Област Кюстендил
Община Бобов дол
Светилище Дуралинко - Бабинска река
GPS: N42.33078° E22.99002°
Скално светилище - Блато
GPS: N42.26846° E22.93699°
Средновековен манастир - Голема Фуча
GPS: N42° 22' 33.9" E22° 56' 08.1"
Светилище Царичина - Големо Село
GPS: N42.27535° E23.03883°
Светилище Редените камъни - Горна Козница
GPS: N42.34596° E22.88996°
Гробо на Св.Илия (антична гробница?) - Коркина
GPS: N42.32256° E22.95206°
Оброк - Коркина
GPS: N42.32525° E22.95366°
Средновековен укрепен манастир - Мала Фуча
GPS: N42.35318° E22.94002°
Община Бобошево
Средновековна църква Св.Димитър (Бобошевски манастир) - Бобошево
GPS: N42° 09' 35.3" E22° 58' 34.6"
Средновековна църква Св.Илия - Бобошево
GPS: N42° 09' 13.2" E23° 00' 21.0"
Средновековна църква Св.Тодор - Бобошево
GPS: N42° 09' 48.1" E22° 59' 32.5"
Средновековна църква Св.Никола - Вуково
GPS: N42° 11' 10.7" E22° 58' 06.2"
Средновековна църква Св.Петка - Вуково
GPS: N42° 11' 25.2" E22° 58' 06.3"
Пещера на Св.Иван Рилски (Руенски манастир) - Скрино
GPS: N42° 10' 34.6" E22° 56' 54.2" - Руенски манастир
GPS: N42° 10' 29.2" E22° 56' 49.3" - Пещера на Св.Иван Рилски
GPS: N42° 10' 30.2" E22° 57' 03.4" – Кръста
Скални пирамиди Асаро - Циклово
GPS: N42.21696° E22.99064°
Община Кочериново
Емпорион и светилище на Скаптопара - Бараково
GPS: N42.05160° E23.05443°
Храм на Сабазий (Останки) - Пороминово
GPS: N42° 04' 50.8" E23° 05' 15.0"
Стобски пирамиди (БТС 28) - с.Стоб
GPS: N42° 05' 34.2" E23° 07' 07.7"
Стобските земни пирамиди са едни от най-популярните сред туристите природни обекти в България. Намират се недалеч от с. Стоб, в югозападния дял на Рила планина (Капатишкия). Ерозионните образувания се намират на надморска височина от 600 до 750 m и са изградени от слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати, образувани през последните 1-2 млн. г. в склонова и езерна обстановка. Обявени са за природна забележителност през 1964 г. Дебелината на пирамидите е 30-40 м, средната им височина е 6-10 м, а на места достигат до 12 м. Някои от пирамидите са остри и игловидни, други са пирамидални или конусовидни и завършват с „каменна” шапка, достигаща размери 120/80 см, наподобявайки огромни гъби. Основите им са широки и често са слети помежду си. Най-много пирамиди има по южния склон. Те са обагрени от светложълто до тъмнокафяво и червено. Живописните им композиции носят различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята, Сватовете и др.
По северния склон на рида пирамидите са по-малко на брой, но са обособени в една група.
Пирамидите в село Стоб могат да бъдат наблюдавани от две изградени екопътеки. Едната е пригодена и за инвалиди и може да се видят пирамидите от долната им страна. Има изградени беседки и пейки. Пътеката е кратка и криволичи в подножието покрай живописна рекичка. Другата екопътека започва до църквата Св. Прокопий в западния край на селото. От там продължава почвен път който се изкачва нагоре по склоновете на планината и след по-малко от километър отвежда до същинското начало на маршрута – местноста Църквище. От местноста Църквище се тръгва по горска пътека маркирана с червен цвят, която плавно се изкачва към билото. И тук има поставени дървени пейки за отдих. След 15-20 минути пътеката излиза от гората и достига до беседка, поставена до първата група пясъчни пирамиди. Заставайки до изградения дървен парапет, пред вас се открива смайваща картина от остри земни пирамиди изградени от невероятната фантазия на природата. На върховете на много от пирамидите могат да се забележат огромни камъни, които в течение на дълги години са предпазвали като калпаци крехката основа под себе си от поройните дъждове и ерозионните процеси и по този начин са формирали високите стъбла на пирамидите. В днешно време те са останали да стърчат самотни във въздуха на височина от 6 до 10 метра над новата земна повърхност. Ще ви бъдат необходими още около 5 мин. за достигане до втората група от пирамиди, 6 минути до трета група и още 2 мин. до така наречения четвърти рид. На втората група има знак, че е необезопасено и преминаването към следващите групи е опасно.
Стобски пирамиди - Стоб
GPS: N42.09299° E23.12438°
Община Кюстендил
Вековни секвои - Богослов
GPS: N42° 15' 05.7" E22° 39' 49.7"
Средновековна църква Св.Архангел Михаил - Горановци
GPS: N42° 23' 45.2" E22° 37' 11.0"
Гранишки манастир - с.Граница
GPS: N42 14 12.5 E22 43 19.8
Гранишкият манастир е разположен в подножието на Осоговска планина, близо до с. Граница, на 8 км източно от гр. Кюстендил.
Гранишкият манастир "Св. Лука" е основан през 10в. и според преданието, в него се е учил Св. Иван Рилски. През 15в. игумен на манастира е бил Яков, баща на възобновителите на Рилския манастир - Йоасаф, Давид и Теофан, които са родом от с. Граница. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси.
В момента манастирa е действащ, девически. Възобновен е през 1948г. и представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради.
Крепост Земънград - Гърбино
GPS: N42° 26' 14.3" E22° 42' 33.2"
Пещерата на Св.Иван Рилски - Гърбино
GPS: N42° 25' 58.9" E22° 43' 27.8"
Светилище на Зевс и Хера - Копиловци
GPS: N42.32114° E22.75132°
гр. Кюстендил
GPS: N42 16 52.7 E22 41 35.5
Зоопарк - Кюстендил
GPS: N42° 16' 31.6" E22° 41' 36.5"
Исторически музей (БТС 26) - гр.Кюстендил
GPS: N42 17 14.5 E22 41 05.9
Исторически музей - Кюстендил
GPS: N42.28735° E22.68497°
Крепост Хисарлъка - гр.Кюстендил
GPS: N42 16 29.0 E22 41 30.3
Крепостта Хисарлъка се намира се на най-високата равнинна част на едноименния хълм, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в., когато градът е бил известен със Славянското си име Велбъжд. След това е реконструирана и разширявана неколкократно по времето на Първата и Втората българска държава и става основен религиозен и административен център преди да бъде разрушена от османските нашественици в XV-ти век. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена и се намира близо до главния път. Портата първоначално е била устроена като двукрила врата, впоследствие преустроена на спускаща се и накрая е затворена изобщо. Потерните за пешеходци са разположени в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са тесни, с гранитен праг и врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешната страна.
Крепостта Хисарлъка се намира на 30 минути от центъра на град Кюстендил в южна посока. През Хисарлъка минава туристическата пътека от Кюстендил за хижите "Трите буки" и "Осогово", намиращи се във вътрешността на Осоговската планина.
Крепост Хисарлъка - Кюстендил
GPS: N42° 16' 29.0" E22° 41' 30.3"
Крепост Хисарлъка - Кюстендил
GPS: N42.27472° E22.69175°
Крепост Хисарлъка - Кюстендил
GPS: N42.27472° E22.69175°
Пауталия - Кюстендил
GPS: N42.28195° E22.68965°
Пиркова кула - гр.Кюстендил
GPS: N42 16 51.6 E22 41 34.4
Пирковата кула е единствената останала от съществувалите през късното Средновековие в Кюстендил няколко жилищни кули. Тя е била градско жилище на местен феодал. Построяването й се отнася към XV-XVIв., но не е изключено да е и по-стара (от края на XIVв.). Името и произхожда от гръцката дума пиргос , което означава кула. Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35 м и височина 15 м. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа. Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди.. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана.
Римски терми - гр.Кюстендил
GPS: N42 16 52.7 E22 41 35.5
Намират се в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия “ Ахмед бей”.
Римските терми –публична баня, са изградени през ІІ-ІІІ в. и са част от голям комплекс-асклепион. От познатите до момента римски терми на територията на България, пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн.Варна).
Разкрити са части от 6 помещения, на площ от около 1000 кв.м. Предполагаемата площ на сградата е около 3000 кв.м. Големите правоъгълни помещения се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати. Всички помещения са разположени с посока югоизток, северозапад, което показва, че няма зала лишена от слънце. Снабдени са с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори . Първият вид е от отвесни тухлени колонки или тръби в успоредни редици, покрити отгоре с големи тухли. Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България. Между отделните помещения има засводени отвори за преминаване на топлия въздух. През едно от помещенията с посока югоизток-северозапад минава главният канал за топлия въздух от префурниума. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Отоплителните инсталации, полукръглите ниши и басейни определят предназначението й като обществена баня.
Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – интересните паметници от римската епоха в българските земи. Те са един от символите на град Кюстендил.
Църква св.Георги - Кюстендил
GPS: N42 16.247 E22 40.617
Средновековна църква Св.Георги - Кюстендил
GPS: N42° 16' 14.8" E22° 40' 37.0"
Водопад Полска Скакавица
GPS: N42 24 46.1 E22 41 04.5
Водопадът Полска Скакавица се намира в Земенската планина, в близост до селата Полска Скакавица и Ръждавица - на 18 километра североизточно от град Кюстендил, на десния бряг на река Струма. Малка рекичка, минаваща през кацналото на скален масив село Полска Скакавица, пада от 70м височина и образува маловоден, но приказно красив водопад. В скалата има множество дупки и цялата местност е обрасла с буйна растителност. До самия водопад водят пътечки, като едната стига до средната му част, а другата води до подножието, където може да се мине зад водната струя.
Има два начина да стигнете до тези прекрасни места.
Първият вариант е да пътувате с влак по ж.п. линията Кюстендил - София и да слезете на ж.п.спирка Скакавица. Тръгвате по пътеката която завива покрай изоставената къща и след около 30 минути нормално ходене се озовавате на една красива полянка, а над вас е водопадът.
Другият вариант е ако разполагате с автомобилен транспорт. Малко преди да влезете в село Полска Скакавица има указателна табела която ви упътва да завиете надясно по черния път. Пътят до водопада е черен и е подходящ за джипове или само до някъде с лек автомобил. По пътя има указателни табели и има обособени места за паркиране на колите. След това се продължава пеша.
Ние избрахме вторият вариант - с автомобил. Стигнахме до махалата над водопада, паркирахме колата до старото училище и поехме по пътеката надолу. След около 1 ч. и 30 мин. се излеза на поляната от която се откроява прекрасна гледка към Скакавишкия водопад в цялата му прелест.
Водопад Полска скакавица - Полска скакавица
GPS: N42° 24' 46.1" E22° 41' 04.5"
Водопад Полска скакавица - Полска скакавица
GPS: N42° 24' 46.1" E22° 41' 04.5"
Крепост Трите кули - с.Ръждавица
GPS: N42 24 07.1 E22 41 54.8
Средновековна крепост "Трите кули" се намира в Земенското дефиле. Била е част от крепостната система на Землънград. Намира се на 1,78 км. северозападно от село Раждавица, вляво от пътя за село Гърбино на левия бряг на река Струма, над 8-ми тунел на ж.п. линията.
Крепостта заема малък скалист връх, зяобиколен от три страни от реката. Крепостните стени следват очертанията на терена и заграждат площ около 1,5 дка. Има запазени части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 метра. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и вътрешна сантрачна система. По терена са пръснати камъни от разрушената сграда, тухли и керемиди.
Да се стигне до крепостта "Трите кули" обаче, е истинско предизвикателство. Районът не посещаван от туристи, няма маркирани пътеки, а наличните са обрасли и трудно проходими.
Средновековна църква Св.Атанасий - Ръждавица
GPS: N42° 23' 27.6" E22° 42' 16.3"
Средновековна църква Усп.Богородично - Ръждавица
GPS: N42° 23' 37.7" E22° 42' 27.5"
Църква Св.Никола - Слокощица
GPS: N42° 15' 33.5" E22° 41' 45.2"
Крепост Градище - Таваличево
GPS: N42.33444° E22.86389°
Връх Виден - Цървеняно
GPS: N42.34390° E22.83983°
Крепост Джевелков камък - Цървеняно
GPS: N42° 20' 59.5" E22° 48' 01.4"
Община Невестино
Светилище - Долна Козница
GPS: N42.28033° E22.92534°
Тракийско светилище Провиралката - Лиляч
GPS: N42° 17' 44.6" E22° 52' 36.6"
Средновековна църква Св.Св.Козма и Дамян - Мърводол
GPS: N42° 13' 33.7" E22° 54' 35.6"
Кадин мост - Невестино
GPS: N42° 15' 21.8" E22° 51' 13.5"
Крепост Житомистк - Пастух
GPS: N42° 12' 16.5" E22° 55' 06.8"
Крепост Житомистк - Пастух
GPS: N42.20457° E22.91857°
Средновековна църква Св.Богородица - Пастух
GPS: N42° 12' 21.8" E22° 55' 13.2"
Средновековна църква Св.Иван - Пастух
GPS: N42° 12' 02.8" E22° 54' 44.0"
Средновековна църква Св.Троица - Пастух
GPS: N42° 12' 33.9" E22° 54' 27.6"
Средновековна църква Св.Троица - Пастух
GPS: N42° 12' 33.9" E22° 54' 27.6"
Водопад и църква Св.Ана - с.Смоличано
GPS: N42 08 18.1 E22 48 19.1
Водопад Света Ана се намира в землището на село Смоличано, област Кюстендил. Водният пад е с височина около 15 метра, като водата пада директно от варовиков скален ръб. Мястото на водопада е лесно достъпно, но обрасло с много растителност и дървета. Над водопада се намира църква "Света Ана(Яна)", където има и чешма с чудотворна вода (аязмо).
Църквата “Св. Йоаким и Ана”, по-известна в района само като “Света Ана (Яна)” се намира при едноименния манастир над скална ниша с водопад и аязмо край с. Смоличано. Построена е върху основите на средновековна църква. Обновена и преизписана е през 1888 г. от зографа Георги Попалексов. Според сондажни проучвания съществува по-ранен живописен слой, който се датира от XVII в. Иконостасът е двуредов, с ценна декоративна украса. В аязмото край църквата е запазена икона на Св. мъченица Кириаки с надпис от дарителя и зографа.
Община Рила
Водопади Бохемия - Рила
GPS: N42° 07' 53.3" E23° 08' 56.1" - Водопад 1
GPS: N42° 07' 45.5" E23° 09' 00.8" - Водопад 2 и 3
Гроба на Св.Иван Рилски - Рилски манастир
GPS: N42° 09' 01.0" E23° 22' 12.1"
Близо до Рилския манастир се намира пещерата, където Св. Иван Рилски е прекарал 7 години в пост и молитви. Иван Рилски се родил около 876 г. в дупнишкото село Скрино в гънките на Осоговската планина, недалеч от р. Струма. Бил съвременник на княз Борис Първи, на Симеон Велики и на неговия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир в родното си село. Според житието на светеца, когато родителите му починали, той раздал имуществото им на бедни и болни и постъпил като послушник в близкия манастир под връх Руен. Там придобил богословско образование, изучавал богослужебни книги и приел монашеския сан. Когато напуснал манастира, се изкачил на "висока гола планина" и живял като отшелник в продължение на дванайсет години. После се заселил в хралупата на едно дърво в Рилската пустиня, където се отдал на молитви към Бога. Хранел се с треви и не виждал човешко същество. Овчари, пасящи наблизо стадата си, го открили и започнали да го посещават, да искат съвети и помощ от него, тъй като вече се било разчуло, че върши чудеса и лекува болни с молитвите си. За да се усамоти, Иван Рилски се преместил в пещера на висока и недостъпна скала и прекарал там в молитви и пост повече от седем години. Към него започнали да се присъединяват ученици, които строили наоколо колибите си и така на мястото на малката постница в планината възникнал най-известният български манастир – Рилският. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Мощите на св. Иван Рилски сменили няколко места. По нареждане на цар Петър те били пренесени в дървената църква "Св. Лука" в Средец на 19 октомври и оттогава на този ден се отбелязва паметта на светеца. Благочестив и богат християнин построил хубава каменна църква в Средец и в
нея пренесли мощите му, а после там основали манастир. Вероятно тогава отшелникът бил канонизиран за светец. След време при поредната унгарско-византийска война мощите били пренесени на унгарска земя. Само след три години с големи почести крал Белла Трети върнал мощите в ковчег, богато украсен със злато. При царуването на Иван Асен Втори и при патриарх Василий в 1238 г. те били пренесени в Търново и положени в храм на името на светеца. След плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. мощите като по чудо оцелели. През 14 в. монасите от запустелия Рилски манастир издействали султанско разрешение и с тържествено шествие и големи почести ги пренесли там. На 1 юли 1469 г. те били положени в църквата на Рилския манастир, където почиват до днес. В последните години от живота сив пълно уединение св. Иван Рилски съставил “Завет” към учениците си последователи - уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от “всякакво зломислие” и да се пазят от “сребролюбивата змия”.
За да достигнете до пещерата, трябва да продължите с кола няколко км след Рилския манастир. Колата оставяте до паметната плоча отляво на пътя и оттам започва пътеката. До пещерата се намира църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, в която е разположен гробът на светеца. Непосредствено до пещерата се намира Старата постница. Според легендата, който успее да мине през дупката в пещерата, няма грехове. Последната спирка е аязмото над църквичката. В цепнатините между камъните са напъхани желанията на туристите, написани на хартийки. Според преданието всеки, който напише на лист свое желание и го постави във вдлъбнатите скали така, че никой да не го намери, то ще се сбъдне.
Рилски манастир (БТС 28)
GPS: N42 07.999 E23 20.382
Рилски манастир (БТС 28) - Рила
GPS: N42° 07' 59.9" E23° 20' 22.9"
Светилище Кръста - Рила
GPS: N42.13363° E23.15139°
Църква Св.Архангел Михаил - Рила
GPS: N42° 07' 49.2" E23° 08' 03.5"
Община Сапарева баня
Водопад Горица (Овчаренски) - Овчарци
GPS: N42° 16' 02.6" E23° 13' 44.2" - водопад
GPS: N42° 16' 13.6" E23° 13' 33.0" - начало на екопътека
Водопад Горица (Овчаренски) - Овчарци
GPS: N42° 16' 00.5" E23° 13' 43.4"
Водопад рилска скакавица - Паничище
GPS: N42° 13' 15.1" E23° 18' 22.0"
Седемте рилски езера (БТС 29) - Паничище
GPS: N42° 13' 13.0" E23° 19' 20.0"
Ресиловски манастир - Ресилово
GPS: N42° 15' 57.0" E23° 12' 38.8"
Горещ извор - гр.Сапарева баня
GPS: N42 17 16.6 E23 15 28.1
В центъра на Сапарева баня се намира най-горещият гейзер в Европа, с температура на водата +103 °С. Това е най-буйният от гейзерите в света – пулсира през 5-6 сек. и е най-достъпният. Водният стълб под налягане изтласква периодично гореща вода над повърхността на височина 18 м. Водата излиза с голяма сила на няколко секунди и веднага се разпръсква на малки капчици, като мъгла. Минералната вода на гейзера е с уникален състав и свойства. Съдържа сероводород, поради което в близост до гейзера усещате характерната миризма на сярата ( развалени яйца).
Открит е през 1957 г., по време на хидрологични проучвания на 73 м под земята.
Средновековна църква Св.Никола - Сапарева Баня
GPS: N42° 17' 21.0" E23° 15' 47.2"
Църквата Свети Никола се намира в градския парк в центъра на малка градинка срещу общината. Построена е през ХІІ-ХІІІ в. Отличава се със своята архитектура - кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла апсида.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти. Църквата "Св. Никола" има външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см. Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите. През османския период старинният храм постепенно започнал да се руши. По това време, а и след Освобождението, мястото на църквата е било сборище на селския добитък, който безпрептятствено влизал в храма, а кози се катерели по купола му. Макар и да е била частично разрушена църквата Свети Никола е един от малкото оцелели до наше време и добре запазени средновековни паметници в Западна България. Тя е цялостно реставрирана (в днешния ѝ вид) през 1937 г. Обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение.
Община Дупница
Бистришки водопад - Бистрица
GPS: N42° 14' 27.3" E23° 10' 08.5" - Начало на пътеката
GPS: N42° 12' 30.7" E23° 10' 37.7" – Водопад
Крепост Долно градище - Бистрица
GPS: N42.22708° E23.15070°
Крепост Кулата Драгойна - Дупница
GPS: N42° 16' 07.1" E23° 07' 34.5"
Ранно-християнска базилика и средновековна църква Св.Спас - Червен Брег
GPS: N42° 19' 28.3" E23° 10' 21.4"
Община Трекляно
Крепост Кулата - Драгойчинци
GPS: N42° 37' 37.0" E22° 29' 28.5"