Област Габрово
Община Габрово
АИР Боженци (БТС 20)
Боженци е малко селце, сгушено в северните склонове на Централна Стара планина на 750 м надморска височина. Намира се на 15 км югоизточно от Габрово и е разположено в котловина, прорязана от малка река.
Боженци е живописен архитектурно-исторически резерват, съхранил много къщи-паметници на българския възрожденски дух. Според легендата селото е основано от болярката Божана. След превземането на Велико Търново от турците през 1393 година, тя се е заселила тук заедно с деветте си сина и построили селище, наречено на нейно име. Преданието казва, че заедно с Божана тук дошли все богати търновци и донесли със себе си богата култура и традиции. Селото се е разраствало, защото през Боженци е минавал важен път, пресичащ Стара планина. Жителите развивали животновъдство, занаяти и търговия. Те строили живописни български къщи с високи каменни огради, ковани порти и дюкянчета пред тях. Със 110 къщи и около 500 жители, в края на 19 век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години. Затова през 1964 година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват.
Селцето се посещава от много туристи, ценящи запазеното архитектурно наследство. В Боженци се предлага възможност за отдих в много възрожденски къщи, където има механи, кафенета и старинни дюкянчета.
Музей - Къща Баба Райна
GPS:N42° 52' 21.6" E25° 25' 29.6"
Къщата е най-старата в селото, строена в края на 18 век. Последен собственик е била Райна Дрянкова, Дъщера на Калчо Дрянков (тътговец и първият окръжен управител на Габрово след Освобождението, участник в Учредителното събрание във Велико Търново) и сестра на д-р Иван Дрянков (първият съпруг на Лора Каравелова). В къщата е представена етнографската експозиция от 18 век.
Музей - Къща Дончо Попов
GPS:N42° 52' 19.8" E25° 25' 19.8"
Къщата – музей е запазена в автентичния си вид от постряването й през 1826 г. Била е собственост на богатия търговец на вълна Дончо Попов, който в началото на 20 век построява и фабрика в Габрово. Къщата е на три етажа, с голям търговски дюкян. Тук може да бъде разгледан битат на местните хора от 19 век.
Църква Св.Илия (Килийното училище)
GPS:N42° 52' 28.2" E25° 25' 30.6"
Построена през 1839-1840 г. тя е особена гордост за жителите на Боженци, на най-високата част на селото. Камбанарията е висока 17 метра. Издигната с „благословията” на турските власти (като благодарност към местен лечител, който излекувал една от ханъмите на пашата), църквата има масивни каменни стени, пищни сводове и куполи, скрити под наклонен покрив, а камбаната е донесена от руския град Тула. Иконите са дело на иконописци от Тревненската иконописна школа като най-старите от тях са около 1842 г.
Музей - Новото Школо
GPS:N42° 52' 23.0" E25° 25' 27.9"
Селото има и красиво училище, строено през 1872г. от майстора Генчо Кънев. То е на два етажа – на първия със салон и библиотека, а на втория са разположени класните стаи. Можете да го видите още на самия вход срещу сградата на Администрацията.
Екопътека - Римският път - с.Боженци
GPS:N42° 52' 25.0" E25° 25' 16.1"
Екопътека "Римският път" - с. Боженци – с. Източник е с дължина 3.8 км. Трасето на пътеката минава през равна гориста местност по стар Римски път, който съществува от началото на ІV в. Римският път е свързвал Големия път (Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол) с местността Градище над Габрово, където през ІV – VІІ в. е имало крепост. Пътят започва над с. Боженци и е дълъг около 8 км. От създаването на с. Боженци до сега той се ползва като пряк път до Габрово. През вековете е добре поддържан. С пътя са свързани няколко истории. В началото на ХІХ в. Богдан от с. Боженци бил моряк от английската флота. Прибирайки се от Цариград, някъде край Одрин разбойници го ограбили и убили. Властите ги заловили и изпратили на майка му коня, пръстена и две конски торби злато. С част от парите майката, в памет на сина си, поправила пътя до Радолов дол и затова го нарекли “Богданов калдаръм”. Дядо Миньо Попа, известният герой от габровските анекдоти, също всяка пролет давал пари за поправка на тоя път, по който той самият ходел бос, за да не си износва обувките. По продължението на пътеката са оформени кътове за отдих с маси, пейки, беседка, огнища, поставени са табла със схема на пътеката и информация за римския път.
Крепост Градът - Врабците
GPS: N42° 51' 45.7" E25° 11' 09.2"
Габрово
GPS: N42° 48' 10.2" E25° 21' 00.4" - АЕК Етър (БТС 19)
GPS: N42° 52' 13.3" E25° 19' 11.0" - Исторически музей
GPS: N42° 52' 14.2" E25° 19' 00.4" - Музей на образованието
GPS: N42° 52' 15.8" E25° 19' 11.3" - Интерактивен музей на индустрията
GPS: N42° 52' 23.5" E25° 19' 12.4" - Дечковата къща
GPS: N42° 52' 46.1" E25° 19' 04.5" - Дом на хумора и сатирата (БТС 19)
GPS: N42° 52' 24.5" E25° 19' 08.9" - Часовникова кула
GPS: N42° 52' 15.6" E25° 19' 06.0" - Баев мост
GPS: N42° 52' 26.0" E25° 19' 05.5" - Паметник на Рачо ковача
GPS: N42° 52' 16.9" E25° 19' 11.1" - Храм Св.Успение Богородично
GPS: N42° 52' 22.0" E25° 19' 11.2" - Храм Св.Троица
Архитектурно-етнографски комплекс Етъра (БТС 19)
GPS: N42 48.170 E25 21.006
АЕК Етъра (БТС 19) - Габрово
GPS: N42° 48' 10.2" E25° 21' 00.4"
Крепост Голата стена - Габрово
GPS: N42.83472° E25.28500°
Крепост Градище - Габрово
GPS: N42° 53' 00.9" E25° 20' 28.8"
Крепост Градище - Габрово
GPS: N42° 53' 00.9" E25° 20' 28.8" - Крепост Градище
GPS: N42° 53' 01.2" E25° 20' 39.3" - Църква извън крепостта
Соколски манастир - Габрово
GPS: N42 47.809 E25 20.317
Соколски манастир - Габрово
GPS: N42° 47' 48.6" E25° 20' 19.0"
Узана - Географски център на България (БТС 19) - Габрово
GPS: N42° 45' 57.9" E25° 14' 18.4"
Екопътека Люляци - Дебел Дял
GPS: N42° 51' 48.3" E25° 11' 24.7" - Начало на пътеката
Крепост Витен (Витата стена) - Здравковец
GPS: N42° 58' 03.9" E25° 11' 35.8"
Крепост на Витата стена - Здравковец
GPS: N42.95861° E25.21194°
Иваниловски водопад - Иванили
GPS: N42° 57' 03.1" E25° 18' 57.9"
Крепост Градът - Иглика
GPS: N42° 57' 51.4" E25° 22' 44.6"
Крепост Градът - Иглика
GPS: N42.96429° E25.37906°
Крепост Калето - Междени
GPS: N42° 57' 11.6" E25° 19' 40.0"
Крепост Градът - Моровеците
GPS: N42.83611° E25.26000°
Моровешка скала - Моровеците
GPS: N42.83796° E25.25623°
Крепост - Солари
GPS: N42° 56' 48.2" E25° 19' 14.7" - Крепост
GPS: N42° 56' 51.5" E25° 18' 59.5" - Преградна стена
GPS: N42° 56' 47.9" E25° 19' 29.8" - Стар мост
Стар мост - Солари
GPS: N42° 56' 47.9" E25° 19' 29.8"
Община Дряново
Крепост Дискодуратера
GPS: N43 00.169 E25 22.348
Крепост Дискодуратера - Гостилница
GPS: N43° 00' 10.1" E25° 22' 20.9"
Стар мост - Гостилница
GPS: N43° 00' 34.8" E25° 22' 44.6"
Дървото на Асеневци - Долни Драгойча
GPS: N42° 56' 59.1" E25° 28' 25.8"
Дряново
GPS: N42° 58' 46.5" E25° 28' 38.0" - Исторически музей (БТС 22)
GPS: N42° 58' 45.6" E25° 28' 36.0" - Лафчиевата къща
GPS: N42° 58' 30.0" E25° 28' 26.0" - Икономовата къща
GPS: N42° 58' 35.6" E25° 28' 28.7" - Храм Св.Никола
GPS: N42° 58' 29.1" E25° 28' 25.7" - Часовникова кула
GPS: N42° 58' 17.0" E25° 28' 02.8" - Мост на Колю Фичето
GPS: N42° 58' 18.9" E25° 27' 53.8" - Каменен мост
GPS: N42° 58' 30.1" E25° 28' 24.8" - Релефна карта на България
Дряновски водопад - Дряново
GPS: N42° 56' 51.2" E25° 25' 49.3"
Дряновски манастир (БТС 22)
GPS: N42 57.048 E25 25.921
Дряновски манастир (БТС 22)
GPS:N42° 57' 01.7" E25° 25' 55.4"
Дряновският манастир е разположен е в долината на река Дряновска, в красива карстова местност, на 4 км. от гр. Дряново, на 14 км. от Габрово и на 24 км. от Велико Търново.
Дряновският манастир е основан през ХІІ век, по времето на цар Калоян (1168 г. – 1207 г.). За първи път манастирът е построен на 2 км от мястото, на което се намира сега. През 1393 г. османските турци го изгарят до основи, през ХVІ век местните хора го възстановяват на другия бряг на реката, но и този път светата обител е разрушена. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на ХVІІ в. на мястото където се намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква "Успение Богородица". По това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен през 1783- 1793г. През 40-те години на 19в. по времето на игумена Рафаил започнало обновяването на Дряновския манастир. Били издигнати жилищните постройки, а в 1845г. е завършен и новия храм. след обновата манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости. Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастирът се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен, но скоро е възстановен. През 1897г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержната борба на бунтовниците.
Понастоящем Дряновският манастир е действащ. Сегашния си облик манастирът придобива през 1880г., когато е възстановен след опожаряването му от турците по време на Априското въстание. От стария комплекс е останал само храмът и то не в първоначалния си вид. От 3-те купола на църквата е останал само един. Самата църква е без стенописи с дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени за да напомнят за героичната борба на българите по време на априлските събития. Подобно на редица други манастирски църкви от средата на 19в. храмът най-вероятно е имал три купола - два над наноса и един под олтара. През 30-те години на 20в. към западната стена на църквата е прилепена камбанария, а към северната - аркиран притвор.
До портата на Дряновския манастир се намира продълговата стопанска сграда изградена от камък и дърво. Сградите от западната страна на двора са с високи цокълни етажи и тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. Непосредствено до църквата се издига двуетажната игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата.
В Дряновския манастир е учредена и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. В манастирът се помещава и експозицията "Археология и Възраждане" на историческия музей на Дряново, която запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Икономовата къща - Дряново
GPS: N42° 58' 30.0" E25° 28' 26.0"
Исторически музей (БТС 22) - Дряново
GPS: N42° 58' 46.5" E25° 28' 38.0"
Крепост Боруна - гр.Дряново
GPS:N42° 56' 48.3" E25° 25' 54.1"
Останките от крепостта се намират на северозападния скат над Дряновската река. Отдолу е сгушен Дряновския манастир, а на отсрещната гола отвестна скала някога се е разпологал средновековния център наричан Градището и наскоро разпозната като легендарната Стринава. Боруна е била важно звено в отбранителната верига на Второто българско царство. Тя обаче е доста по-стара и основана, най-вероятно, през ранновизантийския период, по-точно по времето на император Юстиниан.
Между 1969-1979 г. при проведените там археологически разкопки са открити входът в крепостта, част от крепостните й стени, кула–водохранилище и жилищни помещения. Освен големия брой късноантични материали в крепостта са намерени предмети от българското средновековие. Археолозите се натъкват на много християнски погребения с инвентар, железни оръдия на труда, монети и керамика.
Единият вариант да се стигне до крепостта е по екопътека, започваща над пещерата "Бачо Киро", от която по каменни стълби се стига до скалата Боруна. На скалата има дървена беседка и две обзорни площадки, от които се открива панорамна гледка към Дряновския манастир и каньоните на река Дряновска и река Андъка.
Другият е от село Долни Върпища От селото до Дряновския манастир и пещерите „Андъка” и „Бачо Киро” води маркирана екопътека, която минава през богати на дивеч и гъби гори.Чистият въздух и допирът до природата изпълват тялото и душата с нови сили. Ние избрахме този вариант.
Крепост Боруна - Дряново
GPS: N42° 56' 48.2" E25° 25' 54.2"
Крепост Боруна - Дряново
GPS: N42.94673° E25.43173°
Крепост Стринава (Градът) - Дряново
GPS: N42.95389° E25.44278°
Куклите - Дряново
GPS: N42.94219° E25.44527°
Стринава - Крепост (укрепено селище) Дочовска стена - Дряново
GPS: N42° 56' 24.7" E25° 26' 57.8"
Стринава - Крепост Куклите - Дряново
GPS: N42° 56' 33.1" E25° 26' 41.0"
Мост на Колю Фичето - Дряново
GPS: N42° 58' 17.1" E25° 28' 03.0"
Мост на Кольо Фичето - Дряново
GPS: N42° 58' 17.0" E25° 28' 02.8"
Музей археология и възраждане - Дряново
GPS: N42° 57' 01.7" E25° 25' 55.4"
Пещера Бачо Киро (БТС 22) - Дряново
GPS: N42° 56' 49.7" E25° 25' 49.1"
Релефна карта на България - Дряново
GPS: N42° 58' 30.1" E25° 28' 24.8"
Часовникова кула - Дряново
GPS: N42° 58' 29.1" E25° 28' 25.7"
Крепост Калето - Зая
GPS: N42° 59' 45.5" E25° 30' 44.2"
Крепост Калето и стар път - Маноя
GPS: N43° 01' 15.7" E25° 34' 57.7" - Крепост Калето
GPS: N43° 01' 10.1" E25° 35' 05.1" - Стар път
Минин чукар - Скалско
GPS: N42.96613° E25.39091°
Община Севлиево
Батошевски манастир "Успение Богородично" - с.Батошево
GPS: N42° 52' 46.5" E25° 03' 26.0"
Батошевският манастир „Успение Богородично” се намира на около 25 км от Севлиево и на около 7 км от село Батошево. Според каменна плоча (съхранявана днес в Националния археологически музей в София), манастирът е основан по времето на цар Михаил ІI Асен (управлявал 1246 – 1256 г.). След падането на България под османско владичество манастирът е изоставен. Възобновен е през 1809 г., когато монахът Исай се заселил в близост до останките на светата обител. Строителството на новия манастир започва през 1835 г. Главната църква „Света Богородица” е изградена през 1836 г. от майстор Константин от град Пещера. По същото време били построени и жилищните сгради. След възстановяването си Батошевският манастир се превръща в просветно и революционно средище. Батошевският манастир е бил център и на революционна дейност, като зад стените му правили своите срещи членовете на Севлиевския революционен окръг. По време на Априлското въстание през 1876 г. банда разбойници обградила и подпалила светата обител - изгорели северната и западната част на манастира, както и част от църквата. През 1878 г. изгорелите части били възстановени. През 1869г. по времето на игумена Севастиан започва украсяване на Батошевската църква, което обаче не е завършено. Изписани са само само западната галерия, портикът от северната страна и някои части от вътрешността на храма. Стенописите са дело на виден представител на Тревненската живописна школа - Цаню Захариев. Сцените повтарят до известна степен стенописите в Троянския манастир - "Страшният съд", "Апокалипсисът" и "Колелото на живота". С високи художествени качества е дърворезбеният иконостас в Батошевската църква създаден от майсторите Никола Матеев и синът му Йонко от Ново село, които завършили работата си през 1849г. Композиционно той е разработен въз основата на богата растителна орнаментация, в която са акцентирани дванадесет пана със сюжети от Шестоднева. Иконостасът има традиционна архитектонична композиция от 12 вертикални колони, между които са поместени иконите "Св. Георги", Св. Никола", "Св. Арх. Михаил", "Св. Богородица", "Христос Вседържител", "Йоан Предтеча", "Успение Богородично", "Св. Димитър на кон". Долните табли на иконостаса представят релефни сюжети от "Шестоднева". Манастирът е обявен за архитектурно-исторически паметник на културата с разпореждане на Министерския съвет от 1971 г.
Днес Батошевският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения. Храмовият празник на Батошевския манастир е на 15 август. Манастирът предлага настаняване.
Каменен мост - Батошево
GPS: N42° 54' 08.1" E25° 05' 11.3"
Крепост Градът - Батошево
GPS: N42° 54' 16.7" E25° 04' 52.7"
Каменен мост - Горна Росица
GPS: N42° 57' 17.3" E25° 07' 45.6"
Крепост Градът - Градище
GPS: N43.08417° E24.99774°
Крепост Пречиста - Градница
GPS: N42° 57' 11.0" E24° 57' 26.0"
Крепост Лалева канара - Дамяново
GPS: N43.00865° E24.93560°
Укрепено светилище Дамяница - Дамяново
GPS: N43.00859° E24.91009°
Крепост Градът - с.Крамолин
GPS: N43° 07' 14.4" E25° 05' 22.
Село Крамолин е разположено на 29 км северно от Севлиево, името му идва от звучната дума „крамола”, която означава караница, шум. Предполага се, че името на селото идва от водените ожесточени битки за защита на крепостта. Най- интересната атракция в околността е Археологическият обект „Градът”, разположен на 3-4 км от селото. Някога болярин построил там замъка си, обграден с високи крепостни стени. 90-метровите отвесни скали, спускащи се към река Мъгър осигурявали естествена защита на замъка и заобикалящите го средновековни църкви. В подножието на скалите са разкрити три пещи за производство на строителна керамика. При направените археологически проучвания са открити добре запазени стени с височина над 3 метра, сводове и основи на църкви. Проведените археологически разкопки потвърдиха, че това крепостно съоръжение е функционирало по време на траките, римляните, византийците, а също през Първата и Втората българска държава. Местното население е търсило тук закрила от кърджалиите. При разкопките са открити голяма трикорабна базилика от VІ век, еднокорабна и едноапсидна църква от ХІІ-ХІІІ век, един от паметниците на Търновската архитектурна школа, християнски некропол, съществувал от ХІІ до края на ХІV век и находки от накити, гривни, пръстени, обеци, монети на Иван Александър, тракийски монети и др.
Достигането до обекта е лесно, до там води черен път. Стига се до беседка и информационна табела (която е избеляла от времето). В дясно от табелата има изградена екопътека (в момента доста занемарена и неподдържана), която води до крепостта.
Крепост Градът - Крамолин
GPS: N43° 07' 14.4" E25° 05' 22.2"
гр.Севлиево
GPS:N43° 01' 33.7" E25° 06' 11.5"
Крепост Хоталич - гр.Севлиево
GPS: N43° 03' 29.1" E25° 03' 56.9"
Хоталич е името на средновековен български град, разположен на 4 км северозападно от Севлиево. Той се е разполагал на площ от 60 декара. Разделен е на цитадела или горен град, силно укрепен и практически непристъпен, и долен град - разположен на площ от около 45 декара, разделен на четири подградия с около 600-700 жители, с три църкви, собствени укрепления и входове. Досега са разкрити 86 добре запазени каменни жилища, работилници, църкви и некрополи, както и над 900 експоната, свързани с местния бит, търговия и изкуство.
Цитаделата е разполагала с отбранителни кули, както и с масивни постройки, обитавани от стражите. На най-високото място в града се е намирала голяма жилищно-отбранителна кула, а до нея - двуетажна сграда, в която се предполага, че е живяло болярско семейство. Открити са и щерни за събиране на дъждовна вода, необходима в случай на евентуално нападение, както и части от глинен водопровод. Благоприятното местоположение е било забелязано още от византийците, които построяват здрава крепост през 5-и век. През 10-и век започва строителството на голяма българска твърдина, която да отбранява подстъпите към старопланинските проходи. Точно поради тази причина Хоталич става един от големите градове в средновековна България. Открити са пещи за топене на метал, за битова и строителна керамика, оръжейни и ковашки работилници. Намерено е и съкровище, което включва 2944 медни монети, сечени в Константинопол през 12-и век, както и 146 български монети. Част от тях са експонирани в Историческия музей в Селиево, заедно с красиви накити, оръжия и много други предмети.
Крепостта е била важен стратегически пункт за отбрана на столицата Царевград Търнов. Хоталич е просъществувал до края на XVII век, когато неговите функции се поемат от селището Селви - днешно Севлиево. През XVIII и XIX век Хоталич става важен занаятчийски и културен център. Заможните български семейства - занаятчии и търговци започват да инвестират в изграждането на църкви, манастири и училища.
Хоталич е много добре запазен археологически обект. Със средства от оперативната програма «Регионално развитие» са реставрирани и консервирани църкви, крепостни кули и порти, а за онагледяване бита на жителите на Хоталич са реставрирани три средновековни къщи. Изграден е информационен център за посетителите, направени са беседки и пейки, оформени са пътеки, помислено е за озеленяване и за архитектурно осветление. Асфалтиран е пътят до историческото място, на разположение на туристите е новоизграденият паркинг
Стари мостове - Севлиево
GPS: N43° 02' 02.9" E25° 06' 21.4" - Мост 1
GPS: N42° 59' 09.6" E25° 05' 54.3" - Мост 2
Община Трявна
Екопътека Бъзовец - гара Бъзовец
GPS: N42° 47' 23.8" E25° 32' 37.2" - Начало на екопътеката
GPS: N42° 48' 08.2" E25° 32' 21.6" - Природна забележителност Стената
Стената - Бъзовец
GPS: N42.80228° E25.53935°
Виканата (Иван Вазовата) скала - Кръстец
GPS: N42° 45' 57.4" E25° 30' 08.1"
Виканата скала - Кръстец
GPS: N42.76594° E25.50225°
Големия бук - Кръстец
GPS: N42° 45' 52.3" E25° 30' 55.3"
Големия бук - Кръстец
GPS: N42° 45' 52.3" E25° 30' 55.3"
Крепост (кула) Голям кръстец - Кръстец
GPS: N42.78334° E25.53431°
Скално светилище Сечен камък - Николаево
GPS: N42° 51' 43.3" E25° 25' 22.9"
Пещери Килиите - Станчов Хан
GPS: N42° 48' 10.0" E25° 34' 42.8" - Сухата пещера
GPS: N42° 48' 08.1" E25° 34' 40.3" - Мократа пещера
GPS: N42° 48' 09.2" E25° 34' 44.2" - Крепост (кула)
Трявна
GPS: N42 51.981 E25 29.375
гр.Трявна
Град Трявна е разположен в Централна България, по северните склонове на Централна Стара Планина, в долината на Тревненска река. Градът възниква пре втората половина на XII век под името Търнава. Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на турското робство – XV-XVI век. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през XIII-XIV век. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции. Това състояние е регламентирано със специален султански указ от 8 април 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търнава, където е подходящо да се установи селище, чиито жители, срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода. През XVI и XVII век Трявна бързо се разраства. В града се преселват пришълци от Одринско, Тетевен и др. Липсата на плодородни земи тласнало хората към търсене на друг поминък и възможности, като търговията. От средата на XVII век в града да се заражда най-старата от възрожденските художествени школи – Тревненската, която включва три основни направления на художествено-творческа дейност: иконопис, дърворезба и строителство.
В центъра на Трявна се намира площад дядо Никола - единствения запазен днес възрожденски площад в България - с прочутата часовникова кула на града, датираща от 1814 год., Славейковото школо от дясно на площада, понастоящем художествена галерия и музей на тревненската резбарска школа, с древният храм „Св. Архангел Михаил“ до него през улицата и старият каменен „Гивгирен мост“ (Гърбавия мост), свързващ чаршията с площада. Уникален с градоустройственото си решение, което позволява събирането на множество хора по различни поводи. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени в различно време от различни майстори, талантът на възрожденския архитект е безспорен.
Музей на резбарското и зографско изкуство (БТС 21)
GPS:N42° 51' 54.4" E25° 29' 12.4"
Музеят на резбарското изкуство се помещава в старата Даскалова къща в град Трявна - единствен в България музей, посветен на дърворезбата.. Даскаловата къща е построена между 1804 и 1808 г. от тревненския търговец Христо Даскалов за двамата му сина. Тя е типичен образец на ранновъзрожденската българска архитектура с богата украса.
Едни от най-известните експонати на музея са двете резбовани слънца върху таваните на две от стаите на къщата. Те са дело на майстор Димитър Ошанеца и неговия помощник Иван Бочуковеца, които през 1808 г. сключили облог помежду си кой ще направи по-красив дърворезбован таван.
В музея са представени трите основни типа дърворезба – най-простата, т.нар. овчарска резба, резбата за украса на дома и най-красивата, но и най-трудна за изработване църковна резба.
Църква Св.Архангел Михаил
GPS:N42° 51' 59.2" E25° 29' 25.2"
Забележителна е Църквата Св.Архангел Михаил, в центъра награда. В Тревненския проход в 1185 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел, който решил отново да заличи България. В чест на гръмката победа е изградена най-старата църква в Трявна – храмът „Св. Архангел Михаил”. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането ѝ не е известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В план представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с притвор. Иконите на храма и иконостаса са изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820–1821 г.
Къща-Музей Пенчо Райков
GPS:N42° 52' 00.5" E25° 29' 24.7"
Райковата къща е построена през 1846 г. Тя е роден дом на първия професор по химия в България - проф. Пенчо Райков. Райковата къща представя на посетителите етнографска експозиция на градския бит на тревненци. Тя е двукатна, със седем стаи, късновъзрожденска къща, която с кръглите входни стъпала и нишите алафранга напомня на пловдивския тип къща. Фасадата е изведена на самата улична линия, с дюкян за търговия със стоки, произведени тук или внасяни. Къщата е забележителна не само с дърворезбената си украса. Тя е първата къща с баня тук, а през втората половина на 17. в. е внесено от Виена първото легло в Трявна. Според някои спомени в мазата на къщата някога имало кладенец с питейна вода.
Къща-Музей Ангел Кънчев
GPS:N42° 52' 06.2" E25° 29' 37.7"
Музеят е домът на героя от национално-освободителните борби, приятел и съратник на Васил Левски - Ангел Кънчев. Той е роден в Трявна през 1850 г. Блестящ ум, високо образован, той отхвърля предложението за една завидна кариера на държавна служба, за да се отдаде на работата като пръв помощник на Апостола в организирането на революционни комитети. На 5 март 1872 г. при опит да премине в Румъния е заловен и не виждайки изход, се самоубива. “За честните хора е такава смърт”, пише в едно писмо Васил Левски. Битовата уредба в къщата е автентична – черги, миндерлъци, съдове, всичко е от онова време. В долния кат на къщата има експозиция за живота и делото на Ангел Кънчев, включени са документи за революционните борби на тревненци, както и оригинални техни оръжия.
Църква Св.Георги
GPS:N42° 52' 15.1" E25° 29' 50.7"
Другата църква в града е „Св. Георги”. Църквата е разположена в „Долната” махала на града. Построена е в периода 1848–1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв. Иконостасът на храма е изработен от Димитър Дойковчето – един от най-талантливите тревненски майстори резбари. Представители на Витановската фамилия изписват иконите, а стенописите са дело на зографи от Захариевската фамилия и фамилията на поп Димитър Кънчов.
Музей на азиатското и африканско изкуство
GPS:N42° 52' 05.2" E25° 29' 29.1"
Музеят е най-новият, и същевременно най-екзотичен музей в Трявна. В него е представена експозиция от богатото дарение на българския скулптор и колекционер Златко Паунов, събрано при пътуванията на художника в районите на Индия, Тибет, Непал, Китай и някои африкански страни. Предметите са предимно с култово предназначение.
Музей тревненското школо
GPS:N42° 51' 59.5" E25° 29' 23.4"
Най-представителната сграда на площада е Старото школо. Строено през периода 1836-39 година, то е сред първите светски училища в България. Осем години, с известни прекъсвания, в него е учителствал големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец Петко Славейков. В реставрираната сграда на Школото са уредени няколко изложби: картини и пластики – дарение от Димитър и Никола Казакови, времеизмерителни уреди и техника от Средновековието до началото на ХХ век от колекцията на Георги Везиров, картини на един от първите български художници Иван поп Димитров, документи, представящи българското просветно и учебно дело през Възраждането. Възстановена е класна стая от времето, когато училището приема първите си ученици през 1839 г. Посетителите имат възможност да пишат на пясъчника, да влязат в наредените на стената полукръгове, да четат взаимоучителните таблици, да се закичат с т.н. ,,кавалерии" – знаците за награда, както и с тези за наказание.
Часовниковата кула
GPS:N42° 51' 58.7" E25° 29' 21.9"
Построена през 1814 год. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, който им придавал горд и царствен вид. При все това сокай се носел и в началото на ХХ век. Кулата била построена с помощта на местното население и от местни майстори, имената на които са неизвестни. Общата височина на кулата е 21.15м. Състои се от три части: паралелипипедна основа с квадратно сечение, градена от камъни, изравнявани със сантрачи. Средната част е осмостен, завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Тази част неколкократно е променяла вида си – зидана е и първоначално била измазана отвън и варосана. През1891г. Иван Халачев от с.Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926г. пребоядисана със зелена.Този цвят се оказал крайно неудачен за кулата, но едва през 1966г., когато и бил извършен основен ремонт, кулата възстановила вида си от 1814г. В средната част на кулата е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана,без циферблат и стрелки.Изработен бил през 1815г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови от Габрово. Горната част на кулата е също осмостенна, изработена от дърво, покрита със заострен покрив.Тук се намира камбаната на часовника, на която е запазен надписът за направата на механизма през 1815г. През 1971г., по повод юбилея на тревненското читалище, на часовника е монтиран механизъм и всяка вечер, след неизменните десет удара, се разнасят звуците на песента "Неразделни" по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.
Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна.
Гърбавия мост
GPS:N42° 51' 58.7" E25° 29' 21.2"
Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестия каменен мост
Гърбавия мост), построен от Димитър Сергюв през 1844-1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той носи допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.
Къща-Музей Славейкови
GPS:N42° 51' 55.2" E25° 29' 09.6"
Къщата е строена е около 1830 г. от Иванчо Райков, баща на Ирина, за която Петко Славейков се жени, я подарява на младото семейство. В нея от 1853 г. до 1876 г. с известни прекъсвания е живял бележития български поет. Тук са родени и деветте му деца, между които и класикът на българската поезия Пенчо П. Славейков. Експозицията в къщата е в две части – документална и битова. Показани са и оригинални предмети на фамилията. Посетителите могат да видят масичката, на която Пенчо Славейков се е научил да чете и пише.
Музей тревненска иконописна школа
GPS:N42° 52' 01.5" E25° 28' 54.2"
Това е единствения по рода си музей в България, който представя изкуството на най-старата възрожденска иконописна школа у нас – Тревненската. Експозицията е открита през 1984 г. и съдържа над 160 оригинални икони и инструменти на тревненски зографи. Иконната колекция е организирана и подредена тематично и хронологически. Показани са едни от най-добрите образци на основните шест тревненски зографски фамилии: Витановска, Захариевска, Миневска, Поп Димитър Кънчовска, Венковска и Минчевска. Проследени са етапите в развитието на иконописта от края на 17 в., оформянето на "класическия" тип тревненска икона през първата половина на 19 в., до постепенния упадък на школата в края на 19 и нач. на 20 в. Представена е възстановка на зографско ателие, технологията на зографисването и единствения у нас пълен комплект оригинален зографски инструментариум.
Музеят е разположен в адаптираната за тази цел сграда на Параклиса към Санаториума /днес Детска специализирана болница за белодробни заболявания/, строен през 1938 - 1943 със средства от фонда на Н.В. Царица Йоана.
Ангел Кънчева къща - Трявна
GPS: N42° 52' 06.2" E25° 29' 37.7"
Гърбавия мост - Трявна
GPS: N42° 51' 58.7" E25° 29' 21.2"
Музей азиатско и африканско изкуство - Трявна
GPS: N42° 52' 05.2" E25° 29' 29.1"
Музей на резбарското и зографско изкуство (БТС 21) - Трявна
GPS: N42° 51' 54.4" E25° 29' 12.4"
Музей тревненска иконописна школа - Трявна
GPS: N42° 52' 01.5" E25° 28' 54.2"
Пещера Змеева дупка - Трявна
GPS: N42° 52' 34.7" E25° 28' 37.6"
Поп Ангеловата къща - Трявна
GPS: N42° 52' 05.2" E25° 29' 44.4"
Райкова къща - Трявна
GPS: N42° 52' 00.5" E25° 29' 24.7"
Славейковата къща - Трявна
GPS: N42° 51' 55.2" E25° 29' 09.6"
Старото школо - Трявна
GPS: N42° 51' 59.5" E25° 29' 23.4"
Църква Св.Архангел Михаил - Трявна
GPS: N42° 51' 59.2" E25° 29' 25.2"
Часовникова кула - Трявна
GPS: N42° 51' 58.7" E25° 29' 21.9"
Тракийско светилище Елова могила - Черновръх
GPS: N42° 53' 39.0" E25° 31' 44.2"