Област Перник
Община Брезник
Оброк Бърдото - Брезник
GPS: N42.73273° E22.91373°
Крепост Градище - Брезнишки Извор
GPS: N42° 43' 29.0" E22° 47' 40.9"
Църногорски (Гигински) манастир "Св.Св.Кузма и Дамян" - с.Гигинци
GPS: N42° 38' 17.6" E22° 50' 40.9"
Село Гигинци се намира в община Брезник, на 30 км от град Перник и 16 км. от град Брезник. Самият манастир е над селото на 5 км югоизточно в планината и има табела указваща къде да свиете. Стига се от селото по чакълест път, който в момента се разширава и ще бъде асфалтиран. Пътя се извива и постепенно се изкачвате над 1000 метра височина. Манастирът е известен с две имена - Църногорски (Черногорски) и Гигински. Първото име идва от местополението на манастира в планината Черна гора, а второто на името на село Гигинци.
Гигинският манастир "Св. Св. Козма и Дамян" датира още от 11-12в., като тогава манастира се е намирал в подножието на връх Тумба (1129 м.), в местността Китка. Направените археологически разкопки на първоначалното и на сегашното местоположение на обителта установяват запазени основи на монашеско крило и защитна кръгла кула. По време на Второто българско царство манастира е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. Гигинският манастир бил един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие и се е наложил, като духовно и просветно огнище за населението в района. През 16в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около1737-1739г. манастира е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква.
През 1937г. манастира остава без монаси, а след 1944г. е превърнат в концлагер, за да се трансформира по-късно в пионерски лагер. В крайна сметка Гигинската обител е превърната в обор и запустява. През 1998г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор. В началото на май 2007г. е започнато цялостно обновяване на манастирския комплекс, като се предвижда реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на централният корпус. Понастоящем Гигинският манастир е действащ и в процес на реставрация. Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописите от края на 19в.
Светилище Св.Петър - Горна Секирна
GPS: N42.66462° E22.69654°
Некропол с келтски кръстове - Гърло
GPS: N42° 46' 36.4" E22° 50' 46.9"
Римска баня - Гърло
GPS: N42° 47' 12.4" E22° 50' 56.9"
Храм кладенец - с.Гърло
До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. До селото има асфалтов път, пътят стига до центъра на селото – широк триъгълен площад. Продължава се на север (десният изход на триъгълния площад). Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е с чакълена настилка. Минава се през махала с десетина къщи. След махалата започва черен път, който води до стената на микроязовира – около 2 км. На две места пътят пресича воден поток, всъщност пътят е коритото на потока. При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високопроходима машина. Крайната точка е бариерата пред стената на микроязовира. От тук до кладенеца – телескоп се върви пеша. Няма пътека, няма табели. Минава се по язовирната стената. Прескача се оградата и се минава покрай бетонния преливник на язовира. Нататък пътеката се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. На места има сложени малки дървени стрелки. Стига се до телената ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж.От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад). Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се право нагоре през лешникова гора и се стига до терасата, ограждаща кладенеца. При откриването му над него бил изграден навес. Замислено той да бъде поставен под защитата на ЮНЕСКО, но за жалост намерението не е осъществено и той е изоставен. Навесът, построен над храма-кладенец, за да го пази от атмосферни влияния, отдавна е разграбен - останали са само дървените подпори. През 2007 целият навес рухна и сега заплашва да разруши самия археологичен обект.
Храм кладенец
GPS: N42° 47' 13.5" E22° 50' 53.7"
Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е построен през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар дори от мегалитните паметници (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са изградили сложно съоръжение само с помощта на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оцелели в продължение на три хилядолетия и днес все още се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение. Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата „нураги“, обитавала остров Сардиния, където има стотина подобни храмове. Извън Сардиния подобни строежи се броят на пръсти: с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина. За България този обект е уникат.
Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 м. Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята. Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 м. В най-високата си част, камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 м. Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 м.. Височината на камерата е 3,5 м. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 м. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 м. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4 – 5 м. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера. В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера.
Средновековна църква Св.Никола - Долни Романци
GPS: N42° 46' 01.7" E22° 54' 27.4"
Светилище Хорото - Душинци
GPS: N42.69922° E22.65707°
Ребровски манастир Св.Николай Мирликийски - Ребро
GPS: N42° 44' 47.7" E22° 45' 35.5"
Община Земен
Светилище Вранъ камък (Големия камък) - Враня Стена
GPS: N42° 31' 46.8" E22° 44' 15.3"
Земенски манастир
GPS: N42 28 04.2 E22 44 15.8
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е разположен на около 2 км. югоизточно от гр. Земен и на около 15 км от международния път София-Кюстендил – Гюешево. Намира се в красива местност, в полите на Конявската планина, в началото на Земенския пролом. Той е уникален паметник на българската култура. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси и е превърнат в музей (филиал на НИМ). Комплексът се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква по средата на голям двор. Църквата е най-старата сграда в Земенският манастир, като датира още от 11в. и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис. Стенописите в църквата са от 11 и 14в. и се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство и не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис. Жилищният корпус в Земенския манастир е строен към средата на 19в. и съвместява монашеските килии с огромните одаи за гости. След Освобождението единственото ново, което било до¬бавено към интериора на манастира била малка камбанария в двора до жилищното крило.
Земенски манастир - Земен
GPS: N42° 28' 04.2" E22° 44' 15.8"
Светилище Побит камък - Мурено
GPS: N42.63282° E22.71851°
Манастир Св.Никола - Пещера
GPS: N42.51097° E22.76622°
Община Ковачевци
Крепост Царско селище - Лобош
GPS: N42.51608° E22.83526°
Оброк Скалата - Пчелина
GPS: N42.52187° E22.86301°
Църква Св.Йоан Летни - Пчелина
GPS: N42° 31' 18.2" E22° 51' 47.9"
Църква Св.Йоан Летни - Пчелина
GPS: N42.52172° E22.86331°
Светилище Рудина - Сирищник
GPS: N42.58660° E22.77388°
Община Перник
Крепост Криви камък - Дивотино
GPS: N42.66438° E23.07848°
Светилище Криви камък - Дивотино
GPS: N42.66526° E23.07796°
Римска вила - с.Кралев дол
GPS: N42 33 40.0 E23 05 35.3
Село Кралев дол е разположено в южния край на висока хълмиста равнина, известна като Граово, която обхваща югозападната част на Пернишката котловина. Проведените разкопки в Кралев дол са рзкрили една значителна част от римска вила рустика. Сградата е заемала малка речна тераса като реката през онзи период е била по-пълноводна. По план вилата е правоъгълна, удължена в посока североизток-югозапад. Има четири крила които обграждат голям четириъгълен двор. Външните й размери са: дължина 65м. и ширина 42,5м. Изцяло са запазени южното и западното крило, отчасти - северното и източното. Липсват данни за североизточния ъгъл, който е унищожен от съвременната сграда.
Вилата е била двуетажна и е построена от еднакъв строителен материал. Вилата е принадлежала към средно големите поземлени имения, които са били обитавани от собствениците си. В нея освен притежателите са живели и част от необходимите за дейността работници /роби/, които са били заети в домакинството и в преработването на продукцията получена в стопанството. Може да се предполага, че част от тях са живели в помещенията на втория етаж на южното крило или в сгради извън проучения обект, които безвъзвратно са разрушени.
Исторически музей (БТС 39) - Перник
GPS: N42° 36' 33.0" E23° 01' 44.4"
Крепост Кракра - гр.Перник
GPS: N42 35 39.6 E23 01 03.7
Средновековната крепост Кракра е разположена на скалисто плато в югозападната част на покрайнините на град Перник. Крепостта е била една от големите български крепости, а мястото и е било с голямо стратегическо значение. Основната роля на крепостта е била да пази западната граница на Българското царство. Крепостта е създадена след 809 г., когато хан Крум присъединява към българските земи териториите на днешна София и околностите. Стените на крепостта Кракра ограждат около 50 декара, а самото ограждение е имало дължина от близо 800 метра. Археологически проучвания показват, че преди построяването на крепостта, на това място е съществувало тракийско селище.
Минен музей (БТС 39) - Перник
GPS: N42° 36' 34.8" E23° 01' 44.3"
Ранно-християнска църква - Перник
GPS: N42° 35' 46.6" E23° 01' 05.9"
Светилище на Асклепий - Перник
GPS: N42° 36' 08.1" E23° 06' 35.0"
Светилище Св.Спас - Перник
GPS: N42.58458° E23.11903°
Храм Св.Георги - Студена
GPS: N42.53936° E23.12297°
Община Радомир
Светилище Градището - Байкалско
GPS: N42.39214° E22.82940°
Светилище Шамаците - Байкалско
GPS: N42.41881° E22.83407°
Храм Св.Никола - Долни Раковец
GPS: N42.47378° E23.00689°
Kрепост Драгомирско градище - Драгомирово
GPS: N42° 24' 11.4" E22° 51' 51.7"
Крепост Градище - Извор
GPS: N42° 24' 19.0" E22° 51' 54.5"
Църква Усп.Богородично - Прибой
GPS: N42° 29' 42.4" E22° 55' 15.0"
Средновековна Църква Св.Петка - Радибош
GPS: N42.55109° E22.86377°
Водопад Бучалото - гр.Радомир
GPS: N42 33 04.8 E22 58 07.2
Водопадът Бучалото е е единственият водопад в град в България. Разположен е в централната част на град Радомир, на река Изворска - ляв приток на река Струма. Височината му е около 10 метра. Преди години мястото е облагородено и реконструирано. Направено е изкуствено езерце, мостче и места за отдих, детска площадка с пързалка, а малко по-късно и заведение на територията на парка. Парка е доста западнал.
Светилище Огоя - Радомир
GPS: N42.50854° E22.98569°
Светилище Кара беля - Червена могила
GPS: N42.50923° E23.00722°
Община Трън
Музей на бусинската керамика - Бусинци
GPS: N42° 46' 56.0" E22° 37' 32.7"
Врабчански водопад - с.Врабча
GPS: N42° 51' 45.2" E22° 42' 04.4"
Водопадът се намира малко преди село Врабча на Врабчанска река. От главния път за Трън, точно преди моста, се отбива в дясно за село Врабча. По малко тесен път към селото се вижда малка синя табела сочеща на ляво с текст "Водопад". Спира се колата и се отбива по малка пътечка, вървяща успоредно на течението на Врабчанска река. Има две пътеки - по стръмна и по полегата. Разстоянието, което трябва да извървите е не повече от 300 метра. След около 15-20 мин. се достига до красив пролом. В подножието на надвисналите скали е устроено прекрасно място за отдих, с дървени маси и пейки. Мястото се поддържа чисто от човек от селото, който се грижи за района и поддържането му. В дясно е водопада. Висок 4-5 метра, скътан в планината под скалите. На малкото място пред водопада е направена отново масичка и пейка, на която може да поседнеше и да се насладиш на гледката пред теб.
Мисловщицки (Велиновски) манастир Успение Богородично - Велиново
GPS: N42° 48' 28.3" E22° 42' 43.6"
Светилище на Хера (църква Св.илия) - Горочевци
GPS: N42° 41' 47.0" E22° 35' 40.6"
Манастир Св.Димитър - Забел
GPS: N42.84392° E22.58668°
Крепост Градище - Зелениград
GPS: N42° 50' 38.5" E22° 33' 41.3"
Скална църква - Царева църква - Зелениград
GPS: N42° 50' 35.9" E22° 33' 38.1"
Скална килия Цветаново ижле - Зелениград
GPS: N42° 50' 42.3" E22° 33' 41.0"
Шильи камик - Зелениград
GPS: N42° 50' 20.6" E22° 33' 36.8" - Начало на пътеката
GPS: N42° 50' 35.5" E22° 33' 38.7" - Шильи камик
GPS: N42° 50' 35.9" E22° 33' 38.1" - Скална църква - Царева църква
GPS: N42° 50' 42.3" E22° 33' 41.0" - Скална килия - Цветаново ижле
GPS: N42° 50' 38.5" E22° 33' 41.3" - Крепост Градище
Шильи камък - Зелениград
GPS: N42.84326° E22.56063°
Крепост Жилави камък - Ломница
GPS: N42.85972° E22.65056°
Светилище Църквище - Ломница
GPS: N42.86273° E22.64907°
Леворечки манастир Св.40 мъченици - Лява Река
GPS: N42° 40' 27.5" E22° 33' 42.2"
Гарванов камик - Маниш
GPS: N42.84970° E22.68633°
Стакьов камик - Маниш
GPS: N42.85817° E22.70240°
Крепост Кръста - Парамун
GPS: N42.79950° E22.73780°
Оброк Св.Георги - Парамун
GPS: N42.79312° E22.74396°
Светилище Чуката – Парамун
GPS: N42.79536° E22.74338°
Пенкьовски манастир Св.Петка - Пенкьовци
GPS: N42° 37' 09.3" E22° 36' 56.1"
Скален параклис "Св.Петка" - гр.Трън
GPS: N42° 49' 53.0" E22° 38' 12.9"
Скалният параклис „Света Петка“ се намира високо в скалите над трънския квартал Баринци. Според легендата Света Петка се заселила в пещерата над гр. Трън през X век след като дълго бягала от преследвачи, които я гонили защото проповядвала християнството. Със себе си носела торбичка с брашно. Направила си огнище, където да го изпече. Когато запалила огън видяла, че димът не се връща обратно, а излиза от някъде. Разбрала, че пещерата има и друг изход. Опекла хляба, отчупила си от него, но й се дочул тропот. Погледнала надолу и видяла, че преследвачите й наближават. Когато стъпила, върху скалата останали следи от дланта и едното си стъпало, които се виждат ясно и сега. Когато потерята влязла не намерили Света Петка, а намерили туко-що опечената пита. Един от неверниците посегнал да си отчупи от питата, но тя се вкаменила. Вкаменената пита на Света Петка се вижда сега в естествените си форма и размери.
Параклисът е възстановен от местни жители със собствени средства в периода 1990-1994 година. Изградени са стълби до него, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена на параклиса, която е била разрушена. В годините на комунизма мястото е ползвано като обор за кози. Над параклиса има построен кръст и може да се качите до него по стълбите в скалата.
Параклисът е отворен всеки ден. Точно срещу него живеят хората, които държат ключа от вратата. Винаги има кой да отключи, за да запалите свещичка и да ви разкаже легендата за съществуването на параклиса.
Трънска екопътека (БТС 39) - гр.Трън
Трънската екопътека върви по ждрелата на река Ерма и река Ябланица. Има няколко варианта на пътеката, с различна продължителност и степен на трудност. Най-дългият маршрут е 13.2 км и се изминава за около 8 часа. Най-добре е това да се направи между месеците Май и Октомври. Самата пътека се състои от две части. Първата минава по ждрелото на река Ерма, на 3 километра от град Трън и с. Ломница. Втората част минава покрай река Ябланишка и се намира на 11 километра от Трън до с. Банкя. Ние минахме по двете пътеки по отделно.Втората част от маршрута е по-трудна от първата. През цялото трасе се редуват равни и спокойни крайречни участъци, със стръмни и предизвикателни изкачвания. Благодарение на изградените дървени мостове, стълби и платформи за наблюдение, можете да се любувате на ждрелата на реките Ерма и Ябланишка на воля.
Ние минахме по двете пътеки по отделно.
В началото на пътеката има място за паркиране. Има новопостроен информационен център, беседки с барбекюта.
Ждрелото на р.Ерма
GPS: N42° 51' 41.2" E22° 38' 57.4"
Ждрелото е с дължина около 100 м., като на двата бряга на реката се издигат внушителни 200 метрови канари. В най-ниската част на ждрелото, до нивото на реката разстоянието между двете скали достига едва 3-4 м. В тази теснина се е образувал пенлив четириметров водопад, а по течението на реката се наблюдават множество скални монолити и входове на пещери, а също и водопади. Една от легендите разказва, че реката се е образувала от сълзите на двама влюбени, чиято любов била непозволена. Затова те били превърнати в скали и били на една ръка разстояние един от друг, но без да имат възможността никога да се докоснат.
Пътеката преминава по дървени стълби и мостче над реката. Следва изкачване до тунел, издълбан в скалата. След тунела има указателна табела, която показва, че пътеката се отделя в ляво от пътя. Има и друга табела, че има необезопасени участъци и преминаването е на ваша отговорност. Пътеката слиза стръмно към реката надолу до поредица от мостчета и стълби. Следва много стръмно изкачване нагоре, по западната скала на ждрелото. На най-високата точка е изградена специална обзорна площадка, от която могат да се наблюдават околните планини и възвишения, както и долината на река Ерма. На връщане може да тръгнете по пътеката, отделяща се на ляво в подножието на върха. От тази страна слизането е по-плавно и по-бързо.
Трънски манастир Св.Арх.Михаил - Трън
GPS: N42° 51' 08.7" E22° 38' 45.4"
Драговско врело - Филиповци
GPS: N42.83869° E22.71681°
Крепост Драговски камък - Филиповци
GPS: N42.84364° E22.70975°
Крепост Земън - Ярловци
GPS: N42.81639° E22.56472°
Светилище Голяма гарваница - Ярловци
GPS: N42.79786° E22.57008°
Светилище Мала гарваница - Ярловци
GPS: N42.80084° E22.57207°