Област Пазарджик
Община Батак
Балинова къща - Батак
GPS: N41°56′38.1″ E24°13′04.1″
Крепост Калето - Батак
GPS: N41.82609° E24.04883°
Крепост Манастира - Батак
GPS: N41.82457° E24.09013°
Крепост Ташбоазко кале - Батак
GPS: N41.81378° E24.13281°
Партизански лагер Техеран - Батак
GPS: N41° 53' 27.3" E24° 12' 27.7"
Самодивска поляна - Батак
GPS: N41.81485° E24.10852°
Църква Св.Неделя - гр.Батак
GPS: N41° 56' 36.8" E24° 13' 05.5"
Укрепено светилище Манастира (Дженевра) - Батак
GPS: N41.75939° E24.21324°
Базилика (светилище) Църковен рид - Нова махала
GPS: N41.95043° E24.28839°
Крепост Новомахленско кале - Нова Махала
GPS: N41° 55' 16.8" E24° 15' 47.9"
Светилище Евлия баба – Нова махала
GPS: N41.95302° E24.27575°
Старинен мост - Фотиново
GPS: N41° 52' 59.0" E24° 21' 23.3"
Фотински водопади - Фотиново
GPS: N41° 53' 30.0" E24° 23' 03.7"
Община Белово
Голямобеловски манастир
GPS: N42° 10' 46.2" E23° 59' 50.6"
Крепост Смилево градище - Аканджиево
GPS: N42° 14' 42.8" E24° 00' 30.3"
Крепост (средновековен град) Левке - Голямо Белово
GPS: N42° 10' 50.1" E23° 59' 39.9"
Левке е тракийски късноантичен и средновековен град - крепост. Намира се на връх „Свети Спас“ до с. Голямо Белово. Останките от крепостта се намират непосредствено до Голямобеловския манастир, който е бил част от града. В ляво от църквата има път, който за 10 минути отвежда до руините на града. Останките са доста обрасли с растителност. До него може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път, който е около 10 км.
Оброк Св.Петка - Горно Белово
GPS: N42.19137° E23.99240°
Преградна стена - Горно Белово
GPS: N42.19309° E23.99071°
Светилище Яденица - Белово
GPS: N42.09359° E23.87324°
Еленски манастир Св.Троица - Малко Белово
GPS: N42° 12' 05.6" E24° 04' 07.7"
Манастирът „Света Троица“ се намира над минералния извор в местността Топлата вода, на около 2 км от с. Малко Белово в дясно от главния пър Белово – Пазарджик. Той е на около 700 метра навътре в планината сред хубава смесена гора. Манастирът е основан още през ранното средновековие около (V-XI). Манастира е бил добре защитен от крепостна стена, останки от която се виждат и днес. По време на османското робство манастирът е бил разрушаван многократно и възстановяван. Последният погром е през 1795 г. и от тогава остава столетия в руини и повече не е възстановяван в цялостния си вид. През 1970 – 1971 г. по инициатива на свещеника в с. Малко Белово в двора на манастира е изграден малък параклис на всички светии. През 1975 г. параклисът е разрушен от затворници от пазарджишкия затвор по нареждане на властите. През 2004 – 2005 г. построяват нов параклис на мястото на стария и със същото име.
Крепост Градище - Момина Клисура
GPS: N42° 13' 50.2" E23° 58' 33.8"
Укрепен манастир Св.Петка - Сестримо
GPS: N42° 12' 08.3" E23° 54' 41.3"
Община Брацигово
Етнографски музей - Брацигово
GPS: N42 01.363 E24 22.487
Исторически музей (БТС 70) - Брацигово
GPS: N42° 01' 21.8" E24° 22' 29.2"
Музей Васил Петлешков и Паскалевата къща - Брацигово
GPS: N42° 01' 20.1" E24° 22' 24.4"
Света вода - Брацигово
GPS: N42.02380° E24.36349°
Светилище Св.Троица - Брацигово
GPS: N42.03576° E24.34845°
Старинен мост - Брацигово
GPS: N42° 00' 56.3" E24° 23' 27.7"
Крепост Хисара - Бяга
GPS: N42° 05' 36.6" E24° 23' 29.7"
Средновековна църква (руини) - Бяга
GPS: N42° 04' 01.9" E24° 21' 26.0"
в.Кулата - Жребичко
GPS: N42.00132° E24.44682°
Крепост неизвестна - Жребичко
GPS: N42° 02' 14.6" E24° 25' 11.8"
Каменният кръст (Св.Илия) - Жребичко
GPS: N42.03123° E24.44594° - Параклис Св.Илия
GPS: N42.02810° E24.44291° - Каменния кръст
Светилище Клисурата - Жребичко
GPS: N42.01353° E24.44597°
Тракийски хероон - Исперихово
GPS: N42° 06' 04.8" E24° 26' 04.5"
Светилище (хероон) Инер тепе – Исперихово
GPS: N42.10133° E24.43458°
Бекови скали - Равногор
GPS: N41.95522° E24.39792°
Тракийска гробница - с.Равногор
GPS: N41° 56' 01.2" E24° 22' 06.8"
Село Равногор е разположено на 1350 м. надморска височина в Баташкият дял на Северозападните Родопи. То се намира в община Брацигово, Област Пазарджик. То е построено върху земята на древните траки, където са разположени много тракийски гробници, сред които се намира и най-голямата куполна гробница в България с диаметър 5,30 м. Климатът е умерено - континентален, с дълга зима и прохладно лято. Това е най-екологично чистия район на целия Балкански полуостров. Равногор впечатлява със своята красива природа, екологично чиста храна, селски бит.
Най-голямата куполна тракийска гробница в България е открита случайно при разораването на картофен блок през ноември 1986 г в местността ”Чемериката” край с. Равногор. След това откритие, през август 1987г в района на селото започват археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. Георги Китов (1943-2008г). Разкрити са 20 гробници, строени в периода ІV-ІІв пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации. На шестте от тях, групирани по двойки (използвани за набузници от двете страни на конската глава) са изобразени бюстове на богините Атина, Артемида и Нике. Богинята Атина е изобразена с шлем, щит и копие. На седмата апликация (поставяна на гърдите на коня) е изобразено крилато тракийско божество с венец на главата. Предметите са с висока художествена стойност, изработени от сребро и покрити с позлата.
Тракийска гробница - Равногор
GPS: N41° 56' 01.2" E24° 22' 06.8"
Червената скала - Равногор
GPS: N41° 56' 06.4" E24° 22' 43.1"
Крепост (манастир) Св.Богородица - Розово
GPS: N42° 00' 38.2" E24° 22' 49.0"
Старинен мост - Розово
GPS: N42° 00' 50.4" E24° 21' 55.5"
Укрепено селище Чардака - Розово
GPS: N42.01500° E24.36855°
Община Велинград
Елин връх (средновековен манастир Св.Илия) - Велинград
GPS: N42° 04' 05.5" E23° 57' 32.8"
Екопътека "Велинград-Острец" - Велинград
GPS: N42° 01' 16.4" E23° 58' 55.2" - Начало на екопътеката
GPS: N42° 00' 44.5" E23° 58' 31.3" - Гледка към Велинград
GPS: N42° 00' 53.3" E23° 57' 49.5" - Вазова поляна
GPS: N42° 00' 27.0" E23° 56' 13.9" - вр.Острец (недовършена църква)
GPS: N42° 00' 23.4" E23° 55' 53.7" - вр.Острец (Тракийско светилище)
Езеро Клептуза
GPS: N41 59.992 E23 58.938
Исторически музей - Велинград (БТС 55)
GPS: N42 02.618 E23 59.211
Крепост Градище - Велинград
GPS: N41° 57' 53.0" E23° 59' 43.7"
Крепост Градот - Велинград
GPS: N42° 03' 27.5" E23° 58' 12.7"
Крепост Калето - Велинград
GPS: N42° 02' 50.4" E24° 03' 02.3"
Неизвестна крепост (светилище) - Велинград
GPS: N41° 59' 59.7" E24° 01' 31.6"
Светилище Божков гроб - Велинград
GPS: N42° 03' 14.6" E23° 56' 29.1"
Светилище Гарванова скала - Велинград
GPS: N42° 05' 30.5" E23° 57' 41.3"
Светилище Голямото дере - Велинград
GPS: N42° 02' 37.9" E23° 54' 03.7"
Светилище Имането - Велинград
GPS: N42° 03' 04.1" E23° 58' 39.2"
Светилище Керачин камък - Велинград
GPS: N42° 02' 56.3" E23° 55' 20.8"
Светилище Марина черква - Велинград
GPS: N42° 03' 24.4" E23° 55' 01.4"
Светилище Острец - Велинград
GPS: N42° 00' 23.4" E23° 55' 53.7"
Светилище Печенег - Велинград
GPS: N42° 04' 07.9" E23° 56' 27.5"
Светилище Рибната (Дрънкова) скала - Велинград
GPS: N42° 00' 37.2" E23° 55' 05.1"
Светилище Славеева скала - Велинград
GPS: N42° 02' 40.1" E23° 56' 12.8"
Светилище Славеева скала - Велинград
GPS: N42° 02' 40.3" E23° 56' 12.4"
Светилище (кула) Стража - Велинград
GPS: N42° 02' 18.8" E24° 00' 35.4"
Светилище Уличките - Велинград
GPS: N42° 03' 08.5" E23° 57' 21.2"
Средновековни църкви и манастири - Велинград
GPS: N42° 02' 27.2" E23° 57' 50.7" - църква Св.Никола
GPS: N42° 02' 10.7" E23° 58' 54.2" - църква (манастир) Св.Георги
GPS: N42° 04' 05.5" E23° 57' 32.8" - църква (манастир) Св.Илия
GPS: N42° 00' 27.4" E23° 56' 14.0" - църква Св.Спас
Тракийско светилище на Дионис (вр.Острец) - Велинград
GPS: N42° 00' 23.4" E23° 55' 53.7"
Тракийско светилище (до параклис Св.Илия) - Велинград
GPS: N41° 59' 54.6" E23° 58' 59.5"
Светилище Клепалото - Грашево
GPS: N41° 57' 54.0" E23° 56' 22.1"
Крепост (селище) Градище - Драгиново
GPS: N42° 04' 59.1" E24° 00' 33.2"
Крепост (светилище) Лакътска чука - Драгиново
GPS: N42° 06' 29.7" E24° 00' 45.2"
Светилище Дренов дол - Драгиново
GPS: N42° 04' 39.5" E24° 03' 40.0"
Тракийска гробница в м.Сраниловец - Драгиново
GPS: N42° 04' 41.2" E23° 59' 01.0"
Светилище (крепост) Пашови скали - Юндола
GPS: N42° 03' 07.3" E23° 50' 38.5"
Община Лесичово
Крепост Червения град (Калето) - Боримечково
GPS: N42° 22' 49.9" E24° 09' 29.8"
Калугеровски манастир "Св.Николай" - с.Калугерово
GPS: N42° 20' 12.6" E24° 08' 54.6"
Калугеровският манастир "Св. Никола" е съществувал още през 11-13в., но в началото на 15в. е разрушен от турците. По-късно манастира е възстановен и е споменат за пръв път в една ръкописна бележка върху миней от 1693г. През 17 и 18в. Светата обител е средище на книжовна дейност и там е създадено килийно училище. През юли 1871г. в Калугеровския манастир идва Васил Левски и основава революционен комитет в състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов и Теофил Бейков -учител. Тук са заседавали дейци от околните села. По-късно манастирското братство взема дейно участие в подготовката и избухването на Априлското въстание (април 1876) и поради това е опожарен от турците. В периода 1906-1908г. Калугеровската обител е изградена наново и се е запазила и до днес. В момента Калугеровският манастир е действащ, като там пребивава само един монах. В манастира е запазена мраморна плоча от времето на римския император Юлиан Апостат (361-363) и няколко подобни плочи от 19 и началото на 20в. с надписи на български език.
Светилище Робова чукара - Калугерово
GPS: N42.32673° E24.13434°
Крепост Змеица - Лесичово
GPS: N42° 20' 29.8" E24° 07' 31.8"
Старинен мост - с.Лесичово
GPS: N42° 21' 23.9" E24° 08' 06.0"
Община Пазарджик
Крепост Смильово градище - Величково
GPS: N42° 15' 16.5" E24° 12' 10.6"
Светилище Байряка - Дебращица
GPS: N42.09843° E24.24376°
Светилище Голям Косоман - Дебращица
GPS: N42° 04' 48.4" E24° 15' 16.3"
Храм Св.Неделя - Дебращица
GPS: N42° 06' 10.3" E24° 15' 25.0"
Стар мост - Звъничево
GPS: N42° 11' 53.7" E24° 15' 31.8"
Стари мостове - Мокрище
GPS: N42° 11' 11.4" E24° 17' 48.3" - мост 1
GPS: N42° 09' 55.9" E24° 17' 26.4" - мост 2
Светилище Острия връх - Овчеполци
GPS: N42.32751° E24.39053°
Исторически музей (БТС 35) - Пазарджик
GPS: N42° 11' 27.3" E24° 19' 57.6"
Остров Свобода - Пазарджик
GPS: N42° 10' 59.3" E24° 19' 39.7"
Църква Св.Богородица (БТС 35) - Пазарджик
GPS: N42° 11' 14.0" E24° 19' 29.4"
Баткунски манастир Св.Св.Петър и Павел - Паталеница
GPS: N42° 07' 45.2" E24° 10' 53.5"
Крепост Баткун - Паталеница
GPS: N42° 07' 35.1" E24° 11' 51.3"
Крепост Калето - Паталеница
GPS: N42° 07' 07.5" E24° 10' 24.2"
Крепост Тепето - Паталеница
GPS: N42° 06' 36.1" E24° 12' 03.1"
Светилище на Асклепий - Паталеница
GPS: N42° 08' 17.0" E24° 10' 26.6"
Църква Св.Димитър - Паталеница
GPS: N42° 07' 13.8" E24° 12' 02.2"
Византийска кула на Еленски връх - Синитово
GPS: N42° 07' 36.9" E24° 24' 08.4"
Крепост Хасара - Цар Асен
GPS: N42° 20' 23.7" E24° 19' 49.8"
Останките на късноантична и средновековна крепост Хасара са разположени на 2,5 км югозападно от село Цар Асен (Пазарджишко). Изградена е на възвишение във вид на полуостров, издигащ се на 50 м над околната равнина. Стените му са отвесни от север и полегати от другите страни. Крепостта има елипсовидна форма. Входът за крепостта е бил от изток. Северната страна е била естествено защитена от високи и стръмни скали и река Луда Яна и затова там не е изграждана крепостна стена. В днешно време от крепостта е останала само малка част от основите на крепостните стени. Към крепостта е имало селище, разположено южно от крепостта.
Медна мина (Рудник) - Цар Асен
GPS: N42° 21' 19.0" E24° 20' 25.6"
Плоската могила - Юнаците
GPS: N42° 13' 56.1" E24° 15' 45.2"
Община Панагюрище
Крепост Градището (Банско кале) - Баня
GPS: N42° 27' 49.9" E24° 07' 41.8" - крепост Градището
GPS: N42° 27' 59.6" E24° 07' 35.3" - останки от стар път
Крепост Градището - Баня
GPS: N42.46386° E24.12828°
Късноримска гробница (мавзолей) - Баня
GPS: N42.46145° E24.15111°
Крепост Красен - с.Бъта
GPS: N42° 27' 46.9" E24° 11' 52.1"
Руините на крепостта Красен се намират на 6км южно от Панагюрище. Проучванията показват, че през ранновизантийската и средновековната епоха, Красен е един от най-значимите градове в района. За това говорят разкритата фортификационна система с двойна укрепителна линия и множество кули, гъстото жилищно застрояване, обширните подградия извън крепостта. Проучени са две църкви и няколко некропола. Информация за инфраструктурата на града дават големият басейн за съхранение на вода и отворите от канали в крепостните стени за изтичане на атмосферните води. Преди да възникне крепостта, на хълма се откриват следи на обитаване от каменно-медната и ранно-желязната епоха. През IV-V век покрай река Луда Яна възниква късноантично селище. В подножието на възвишението е разкрита една от най-ранните църкви на Балканите, която се датира от IV век. Първите фортификационни съоръжения на хълма са изградени през VI век. Те се свързват с мащабната програма за строеж на крепости, провеждана от император Юстиниан I Велики. Укреплението заема билото на естествено защитения хълм. Красен е основен укрепен пункт, контролиращ пътя по долината на река Луда Яна. Той съединява Тракия със Сердика (София) през Вакарел и дублира от север основното трасе, преминаващо през прохода Траянови врата. При Панагюрище пътят има разклонение към Златишкия проход, през който се преминава на север от Стара планина. Археологическите материали показват, че през VI век нововъзникналият град достига своя първи разцвет. Данните за живота през следващите столетия са твърде оскъдни. Многократните славянски и аварски нападения над Балканите и създаването на българската държава рлез 681 г. вероятно довеждат селището до упадък. Възраждането на крепостта започва в края на X-XI век. Войните на цар Самуил с Византийската империя превръщат района в един от ключовите за отбраната на българската държава. През 1190-91г. рицарите от Третия кръстоносен поход се установяват в Пловдив, откъдето нападат и превземат десетки крепости в Тракия и в прилежащите планини. Откритите в Красен оръжия - стрели, железни стремена, шпори, боздугани и каменни бойни топки в пластове от XII век свидетелстват за тези нападения. При археологическите разкопки се установи и пробив с обсадна техника, който разрушава североизточната част от кулата при северния вход.
През XIII-XIV в. градът преживява най-голямото си развитие и се превръща в един от значимите средновековни центрове. Още при цар Асен I или най-късно при цар Калоян крепостта трайно е превзета от българите. През следващите два века Красен е една от важните опорни точки на България южно от Стара планина. Чрез нея се осъществява контрол върху значителна част от Западна Тракия. Последните три десетилетия на XIV в. са особено драматични за района. Той е подложен на постоянни турски набези, довели до превземането на редица крепости като Самоков, Ихтиман, Кюстендил, София.
Едно рядко откритие показа кой е бил управител на Красен в тези трагични времена. При разчистването на външното лице на крепостната стена бе намерена бронзова матрица за восъчни печати. Такива специално изработени матрици са голяма рядкост и обикновено са използвани от благородници, изпълняващи високи административни длъжности и водещи активна кореспонденция. Името на собственика е оформено в характерен за епохата сложен монограм, който специалистът епиграф Василка Герасимова успя да разчете. Палеографският анализ на текста, изписването на буквите и особено поставеното ударение върху буквата "И" се свързва с правописната реформа на патриарх Ефтимий. Той налага новите граматични норми през 80-те и 90-те години на XIV в. Познаването на новия правопис показва тясна връзка на собственика на печата със столицата Търновград.
Годината на завладяването на твърдината от османците не е известна. Някои данни сочат, че това вероятно става след падането на София в началото на 80-те години на XIV в. Красен е превзет след упорита въоръжена съпротива, за което говорят откритите многобройни пробиви и разрушения в стените и дебелите пластове пепел, останали от бушувалите в крепостта пожари. Именно в тази битка загива последният управител на града - Рафаил. Тогава личният му печат се търкулва край стените на крепостта, където археолозите ще го намерят шест века по-късно.
След края на XIV век няма следи от обитаване на крепостта. Вероятно населението е избито или изселено. В границите на старото подградие до края на XVII век обаче съществува малко християнско селище с неголяма църква.
Крепост Красен (Красенско кале) - Бъта
GPS: N42° 27' 45.4" E24° 11' 53.6"
Крепост Красен - Бъта
GPS: N42.46261° E24.19822°
Св.Петка - Бъта
GPS: N42.44505° E24.20728°
Историческа местност Оборище (БТС 36) - Оборище
GPS: N42° 32' 13.1" E24° 06' 58.0"
Историческа местност Оборище (БТС 36) - Оборище
GPS: N42.53697° E24.11611°
Панагюрище (БТС 36)
Исторически музей (БТС 36)
GPS: N42° 30' 28.9" E24° 11' 06.6"
Исторически музей - гр.Панагюрище (БТС 36)
Исторически музей - (БТС 36)
GPS: N42° 30' 28.9" E24° 11' 06.6"
Историческият музей в Панагюрище е разположен в центъра на града. Създаден е въз основа на музейна сбирка, открита през м. май 1943 г. в читалище „Виделина”. През 1964 г. специално за музея е построена двуетажна музейна сграда и макет на възрожденска чаршия. През 1986 година се оформя музеен ансамбъл, който освен централната сграда включва и Дудековата къща с етнографска експозиция; Джуновата къща с етнографска експозиция; Синята Хаджидимитрова къща, в която са експонирани колекции от накити, художествени произведения, ръкописи и произведения на грънчарското и медникарското изкуство; къщата на Иван Духовников, в която през 1870 година е основан революционен комитет; къщата музей „Райна Княгиня”; залата "Панагюрско златно съкровище"; Тутевата къща, където на 20 април 1876 година е обявено Априлското въстание; Лековата къща – значим исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането; къщата на Марин Дринов.
Историческият музей има следните отдели: Археология, Етнография, Българските земи ХV-ХІХ в., Нова и най-нова история и Природа. Зала „Археология” представя оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище. Централно място е отредено на копието на Панагюрското златно съкровище. Панагюрското златно съкровище е открито през 1949 г. от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Състои се от 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг, датирано ІV-ІІІ в. пр.Хр. Оригиналът на съкровището се пази в Националния исторически музей в София и често гостува на изложби по целия свят. Експозицията, посветена на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество, е една от най-значимите. Тя е разположена в три зали – „Оръжието на Априлци”, „Априлското въстание”, „Освобождението на Панагюрище от османско владичество и участието на панагюрци в Съединението на България от 1885 г.”. Изложените експонати са оригинални реликви с национално значение. Макетът на панагюрската чаршия представя занаятите, характерни за Панагюрския край – абаджийство (производство на вълнени тъкани), златарство, мутафчийство (изработка на изделия от козина), кожухарство, бакърджийство, килимарство и др. Музеят притежава библиотека с над 6000 тома научна литература, старопечатни книги, периодични издания и фондохранилище.
Крепост Асар - Панагюрище
GPS: N42.55049° E24.12532°
Крепост Душков челин - Панагюрище
GPS: N42.57951° E24.25679°
Крепост Средоряк (циганското кале) - Панагюрище
GPS: N42.55613° E24.17975°
Светилище Роиниш - Панагюрище
GPS: N42.55988° E24.26876°
Светилище Роиниш - Панагюрище
GPS: N42.55988° E24.26876°
Античен некропол в м.Латински гробища - Панагюрски колонии
GPS: N42° 35' 59.7" E24° 14' 56.8"
Историческа местност Хайдушки кладенец - Панагюрски колонии
GPS: N42° 36' 48.8" E24° 15' 56.3"
Крепост Курилско градище - Поибрене
GPS: N42° 28' 53.7" E23° 59' 54.3"
Крепост Шишманово кале - Поибрене
GPS: N42° 31' 48.6" E23° 59' 36.9"
Стар мост - Поибрене
GPS: N42° 29' 24.7" E23° 58' 53.1"
Антично укрепено селище - Попинци
GPS: N42.43010° E24.27313°
Водопад - Попинци
GPS: N42° 25' 05.2" E24° 17' 31.3"
Каменен мост - Попинци
GPS: N42° 25' 03.5" E24° 17' 25.3"
Крепост Попинско кале - Попинци
GPS: N42° 25' 01.6" E24° 17' 35.6"
Крепост Попинско кале (Градището) - Попинци
GPS: N42.41711° E24.29322°
Светилище - Попинци (1)
GPS: N42.41340° E24.28516°
Светилище - Попинци (2)
GPS: N42.43531° E24.25019°
Светилище Недков бряг - Попинци
GPS: N42.41931° E24.29677°
Община Пещера
Киево кале - Пещера
GPS: N41° 59' 51.1" E24° 18' 35.5"
Крепост Света Петка - Пещера
GPS: N42 02.315 E24 18.255
Крепост Перистера - гр.Пещера
GPS: N42 02 18.9 E24 18 15.3
Късноантична и средновековна крепост Перистера е разположена на хълма Света Петка, и е строена през IV век от новата ера. Името Перистера означава гълъб, гълъбово място, затова я наричат Крепостта на гълъба. Крепостта Перистера заема целия хълм „Света Петка“ и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка.
Перистера е била един от първите центрове за разпространение на християнската религия по тези места. Архитектурният план на крепостта е уникален, тъй като две от кулите са изградени като църкви. Двете кули - църкви са разположени в южния и северния край на източната крепостна стена. Подобно уникално съчетание кула - църква за сега няма известно в България.
Музей Автомобилите на социализма - Пещера
GPS: N42° 01' 51.8" E24° 17' 56.8"
Пещера Снежанка (БТС 37) - Пещера
GPS: N42° 00' 09.5" E24° 16' 38.0"
Старинен мост - Пещера
GPS: N42 03.328 E24 20.612
Часовниковата кула - Пещера
GPS: N42 01.654 E24 17.995
Крепост Св.Никола - Радилово
GPS: N42° 03' 29.4" E24° 16' 15.0"
Тракийска и средновековна крепост Свети Никола (Кулата, Кулско кале) се намира на около 4 км. Югозападно от село Радилово. Намира се в местността Панара поляна близо до черквата Свети Никола (Никулска черква). Разположена е на нисък хълм. От изток и запад на хълма текат две реки, които се събират северно от хълма. Хълмът е най-достъпен от юг. Крепостните стени почти не са запазени. Крепостта е била част от укрепителната система по северните склонове на Родопите, като е охранявала близкия до нея проход.
Църква Никулска черква и параклис св.Никола - Радилово
GPS: N42° 03' 37.5" E24° 16' 26.7"
Село Радилово се намира на 14-тия километър по пътя между Пазарджик и Пещера. Разположено е на един скат на величествените Родопи. Река Джурковица дели селото на две част - Старата махала на север и Новата махала на юг. Надморската височина на селото е 406 маетра при училището. По времето на Втората Българска държава старата черква е била на търговския път за крепостта Цепина (до с. Дорково). Местността Никулска черква се намира на 5 км западно от село Радилово. През 2009 г. няколко ентусиасти от селото решават да възстановят старата черква. Изграждат параклис "Свети Никола", който през 2011 г. е напълно завършен и изографисан. Местните са се погрижили за изграждане на места за отдих.Всяка година на 6 май (летен Никулден) се провежда събор на селото. На 6-ти декември - истинския никулден, множеството от селото отива на Никулска черква. Там се служи Църковна служба и всеки се весели кой както може....
Община Ракитово
Крепост Цепина - Дорково
GPS: N42° 05' 08.3" E24° 07' 26.0"
Крепост Цепина - Дорково
GPS: N42° 05' 08.4" E24° 07' 25.9"
„Плиоценски парк” - с.Дорково
GPS: N42 02.977 E24 07.178
Плиоценски парк - Дорково
GPS: N42° 02' 58.9" E24° 07' 19.6"
Крепост Алков камък - Костандово
GPS: N42° 02' 24.0" E24° 05' 32.8"
Крепост Градище - Костандово
GPS: N42.03306° E24.10639°
Светилище Алков камък - Костандово
GPS: N42° 02' 26.7" E24° 05' 40.6"
Светилище Алков камък - Костандово
GPS: N42.03993° E24.09327°
Крепост Калето - Ракитово
GPS: N41° 55' 36.5" E24° 02' 08.0"
Крепост Кулата-Градот - Ракитово
GPS: N41° 57' 49.2" E24° 03' 52.9"
Крепост Пелевата кула - Ракитово
GPS: N41° 58' 44.0" E24° 07' 16.4"
Пещера Лепеница - Ракитово
GPS: N41° 57' 15.0" E24° 00' 38.1"
Раннохристянска базилика в м.Николица - Ракитово
GPS: N41° 58' 49.6" E24° 05' 13.0"
Светилище Еленски кладенец - Ракитово
GPS: N42° 01' 09.7" E24° 04' 01.5"
Светилище (крепост) Пашино бърдо - Ракитово
GPS: N41° 56' 15.3" E24° 05' 07.8"
Светилище Пашино бърдо - Ракитово
GPS: N41.93764° E24.08546°
Светилище Шумане мане - Ракитово
GPS: N41° 58' 22.5" E24° 04' 23.0"
Часовникова кула - Ракитово
GPS: N41° 59' 09.3" E24° 05' 22.6"
Община Септември
Крепост Калето (Дуварето) - Варвара
GPS: N42° 09' 05.6" E24° 07' 57.0"
Варвара е село, разположено в полите на Западните Родопи, на северния склон на рода Алабак. Намира се в област Пазарджик. Остатъци от средновековна крепост Дуварето (Градището) се намират на стар средновековен път, минаващ през Милеви скали за с. Драгиново. От нея се е подавал сигнал за крепостта Цепина. Била е предназначена да охранява Елидерското дефиле и е служела за защита на населението от Чепинското корито. Крепостта е с правоъгълна форма, стените са широки около 1 метър. Запазени са основите на две отбранителни кули – едната правоъчгълна, а другата многоъгълна при върха на крепостта в северозападната част.
Светилище - Варвара
GPS: N42° 09' 32.8" E24° 07' 20.7"
Базилика - Варвара
GPS: N42° 09' 08.7" E24° 08' 22.5"
Раннохристиянски комплекс Св.Марина се намира на 1 км. западно от Варвара. Разкрити са основите на някогашна църква, която е изградена върху старо капище на нимфите. Останките от манастирската църква са заградени от пет огромни вековни дъба, почитани в древността като свещени дървета посветени на гръмотвержеца Зевс. Мястото е обявено и за природен резерват заради петте дъба. Водата на чудодейният извор на комплекса се смята за лековита и лекува очни болести. Всяка година на 17 юли се отслужва празнична света литургия, прави се водосвет за здраве, а на малката поляна до параклиса се вари и курбан, който заедно с обредните хлябове се раздава за здраве на дошлите хора. Има изграден масивен навес с пейки и барбекю. До там може да се отиде пеш или с автомобил.
Тракийско светилище и средновековна църква Св.Георги - Варвара
GPS: N42° 09' 17.0" E24° 07' 11.2"
Св.Георги - Варвара
GPS: N42.15472° E24.11978°
Гробница Орешкова могила - Ветрен
GPS: N42.24882° E24.08135°
Крепост Градището при кюнка (Литополис, Каменград) - Ветрен
GPS: N42° 16' 36.2" E24° 01' 42.2"
Останките на късноантична и средновековна крепост Градището при кюнка (Литополис или Каменград) се намират на около 1.5 км западно от град Ветрен. Разположена е на самостоятелен, невисок хълм с полегати склонове, достъпна от север и изток. Крепостта е имала двойна крепостна стена с неправилна многоъгълна форма. Предполага се, че двете стени са изграждани в различен период – вътрешната е късноантична, а външната е издигната през средновековието. Разстоянието между двете стени е били 10-12 метра. В средата на крепостта е имало сграда. Северно от крепостта в една падина се намира тръба от стар водопровод, за която се предполага, че е от водопровода на крепостта. От тук идва името на крепостта „При кюнка“ (от кюнец). Наблизо до крепостта има стари немски гробища, вероятно на починали от епидемия кръстоносци.
Крепост Паланката (станция Понс Укази или Мория) - Ветрен
GPS: N42° 18' 08.1" E24° 00' 06.8"
Ветрен се намира между височините на изток от връх Еледжик – на изхода на прохода Траянови врата. В местността Паланката, северозападно от град Ветрен, се намират развалини от средновековна крепост. В миналото тук се е намирало и село, което се е казвало Паланка, но днес е заличено. От тук е минавал централния диагонален римски път в отсечката Сердика за Филипопол. Крепостта е построена като римска пътна станция и е използвана през цялото средновековие, включително и от османците.
Римска пътна станция Понс Укаси (крепост Паланката) - Ветрен
GPS: N42° 18' 07.7" E24° 00' 06.8"
Римска пътна станция Бона Масио - Ветрен
GPS: N42° 15' 44.9" E24° 05' 56.5"
Римска пътна станция Бона Мансио - Ветрен
GPS: N42° 15' 45.7" E24° 05' 56.8"
Римска пътна станция Бона Масио - Ветрен
GPS: N42.26271° E24.09912°
Крепост Пашово кале - Виноградец
GPS: N42° 16' 55.9" E24° 05' 39.2"
Светилище Чукуров баир - Виноградец
GPS: N42.30485° E24.09304°
Алабашка поляна - Семчиново
GPS: N42° 07' 58.5" E23° 59' 41.8"
Връх (местност) Милеви скали - Семчиново
GPS: N42° 07' 27.1" E24° 03' 45.7"
Милеви скали е връх в рида Алабак в Западни Родопи. Това е скалист връх, висок 1593 метра. Върхът е известен със сражението през септември 1944 г. между правителствените сили и партизанска бригада „Чепинец“. В памет на загиналите партизани е издигнат паметник, а до него има паметна плоча с имената на загиналите. На върха има разположена радио релейна станция. До върха има асвалтов път.
Крепост Джибиовско градище - Семчиново
GPS: N42° 11' 27.9" E24° 04' 31.1"
Семчиново е село в Южна България, област Пазарджик. В местността Джибиовец, северозападно от селото се намира средновековната крепост Джибиовско градище. Предназначението е било да защитава местното население при вражески нападения. На места, където крепостта е по-уязвима са изградени двойни зидове. Крепостта е съществувала през XI – XII век.
Светилище Долна Веселица - Семчиново
GPS: N42° 09' 24.4" E24° 04' 13.9"
Емпорион Пистирос - Септември
GPS: N42° 14' 35.1" E24° 05' 21.4"
Крепост Градище - Славовица
GPS: N42° 20' 21.8" E24° 02' 01.9"
Крепост Петруша - Славовица
GPS: N42° 19' 32.4" E24° 03' 44.1"
Славовица е село в Южна България. Намира се в община Септември, област Пазарджик. Славовица има древна история. Най-старите археологически паметници, открити в землището на селото датират от първи до четвърти век и отговарят, че по онова време тук са обитавали траките. Свидетелство за това са трите могили в полето и останките от крепостта на връх Петруша. Връх Петруша се намира на около 2-3 км източно от с. Славовица. Северно от нея е минавал най-старият вариянт на Траяновия път, през Еледжик и към Калугерово. Крепостта е изградена на самостоятелна височина, с отлична видимост във всички посоки. Имала е двойна крепостна стена, от която днес са запазени основите. В крепостта се виждат основите на постройки с различно предназначение. Крепостта е била снабдявана с вода от хълмовете, южно от с. Славовица с водопровод, изграден на принципа на скачените съдове. Вероятно крепостта е била използвана и през средновековието.
Къща-музей Ал.Стамболийски (БТС 35) - Славовица
GPS: N42° 18' 53.3" E24° 04' 32.2"
Александър Стамболийски (1879 – 1923) е роден в село Славовица, община Септември. Той е основател на БЗНС и министър председател на България през 1919 – 1923, когато е убит. В знак на признателност към делото на Ал. Стамболийски през 1958 г. е създаден музей Ал. Стамболийски, включващ Родната му къща, Вила музей и Паметник костница. През 1968 трите обекта са обявени за Исторически паметници на културата от национално значение. На три км. Източно от Славовица се намира вилата на Стамболийски. Във вилата го изненадва държавния преврат на 09.06.1923 г. На 14 юни Стамболийски е заловен и докаран във вилата. Тук е подложен на жестоки инквизиции. След това е захвърлен полумъртъв в една от стаите на стопанската постройка в двора на вилата. В същата стая пред очите му е убит брат му Васил. В нечовешки мъки и с множество прободни рани издъхва големият син на България. Върху една от стените и до днес стои надписа „Ст. 1923 г.“, който Стамболийски написва със собствената си кръв в последните часове от живота си.
Паметник-костница Ал.Стамболийски - Славовица
GPS: N42° 19' 02.1" E24° 01' 51.4"
Община Стрелча
Светилище Градищната могила - Дюлево
GPS: N42.43617° E24.36941°
Светилище Рошавата могила - Свобода
GPS: N42.38503° E24.32947°
Връх Влък - Стрелча
GPS: N42.54965° E24.41582°
Исторически музей - Стрелча
GPS: N42° 30' 25.6" E24° 19' 14.3"
Крепост Имането - Стрелча
GPS: N42.57631° E24.33883°
Парк с миниатюри - Стрелча
GPS: N42° 30' 21.7" E24° 19' 27.8"
Светилище Гарванов камък - Стрелча
GPS: N42° 32' 00.0" E24° 21' 44.6"
Светилище Гарванов камък - Стрелча
GPS: N42.53333° E24.36238°
Светилище Исара - Стрелча
GPS: N42° 32' 47.8" E24° 20' 24.2"
Светилище Исара - Стрелча
GPS: N42.55594° E24.34283°
Светилище Кулата - Стрелча
GPS: N42° 33' 54.3" E24° 20' 48.6"
Светилище Кулата - Стрелча
GPS: N42.56510° E24.34684°
Светилище Кучулата (Къджалийско кале) - Стрелча
GPS: N42° 32' 25.2" E24° 19' 22.0"
Светилище Кучулата - Стрелча
GPS: N42.54033° E24.32278°
Светилище Скумсале - Стрелча
GPS: N42° 33' 11.1" E24° 20' 00.6"
Светилище Скумсале - Стрелча
GPS: N42.55307° E24.33349°
Светилище Студен кладенец (Арбут) - Стрелча
GPS: N42.55408° E24.29977°
Стрелчанско кале - Стрелча
GPS: N42° 28' 38.5" E24° 19' 37.1"
Късноантичната и средновековна крепост Стрелъцград / Стрелчанско кале е построена през ІX в. и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на около 2.5 км. южно от града, на десния бряг на река Стрелченска луда Яна в местността Галата. В продължение на векове в подножието ѝ е процъфтявал град наречен Стрелъч или Стрелец–град, откъдето идва и името на съвременния град Стрелча. Крепостта е притежавала впечетляващи защитни стени, достигащи до 8 метра. В центъра на цитаделата се е намирала църква, която все още не е проучена в детайли. В наши дни крепостта е частично разрушена, но се виждат и доста добре запазени части от жилищните помещения, църквата и част от стените. Има легенди, според които по време на Априлското въстание 1876 година е имало идея крепостта да бъде използвана като убежище на населението.
Крепост Стрелчанско кале - Стрелча
GPS: N42° 28' 38.5" E24° 19' 37.1"
Крепост Стрелец - Стрелча
GPS: N42.47736° E24.32697°
Тракийска гробница Жаба могила - Стрелча
GPS: N42° 28' 54.8" E24° 20' 38.7"
Турчанов камък - Стрелча
GPS: N42° 31' 25.0" E24° 22' 42.5"
Турчанов камък - Стрелча
GPS: N42.52361° E24.37847°
Община Сърница
Крепост Манастира - Сърница
GPS: N41.72970° E24.00762°
Събор - Сърница
GPS: N41.73125° E24.01654°
Менхир - с.Побит Камък
GPS: N41° 49' 41.5" E23° 53' 02.6"
Село Побит камък е разположено в Западните Родопи в планински район на 30 км южно от Велинград, северозападно от гр. Сърница, на левия бряг на река Доспатска. Скалното образувание се намира на обширна поляна, на 300 м. северно от селото. Представлява отделно стърчаща скала, сякаш "побита" в земята, откъдето идва името й. Тя дава и името на селото. Камъкът е ронлив, а северната му стена е покрита с растителност. За произхода на побития камък има различни хипотези. Някои изследователи смятат, че е естествено скално образувание, а други - че представлява менхир, изкуствено забит в земята. Предполага се, че скалата е менхир или езически идол на Богинята-майка, издигнат от древните траки. Менхироподобна скала е с височина около 3.50 - 4 м. и има обиколка 8 м., т.е. диаметър към 2,5 м. Впечатляват нейната загладена повърхност и нейната реалистична фалосовидна форма, особено в горната половина. Скалното образувание попада в частен земеделски имот. До там се стига, като се поеме по черен път вдясно (в началото на селото, идвайки от гр.Доспат). Не след дълго от пътя се разкрива панорамна гледка към поляните на запад, а в далечината се вижда и побитият камък.