена следва очертанията на хълма, като на места е използван скалния ръб. Крепостта е частично запазена. Върху византийската крепостна стена е надградена крепостна стена от времето на Второто българско царство. Портата е от източната страна, където теренът е най-удобен за преминаване. Според проучванията в крепостта е бил настанен постоянен войскови гарнизон, който е наблюдавл и охранявял пътя през прохода. Крепостта се датира от 6-7 век. Крепостта е изоставена към края на 7 век. Според И.Загорски старият манастир е основан през първото столетие на Търновското царство. Крепостта около манастира е градена в края на 12 век и е използвана със стратегическа цел до средата 13 век. Обителта се превърнала във важен книжовен център на Търновското царство. При османското нашествие през 1393г. е разрушен и по-късно е бъзобновен. По време на Второто Търновско възстание през 1686 г. пак е разрушен и след това е изоставен. Заради участието си във въстанието, монасите били избити, а крепостта и старият манастир били сринати до основи. През 1718 г. ниско долу на източния бряг на река Белица е изграден сегашния Килифаревски манастир „Рождество Богородично“. През 2012 г. на хълма е направен олтар, посветен на Св. Теодосий Търновски. Има изградена пътека, маркирана в синьо, започваща от изхода към реката под моста. Пътеката върви покрай манстирската стена срещу реката и в края на стената поема нагоре по склона.
Къпиновски водопад
GPS: N42 58.581 E25 44.900
Къпиновския водопад е малък 6-7 метров водопад в землището на с. Къпиново, област Велико Търново. Намира се в непосредствена близост до Къпиновски манастир “Св. Никола Чудотворец”.
Височината на водния пад е сравнително малка, но за сметка на това вира под водопада е около 6-7 метра дълбок, 20 м широк и е перфектното място за слънчеви бани!
Като цяло районът е невероятно красив и е подходящ за разходка и малко риболов – както с реката с долината и водопада, така и с намиращите се наблизо манастири-близнаци – Къпиновския манастир “Свети Николай” и Плаковския манастир “Свети Пророк Илия”.
Къпиновски водопад - Къпиново
GPS: N42° 58' 34.9" E25° 44' 54.0"
Къпиновски манастир
GPS: N42 58.739 E25 44.764
Къпиновският манастир е разположен на брега на река Веселина на 5 км с. Велчево, на 8 км от с. Къпиново и на 14 км южно от Велико Търново. Той е един от големите манастири в България и е интересен паметник на българската възрожденска архитектура.
Къпиновският манастир е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай".
Къпиновски манастир - Къпиново
GPS: N42° 58' 44.4" E25° 44' 45.8"
Къпиновски манастир - Къпиново
GPS: N42.97899° E25.74606°
Старинен Мост - Къпиново
GPS: N42° 57' 25.4" E25° 45' 31.7"
Мостът се намира в района на Къпиновския манастир на река Веселина. Предполага се, че е от Второто Българско царство и е бил част от пътя за Елена и проходите. Мостът е почти изцяло запазен, камъните са обработени и идеално си пасват. Сводът е в отлично състояние и е с радиус около 4-5 метра (така, че да поема и най-буйните води на реката), а ширината 2-20,5 метра. Подхода от западната страна е частично разрушен или от водите на реката или от строителите на асвалтовия път към язовир Йовковци. От източната страна продължава в добре укрепен със зид път, който завива под прав ъгъл в южна посока. В скала, висока около два метра има изсечен надпис със старобългарски букви. Близо до надписа има и други знаци, както и последните думи от надписа не се четат. Надписа е следният:
А ПСИ П ( 1780 г)
ДА СА ЗНАЙ КАКь
СТАНА МОКИЯТЬ
СТОIAНЬ ГАБРОВА/Л?/
НАТА НАПРАВИ
ПУТЪ И МОСТ/А?/
МIНУВАЙТЕ И ПОМЕ
НУВАIТЕ А НЕ КЛНИ/ТЕ /( НЕ КЪЛНЕТЕ b.a)
За да разгледате моста се ходи до Къпиновския манастир и от там се тръгва по асвалтовия път за стената на язовир Йонковци. Мостът е на около 5 км от манастира в ляво от пътя.
Стар мост - Къпиново
GPS: N42° 57' 25.4" E25° 45' 31.7"
Стар мост - Къпиново
GPS: N42.95706° E25.75881°
Кулата на Шемши Бей
GPS: N43 04.728 E25 32.301
Никополис Ад Иструм
GPS: N43 13.035 E25 36.660
Никополис Ад Иструм - Никюп
GPS: N43° 13' 02.1" E25° 36' 39.6"
Никополис ад Иструм - Никюп
GPS: N43.21725° E25.61100°
Плаковски манастир
GPS: N42 58.613 E25 43.641
Плаковският манастир се намира в северното подножие на Еленските височини от Средния Предбалкан близо до с. Плаково, на около 14 км от Велико Търново.
Плаковският манастир "Св. Пророк Илия" е основан по времето на цар Иван Асен II, като първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, където все още може да се види малка старинна църква. На сегашното си място манастира е издигнат през втората половина на 13в., и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие. През 1450г. е възстановен, като впоследствие неколкократно е опожаряван и разграбван.
През 1835г. в Плаковския манастир е организирана Велчовата завера, като един от водачите и бил бившия игумен на манастира отец Сергий. След потушаването на заверата манастира е разрушен и за това напомня голяма мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария.
Възстановяването на Плакивския манастир започнало през 1845г. по времето на йеромонах Софроний. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен сегашния манастирски храм "Св. Илия". Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Кольо Фичето, който по-късно през 1856г. изградил и жилищното крило с камбанарията. По това време бил прокопан от монасите таен изход водещ от църквата към гората, а по-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Тези подземни изходи били използвани от Васил Левски.
През 1949г. пожар, изпепелява голяма част от жилищните сгради в Плаковския манастир.
Плаковски манастир - Плаково
GPS: N42° 58' 36.8" E25° 43' 38.5"
Крепост Хмела - Присово
GPS: N43° 01' 31.6" E25° 39' 23.3"
Находище на диви кактуси - Пушево
GPS: N43° 04' 05.3" E25° 28' 41.3"
Пещерите - Самоводене
GPS: N43.12775° E25.61910°
Средновековен надпис - Самоводене
GPS: N43.12828° E25.61838°
Средновековен манастир - Самоводене
GPS: N43° 06' 08.2" E25° 36' 47.3"
Селищна могила Боха - Хотница
GPS: N43.16107° E25.55258°
Хотнишки водопад - Хотница
GPS: N43° 08' 44.4" E25° 30' 52.6"
Хотнишка екопътека (Хотнишки водопад) - Хотница
GPS: N43° 08' 47.7" E25° 30' 55.5" - Начало на пътеката
GPS: N43° 08' 44.4" E25° 30' 52.6" - Хотнишки водопад
Крепост Канлъкая (Екопътека Сини вир) - Шемшево
GPS: N43° 03' 52.3" E25° 34' 25.9"
Община Горна Оряховица
Крепост (местност) Камъка - Горна Оряховица
GPS: N43° 07' 22.9" E25° 39' 39.2"
Крепост Раховец - Горна Оряховица
GPS: N43° 08' 00.4" E25° 39' 01.2"
Каменен мост - Първомайци
GPS: N43° 08' 44.5" E25° 39' 58.7"
Община Елена
Чукала мома лешници - Вълчовци
GPS: N42.91574° E26.11850°
Крепост Калето - Дебели Рът
GPS: N43.01045° E25.98092°
гр.Елена (БТС 60)
GPS: N42 55.817 E25 52.783
Елена
GPS: N42° 55' 42.7" E25° 52' 35.1"
Даскалоливницата (БТС 60) – Елена
GPS: N42° 55' 42.7" E25° 52' 35.1"
Екопътека Марков-Раюв камък - Елена
GPS: N42° 54' 14.1" E25° 51' 39.8" - Начало на пътеката
Екопътеката започва от хотелски комплекс Усои, където в горния край на комплекса има указателна табела. Маршрутът започва с изкачване до Марков камък, през Сечените скали, след това се изкачва на платото и там се минава покрай Голямата и Малката костенурки и коритата. В края на платото се намира другата природна забележителност – Раюв камък. Маршрутът продължава със спускане до стар коларски път, който води до махала Усои. Маршрутът е кръгов и отнема около 3 часа.
Камбуров хан - Елена
GPS: N42° 55' 42.2" E25° 52' 32.2"
Крепост Братановград - Елена
GPS: N42.99251° E25.89581°
Къща-музей Иларион Макариополски (БТС 60) - Елена
GPS: N42° 55' 49.2" E25° 52' 47.2"
Музей по палеонтология - Елена
GPS: N42° 55' 43.5" E25° 52' 32.6"
Петте Разсуканови къщи - Елена
GPS: N42° 55' 52.0" E25° 52' 38.5"
Старинен мост - Елена
GPS: N42° 55' 49.4" E25° 52' 38.7"
Храм Св.Никола - Елена
GPS: N42° 55' 41.4" E25° 52' 34.2"
Часовникова кула - Елена
GPS: N42° 55' 43.7" E25° 52' 36.7"
Охранителна кула Бялата крава - Зеленик
GPS: N42.81984° E26.03613°
Бял камък - Константин
GPS: N42.92521° E26.09342°
Крепост Градище - Костел
GPS: N42° 52' 19.1" E25° 59' 28.7"
Оброк Св.Константин и Елена - Раювци
GPS: N42.93166° E25.75203°
Христовски водопад - Христовци
GPS: N42° 54' 05.9" E25° 55' 16.7"
Община Златарица
Крепост Асара - Горско Ново Село
GPS: N43° 06' 02.4" E25° 58' 08.9"
Средновековна църква - Горско ново село
GPS: N43° 05' 10.2" E25° 57' 36.6"
В землището на с. Горско ново село, община Златарица е открита средновековна църква (13 – 14 век). Църквата се намира в местността Юртлука. През 2002 г. иманяри са попаднали на историческата находка. Официално археологически проучвания започват през 2004 г. Стенописите в църквата са били добре запазени и наподобявали тези на Трапезица. При разкопките археолозите открили уникални царски стенописи. Ерозията и дъждовете обаче не са ги пощадили. Имало е изграден навес с ламаринен покрив. В момента навеса се е срутил над останките от църквата, а сравнително добре запазените стенописи са почти заличени. До сградата се стига по черен път.
Крепост Макавея - Златарица
GPS: N42° 59' 25.2" E25° 53' 18.2"
Тракийска и късноантична крепост Макавея се намира на левия бряг на река Бързица в изхода на Долния боаз, на около 6 км. южно от центъра на град Златарица. Разположена е в началото на Дърлевския хребет. От север крепостта е ограничена от Макавеевското дере. На юг и изток хребетът е с отвесни скали, а в останалата си част той е слабо наклонен. Хълмът се издига на около 60- 70 m от нивото на реката. Планът на крепостта е съобразен с конфигурацията на терена. Има удължена форма с посока изток - запад. Общата дължина е около 120 m, а ширината около 40 m. Крепостта е най-достъпна от западната страна. Предполага се, че от там е бил входът. Личат останките от стар път, слизащ към Макавеевото дере. На изток крепостта завършва с фортификационно съоръжение, вероятно кула. Има белези, че крепостта е била опожарявана. Откритата керамика по повърхността на терена датира ползването и в границите на 5- 7 век.
Крепост Чукара - Новогорци
GPS: N43° 01' 48.3" E26° 07' 27.9"
Община Лясковец
Крепост на Михнева могила - Добри дял
GPS: N43° 06' 22.3" E25° 48' 44.2"
На възвишението Михнева могила край Добри дял е открита антична крепост с порта и кула. Укреплението се простира на площ от 3 дка. Крепостната стена е с дебелина 2 м. и обгражда цялата могила. Единствената порта на крепостта е от юг и има два входа – външен и вътрешен, а над тях се издигакула, като се оформя кула – порта. Стената е достигала 5-6 метра височина, а кулата е била на три етажа и е била висока около 10 метра. В основата на портата археолозите се натъкват на стъпала, което показча, че през портата не са минавали коли, а само хора и животни. Сред руините на крепостта са открити следи от същинската ринска епоха – от първата половина на 3 век. При портата са намерени и 100 златни монети. Според археолозите крепостта е изградена в края на 4 в. и в началото на 5 в. И е опожарена около 435 г.
Лясковски манастир Св.Св.Петър и Павел - Лясковец
GPS: N43° 05' 43.7" E25° 42' 27.6"
Лясковски манастир - Лясковец
GPS: N43° 05' 43.2" E25° 42' 27.0"
Крепост Стария манастир - Мерданя
GPS: N43° 02' 52.6" E25° 47' 03.2"
Община Павликени
Часовникова кула - Бяла черква
GPS: N43° 12' 19.9" E25° 18' 39.6"
Зараповски Водопад - с.Вишовград
GPS: N43° 09' 02.8" E25° 19' 41.6"
Зараповския водопад е сравнително малък водопад с пад на водата около 15м. Водата минава по красиви скални прагове и образува малко езерце в основата му. На гледката може да се насладите от двата малки дървени моста и панорамната площадка. Намира между селата Емен и Вишовград, област Велико Търново. Около водопада е изграден малък геокомплекс с екопътека „Зарапово“. До него можете да стигнете като следвате пътя с. Емен – с. Вишовград. На един завой вдясно ще видите голяма бяла информационна табела, от която започва пътеката за водопада. Разходката е много приятна и в двете посоки отнема не повече от 20 минути. Има обособен кът за отдих с пейки, барбекю и беседка с голяма маса.
Римска колона "Марков камък" - Лесичери
GPS: N43° 11' 14.6" E25° 26' 11.9"
Римска вила (керамичен център) - Павликени
GPS: N43° 15' 00.5" E25° 15' 19.0"
Община Полски Тръмбеш
Община Свищов
Крепост Зищова (Калето) - Свищов
GPS: N43° 37' 17.8" E25° 20' 41.2"
Музей Алеко Константинов (БТС 12) - Свищов
GPS: N43° 37' 13.8" E25° 20' 24.0"
Античен военен лагер Нове - Свищов
GPS: N43° 36' 46.5" E25° 23' 38.1"
GPS: N43° 36' 46.5" E25° 23' 38.1" - Военен лагер
GPS: N43° 36' 51.3" E25° 23' 28.1" - Римска баня
GPS: N43° 36' 49.2" E25° 23' 31.8" - Северна порта
GPS: N43° 36' 52.2" E25° 23' 38.8" - Военна болница
GPS: N43° 36' 53.3" E25° 23' 37.4" - Антично WC
Свищовски манастир Покров Богородичен - Свищов
GPS: N43° 35' 54.3" E25° 22' 27.9"
Църква Св.Троица - Свищов
GPS: N43° 36' 59.0" E25° 21' 04.0"
Часовникова кула - Свищов
GPS: N43° 37' 11.6" E25° 20' 40.0"
Община Стражица
Община Сухиндол
Крепост Пиретензиум - Горско Косово
GPS: N43° 06' 48.5" E25° 10' 15.0"
Крепост Калакастро - Красно градище
GPS: N43.17000° E25.21167°