Област Пловдив
Община Асеновград
Каменен мост (м.Луковица) - Асеновград
GPS: N41° 58' 39.1" E24° 51' 57.2"
Исторически музей (БТС 47) - Асеновград
GPS: N42° 00' 23.6" E24° 52' 27.9"
Асенова крепост - Асеновград
GPS: N41.98664° E24.87336°
Асенова крепост (БТС 47) - Асеновград
GPS: N41° 59' 11.9" E24° 52' 24.1"
Асенова крепост (БТС 47) - гр.Асеновград
GPS: N41° 59' 11.9" E24° 52' 24.1"
Крепостта се намира на три километра южно от гр. Асеновград, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян. Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление. Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век. Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища. През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.
През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 година да бъде именуван на Асеновград.
Това, че крепостта е била във владение на траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци, както и намерените от всички периоди на обитаване археологически находки, съхранени в Историческия музей – Асеновград, правят средновековната Асенова крепост едно от най-предпочитаните места за посещение в района на Асеновград.
Вследствие на дългогодишни археологически проучвания и разкопки от средновековната крепост изцяло са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под феодалния замък се намира т.нар. църковен двор с добре запазената двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. Писмените извори съобщават, че след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухва война за престола. Муса се укрепява в крепостта Петрич, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си. След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити, а и защото няма вече никакво стратегическо значение. По неизвестни причини остава непокътната само крепостната църква „Св. Богородица Петричка”, която е един от най-забележителните образци на средновековната християнска архитектура . Първият етаж на църквата вероятно е бил предназначен за костница, но никога не е изпълнявал тази функция, а вторият е самата църква със стенописи от ХІІІ век. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница. След завършената реставрация той е действащ православен храм. Именно църквата е най-голямата забележителност на Асеновата крепост и задължителна част от всяка екскурзия до Асеновград и Бачковския манастир.
Концлагер Св.Никола (х.Момина сълза) - Асеновград
GPS: N41.97123° E24.87665°
Крепост (параклис) Св.Димитър - Асеновград
GPS: N41° 59' 53.1" E24° 52' 04.8"
Крепост (параклис) Св.Димитър - Асеновград
GPS: N41° 59' 53.1" E24° 52' 04.8"
Крепост Чуката (параклис Св.Петка) - Асеновград
GPS: N42° 00' 09.0" E24° 52' 41.0"
Лагер Гонда вода - Асеновград
GPS: N41.96219° E24.89063
Малкия Ерусалим - Асеновград - част 1
Списък на параклисите в региона (Част 2)
01 - Параклис "Св.Димитър"
GPS: N41° 59' 52.5" E24° 52' 05.2"
02 - Параклис "Св.Йоан Предтеча"
GP 03 - Параклис "Св.Тодор"
GPS: N42° 00' 08.9" E24° 52' 12.9"S: N42° 00' 15.6" E24° 52' 06.5"
04 - Параклис "Св.Преображение Господне"
GPS: N42° 00' 07.2" E24° 52' 07.6"
Параклис „Преображение господне“ се намира на около 200 метра югозападно от Метоха. Строен не по-късно от втората половина на XIX век. Строен изцяло от камък. Има едно малко прозорче на северната си стена. В параклиса има няколко икони по стените, като в западният му край има нар за сядане. На иконостаса, който е дървен, има икони, които са доста стари, на места разпукани, или са проядени от дървояд. Храмовата икона е изключително ценна, понеже е доста голяма и майсторски изработена. Храмовият празник е на 6 август. Параклисът е към енорията на храм свети Василий Велики.
05 - Параклис "Св.Петка"
GPS: N42° 00' 09.1" E24° 52' 11.5"
06 - Параклис "Св.Св.Петър и Павел"
GPS: N42° 00' 15.3" E24° 52' 11.8"
07 - Параклис "Св.Стилиан"
GPS: N42° 00' 16.9" E24° 52' 12.9"
08 - Параклис "Св.Варвара"
GPS: N42° 00' 16.1" E24° 52' 07.2"
09 - Параклис "Въведение Богородично"
GPS: N42° 00' 13.9" E24° 52' 08.8"
10 - Параклис "Св.Георги"
GPS: N42° 00' 19.0" E24° 52' 06.9"
Параклисът „Свети Георги“ е на над 300 години (построен през 1747 г.). Възстановен е върху стари основи през 1856 година. Многократно е променял своят външен вид вследствие на доста реконструкции и ремонти. Входът в параклиса е странично откъм нартиката от север. Наричан още "Свети Георги - Горен". Oт северният край на абсидата му се намира малка мраморна плочка с изобразени на нея фигури на конник и на млада жена , вероятно от римско или тракийско време. Заради факта, че в християнската иконография свети Георги - патрона на параклиса се изобразява на кон, вероятно е и идеята да се сложи именно тук тази мраморна плочка. На самата абсида на нивото на плочката има хубав мраморен кръст. Намира се на улица "Преслав". Празнува се на 5 май. Параклисът е към енорията на храм "Свети Василий Велики".
11 - Параклис "Св.Атанасий"
GPS: N42° 00' 21.5" E24° 52' 07.9"
12 - Параклис "Св.Св.Константин и Елена"
GPS: N42° 00' 21.8" E24° 52' 05.4"
Параклис „Свети Константин и Елена“ се намира в стария квартал на града "Айларя". Според преданието на това място преди да бъде построен параклиса е имало езическо капище от римско време. При разкопки са намерени гробове от същото време. Откритите гробове са били зазидани с плоски тухли и големи местни плочи от близката кариера. При изкопни работи през 1958 година на дълбочина 1,80 м непосредствено до самата постройка са открити множество гробове. Били открити и части от средновековна керамика, предимно погребална. Според автора параклисът е служил за гробищна църква на старото селище Стенимахос през XIV век. Сградата на самия параклис е многократно разрушавана, построявана отново и преправяна. В сегашният си вид е от 1996 година, когато претърпява основен ремонт. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с двускатен покрив. Входът е от северната страна, където има издаден нартекс. До параклиса има малка стаичка. Иконостасът е обикновен, дъсчен с пристроена нартика и с една абсида на олтара.
13 - Параклис "Св.40 Мъченици"
GPS: N42° 00' 20.8" E24° 52' 10.9"
14 - Параклис "Св.Неделя"
GPS: N42° 00' 24.7" E24° 52' 14.8"
15 - Параклис "Св.Архангел Михаил"
GPS: N42° 00' 19.7" E24° 52' 16.4"
16 - Параклис "Успение на Св.Анна"
GPS: N42° 00' 12.6" E24° 52' 17.1"
Параклис „Успение на Света Ана“е e доста стар, като първоначален градеж. В олтара му има капители от езическо време и жертени камъни. Подновен в началото на XX век. Намира се в непосредствена близост до камбанарията на храм всети Василий Велики. Oт източния си край параклиса е почти свързан с Етнографския музей. Интересното което се забелязва е, че липсва абсида. Празнува на 25 юли. Параклисът е към енорията на храм "Свети Василий Велики".
17 - Параклис-Храм "Св.Василий Велики и Св.Анна"
GPS: N42° 00' 11.7" E24° 52' 17.8"
18 - Параклис "Св.Св.Кузма и Дамян"
GPS: N42° 00' 18.0" E24° 52' 11.9"
19 - Параклис "Св.Св.Мъченици София, Вяра, Надежда и Любов"
GPS: N42° 00' 15.7" E24° 52' 17.3"
20 - Параклис "Св.Симеон Стълпник"
GPS: N42° 00' 16.0" E24° 52' 16.5"
Параклис "Св. Симеон Стълпник" се намира в двора на църквата ''Свети Николай Мирликийски''. Мазето му се използва за енорийска костница. Вътрешните стени на параклиса са изписани със стари стенописи, датирани от 1862 г. Освен това има и гръцки надписи. Началният му градеж се отнася към XVIII век. Параклиса е цялостно реставриран.
21 - Параклис "Св.Кръст"
GPS: N42° 00' 14.9" E24° 52' 21.3"
22 - Параклис "Св.Димитрий Мироточец"
GPS: N42° 00' 08.8" E24° 52' 17.9"
Параклис „Св. Димитрий Мироточец“ е изграден в началото на XVII век. Параклисът е еднокорабен, едноабсиден с несиметрично разположена олтарна абсида, поради скалния терен на който се намира. От северния и източния край е застроен направо върху скалата. Преди няколко години му е направен ремонт. Входа му е от южният край, където има бетонна площадка. Южно около параклиса има и оградена с каменен зид полянка. За съжаление не може да се каже, че това е един от най-добре поддържаните асеновградски параклиси. Северната стена на параклиса не е е измазана. Вижда се каменната зидария. От този северен край има две малки прозорчета, които се явяват цялата светлина за параклиса. В предният край на тази северна стена се забелязват следи от срутване, което е било закърпено с тухли, които констрастират на стария каменен градеж. Параклис "Св. Димитрий Мироточец" е един от най-нестандартните като архитектура в Асеновград и околностите му. Намира се на улица "6 януари".
23 - Параклис "Св.Спиридон"
GPS: N42° 00' 07.5" E24° 52' 17.5"
24 - Параклис "Св.Богородица"
GPS: N42° 00' 03.8" E24° 52' 12.1"
Параклис Рождество на Св. Богородица (Св. Ефиромени) се намира над Метоха. Построен е през 19 век. наскоро параклиса е реставриран, тъй като през 1999 г. се е срутила източната част на покрива. Намира се на доста видно място и се вижда от голяма част от града. Храмовият празник е на 8 септември.
25 - Параклис "Св.Никола"
GPS: N41° 59' 16.0" E24° 52' 16.2"
26 - Параклис "Св.Богородица"
GPS: N41° 59' 11.8" E24° 52' 24.9"
Параклис „Света Богородица – Малката“ се намира в бастиона на Асеновата крепост край Асеновград. Разположен е в низината на югозапад от църквата ''Св. Богородица Петричка''. Построен към края на 9 век и началото на 10 век върху основата на по-стари сгради и е оформен окончателно през 11 век. Разрушен е последен, когато са рухнали и крепостните стени - заедно с гибелта на бастиона в края на 14 век. Разкрити са частично само основите. Параклиса има почти формата на квадрат. На два етажа, той е еднокорабен във второто нива на сградата. По западната си страна е залепен за стената на водохранилищата (щернята). Иззидан е от каменна зидария с тухлени пояси. По план параклиса принадлежи към най-разпространения тип средновековни църкви-параклиси в нашите земи. Той е с една абсида, без притвор. При разчистването са намерени и фрагменти от стенописи. Параклисът "Св. Богородица Малката" може да бъде наречен също така и ''царският малък храм'' на крепостта, а ''Св. Богородица Петричка'' - ''голямата общокрепостна църква''. Той се е позвал само от обитателите на феодалния замък.
27 - Параклис "Св.Атанасий"
GPS: N41° 59' 01.1" E24° 52' 22.4"
28 - Параклис "Св.Илия"
GPS: N41° 59' 32.4" E24° 52' 15.1"
Параклисът ''Св. Илия'' е построен през XVIII век, изографисан е през 1899 г. Намира се на римският път за Асеновата крепост. Това е единственият параклис в Асеновградско, който е покрит с каменни плочи ('тикли'). Кацнал е върху една канара над пътя за Асеновата крепост. През месец юни 2001 година пред параклиса е издигнат навес и на покрива му е сложен кръст. Празникът свети Илия се празнува на 20 юли. От параклиса се открива много красива гледка към Асенова крепост.
29 - Параклис "Св.Марина"
GPS: N41° 59' 37.7" E24° 52' 25.4"
30 - Параклис "Св.Трифон"
GPS: N41° 59' 49.8" E24° 52' 27.2"
31 - Параклис "Всички Светии"
GPS: N41° 59' 58.6" E24° 52' 28.8"
32 - Параклис "Св.Св.Козма и Дамян"
GPS: N42° 00' 00.0" E24° 52' 25.5"
33 - Параклис "Св.Стефан"
GPS: N42° 00' 00.0" E24° 52' 25.7"
34 - Параклис "Св.Св.Козма и Дамян"
GPS: N42° 00' 55.9" E24° 51' 19.7"
Параклис „Свети Козма и Дамян“ се намира на края на града, над квартал Запад на улица „Шипка“. До параклиса отвежда широка пътека, като можа да се oтиде и с кола. Това е един от добре поддържаните параклиси в града.
35 - Параклис Св.Петка
GPS: N42° 00' 09.1" E24° 52' 41.0"
36 - Параклис Св.Илия
GPS: N41° 58' 49.7" E24° 53' 52.0"
37 - Параклис Св.Безсребреници
GPS: N41° 58' 46.8" E24° 54' 43.0"
38 - Параклис Св.Петка (Горни Воден)
GPS: N42° 00' 27.8" E24° 50' 23.2"
39 - Параклис Св.Димитър (Горни Воден)
GPS: N42° 00' 25.3" E24° 50' 32.1"
40 - Параклис Св.Влас (Горни Воден)
GPS: N42° 00' 31.2" E24° 50' 39.7"
41 - Параклис Св.Богородица
GPS: N42° 01' 12.4" E24° 51' 28.6"
42 - Параклис Св.Никола
GPS: N42° 00' 24.3" E24° 52' 11.9"
43 - Параклис Св.Екатерина
GPS: N42° 00' 03.9" E24° 52' 18.3"
44 - Параклис Св.Георги
GPS: N42° 00' 08.9" E24° 52' 15.2"
45 - Параклис Св.Христофор
GPS: N42° 00' 12.3" E24° 52' 00.8"
46 - Параклис Св.Нестор
GPS: N42° 00' 08.8" E24° 51' 44.8"
47 - Параклис Св.Тодор
GPS: N41.99650° E24.89483°
48 - Параклис Св.Три Светители
GPS: N41.98796° E24.91816°
49 - Параклис Св.Илия
GPS: N42.02038° E24.91723°
50 - Параклис Св.Илия (в лагер Гонда вода)
GPS: N41.96161° E24.89048°
51 - Параклис Св.Никола (х.Момина сълза)
GPS: N41.97132° E24.87678°
Палеонтологичен музей - Асеновград
GPS: N42 00.484 E24 52.836
Параклис Св.Димитър - гр.Асеновград
GPS: N41° 59' 52.5" E24° 52' 05.2"
Параклис "Свети Димитър" се намира на доста недостъпна височина 400 метра над града. Има пещера, която някога е служила за таен изход от замък. Построен е през ХІ век.
До него се стига по няколко маршрута.
Асеновград се вижда като на тепсия с цялата си красота, на изток е параклиса Св. Петка с кръста, както и каменната снага на връх Чуката. На юг се вижда знамето, веещо се над Асеновата крепост, както и средновековната църква Св. Богородица Петричка.
Днес тук на хълма е действуващия параклис Св. Димитър, вероятно построен през 1231 г. по време на ремонта на крепостта от българския цар Иван Асен ІІ, тъй като светецът Димитър е смятан за покровител и закрилник на първите представители на тази династия.
Близостта до църковна сграда и характера на терена през средновековната епоха биха били благоприятни за оформяне на некропол. Този комплекс не е проучван и за сега няма данни за погребения в близост до него.
Светилище Анатема - Асеновград
GPS: N41.99083° E24.88399°
Светилище Кутра - Асеновград
GPS: N41.99768° E24.86390°
Стар каменен път - Асеновград
GPS: N41° 59' 10.2" E24° 52' 20.4"
Средновековен панаир 2016 - Асеновград
GPS: N41° 59' 49.8" E24° 52' 27.2"
Бачковски водопад - Бачково
GPS: N41° 56' 25.5" E24° 51' 32.1"
Бачковски манастир (БТС 47) - Бачково
GPS: N41° 56' 32.4" E24° 50' 58.0"
Водопад Сливодолско падало - с.Бачково
GPS:N41° 54' 34.8" E24° 50' 26.5"
Водопад Сливовдолско падало (наричано още Сливодолско падало) със своите 49 метра е най-високият водопад в Родопите. Намира се в Западните Родопи, в дяла Добростан, на територията на резервата “Червената стена”. До водопада се достига по тясна маркирана в синьо пътека, която тръгва непосредствено след третия тунел на пътя Пловдив – Смолян (след Бачково), в ляво. Забранено е отклоняването от пътеката поради защитената местност през която се минава. В началото пътеката е по-стръмна, следва река Сливов дол, приток на Чепеларска река. Местността на река Сливов дол е много живописна и преди самия водопад туристите може да видят множество каскади и малки водопади. До водопада се стига за около час и половина спокойно ходене по пътеката. В началото пътеката е доста стръмна, а след това става по-полегата, и към края пак става доста стръмна и на места хлъзгава. Пътеката излиза на малка площадка с пейка, която е на нивото на средата на водопада. Може да поседнете и да се полюбувате на меката бигорова скала, по която в продължение на хиляди години са се спускали водите му, и е придобила уникална форма. Като продължите още малко нагоре, излизате на полянка, където може да си направите пикник.
Водопадът е най-красив през пролетното пълноводие, след което водата много намалява.
Водопад Сливодолско падало - Бачково
GPS: N41° 54' 35.6" E24° 50' 26.0"
Водопади по река Сливов дол - Бачково
GPS: N41° 55' 18.7" E24° 50' 06.4" - Водопад 1
GPS: N41° 54' 56.4" E24° 50' 06.8" - Водопад 2
GPS: N41° 54' 48.5" E24° 50' 18.1" - Водопад 3
GPS: N41° 54' 32.9" E24° 50' 28.5" - Водопад 4
Екопътека Бачковски манастир-Клувията - Бачково
GPS: N41° 56' 32.4" E24° 51' 02.4"
Каменен мост (разрушен) - Бачково
GPS: N41° 57' 27.0" E24° 51' 29.2"
Светилище над Сливодолско падало - Бачково
GPS: N41° 54' 31.2" E24° 50' 32.5"
Средновековна кула - Бачково
GPS: N41° 56' 15.7" E24° 51' 06.3"
Момин камък - Врата
GPS: N41° 50' 12.8" E25° 00' 05.8"
Светилище Момин камък - Врата
GPS: N41.83694° E25.00141°
Кромлех - Врата
GPS: N41° 49' 50.1" E24° 59' 49.8"
Побит камък - Врата
GPS: N41.86102° E24.96068°
Белинташ - Врата
GPS: N41° 50' 51.6" E24° 58' 00.5"
Светилище Белинташ - Врата
GPS: N41° 50' 51.6" E24° 58' 00.5"
Светилище Белинташ - Врата
GPS: N41.84818° E24.96713°
Светилище Питвото - Врата
GPS: N41° 52' 05.5" E24° 58' 08.9"
Светилище Питвото - Врата
GPS: N41.86878° E24.96994°
Тракийска крепост Белинташ - Врата
GPS: N41° 51' 00.9" E24° 58' 15.0"
Тракийско светилище ИнКая - Врата
GPS: N41° 51' 10.1" E25° 00' 18.8"
Светилище Ин кая - Врата
GPS: N41.85281° E25.00522°
Турската куля - Врата
GPS: N41° 49' 45.8" E24° 59' 51.6"
Светилище Турската куля (Кошметил кая) - Врата
GPS: N41.82938° E24.99765°
Горноводенски манастир Св.Св.Кирик и Юлита - Горни Воден
GPS: N42° 00' 05.5" E24° 50' 38.3"
Горноводенски манастир Св.Св.Кирик и Юлита - Горни Воден
GPS: N42° 00' 05.2" E24° 50' 38.4"
Крепост Воден - Горни Воден
GPS: N42° 00' 26.3" E24° 50' 32.6"
Крепост Воден - Горни Воден
GPS: N42° 00' 26.3" E24° 50' 32.6" - Крепост Воден
GPS: N42° 00' 20.0" E24° 50' 34.9" - Каменен акведукт
Римски акведукт - Горни Воден
GPS: N42° 00' 19.3" E24° 50' 34.8"
Светилище Аязмото - Горни Воден
GPS: N41° 59' 53.6" E24° 50' 37.0"
Светилище Св.Кирик - Горни Воден
GPS: N41.99909° E24.84534°
Скална погребална ниша - Горни Воден
GPS: N42° 01' 01.2" E24° 50' 54.3"
Водопад - Добралък
GPS: N41° 58' 58.2" E24° 45' 13.6"
в.Червената стена - Добростан
GPS: N41° 55' 14.2" E24° 52' 50.7"
Червената стена - Добростан
GPS: N41.92061° E24.88075°
Вила (крепост) Мултигруп - Добростан
GPS: N41° 53' 55.4" E24° 52' 48.8"
Пещера Добростански бисер - Добростан
GPS: N41° 53' 40.4" E24° 52' 05.6" - Вековен бор
GPS: N41° 53' 29.5" E24° 52' 22.5" - Пещера Добростански бисер (затворена)
Пещера Добростански бисер - Добростан
GPS: N41° 53' 29.5" E24° 52' 22.5"
Светилище на в.Попа - Добростан
GPS: N41° 53' 15.2" E24° 52' 06.1"
Скала Марциганица - Добростан
GPS: N41° 53' 08.5" E24° 52' 59.0"
Вековни чинари - Долнослав
GPS: N41° 55' 47.7" E24° 58' 46.8"
Водопад Лястовичи вир - Долнослав
GPS: N41° 54' 11.0" E24° 58' 05.6"
Селищна могила Лопките - Долнослав
GPS: N41.95304° E24.98586°
Раннохристиянска базилика - Долни Воден
GPS: N42° 01' 02.5" E24° 50' 29.4"
с.Жълт камък
GPS: N41.83783° E25.12251°
Скално светилище Саръташ каяли - Жълт камък
GPS: N41.84412° E25.13236°
Араповски манастир
GPS: N42 01.186 E24 59.574
Араповски манастир Св.Неделя - Златовръх
GPS: N42° 01' 11.2" E24° 59' 34.4"
с.Косово
GPS: N41° 54' 38.6" E24° 42' 08.0"
Караджов камък
GPS: N41° 49' 23.6" E24° 57' 01.8"
Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Още от древността хората са смятали мястото за специално - древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни. По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).
До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Преданието, свързано с името на камъка, разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район. Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Скалният масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности.
Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна” култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата” част на скалите или „възкачване” по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове. Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.
Светилище Караджов камък - Мостово
GPS: N41° 49' 23.6" E24° 57' 01.8"
Светилище Караджов камък - Мостово
GPS: N41.82301° E24.95118°
Скален мост - Мостово
GPS: N41° 51' 10.9" E24° 56' 17.6"
Хайдушки камък (Хайдуткая) - Мостово - част 1
GPS: N41° 50' 02.5" E24° 57' 54.7"
Светилище Хайдушки камък - Мостово
GPS: N41.83403° E24.96519°
Мулдавски манастир "Св.Петка" - с.Мулдава
GPS: N41° 58' 43.9" E24° 54' 45.9"
Манастирът се намира на седем километра югоизточно от Асеновград. Основан е в края на ХІV в. или началото на ХV век, в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти той бил разрушаван от поробителите и след това отново възобновяван от родолюбивите българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите, отново разграбили манастира.
Днешният манастир има внушителен вид. Състои се от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария. Църквата е безкуполна, каменна с обширно предверие. Особено интересна е откритата аркада, поставена върху седем зидани колони и образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията. Стенописите се оценяват като едно от върховните постижения на българската възрожденска живопис. В църквата са запазени и някои ценни икони, рисувани от тревненския живописец Петър Миньов през 1836 г. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос" и Света Богородица: "Живоносен източник". През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата. Съборената църква е изградена през 1951 г. След срутването на църквата само отделни сцени от стенописите в предверието се запазили, като части от Апокалипсиса. Надписът над входната врата на църквата свидетелства, че украсяването е извършил известният живописец Кръстю Захариев от Тревненската живописна школа. Интересен е ктиторския портрет на дарителя Петко х. Неделчев от Чирпан и на сина му Неделчо, нарисувани на западната стена на предверието и закрити отчасти от вътрешната дървена стълба, водеща към камбанарията. Отвън също стенописи покриват седемте колони, сводовете на аркадата и западната стена на църквата.
Непосредствено до манастира се намира старото аязмо с параклиса "Св. Безсребреници Козма и Дамян", който бил изграден през 1880 г. По време на османското владичество манастирът бил важно книжовно средище за българите. По това време манастирската библиотека притежавала ценни ръкописи, но за съжаление по – късно те били разграбени и унищожени от гръцките монаси. Манастирът също се свързва и с борбата за национално освобождение. Той е бил един от най-сигурните убежища на Апостола на свободата - Васил Левски, чийто барелеф е поставен в каменния зид пред входа на манастира. Запазено скривалището му под бившата игуменарна. През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.
Мулдавски манастир - Мулдава
GPS: N41° 58' 43.9" E24° 54' 45.9"
Светилище - Мумджидам
GPS: N41.79997° E25.07967°
Водопад - Нареченски Бани
GPS: N41° 53' 31.5" E24° 42' 59.6"
Водопад Кьораво дере - Нареченски Бани
GPS: N41° 53' 11.8" E24° 45' 15.4"
Крепост Зареница - Нареченски Бани
GPS: N41° 52' 27.2" E24° 45' 09.6"
Крепост Зареница - Нареченски бани
GPS: N41.87423° E24.75267°
Крепост Косникос (Градище) - Нареченски Бани
GPS: N41° 54' 38.1" E24° 43' 46.2"
Светилище на в.Черни Връх - Нареченски Бани
GPS: N41° 55' 37.5" E24° 43' 32.7"
Стар каменен път - Нареченски бани
GPS: N41° 55' 15.1" E24° 49' 21.1"
Стар мост - Нареченски бани
GPS: N41° 53' 29.7" E24° 43' 02.1"
Каменен мост - Нареченски бани
GPS: N41° 53' 31.7" E24° 43' 00.2"
Стар мост - Нареченски Бани
GPS: N41° 55' 16.0" E24° 49' 27.0"
Връх Св.Илия - Новаково
GPS: N41.88836° E25.04883°
Крепост Малкото тепе - Новаково
GPS: N41.89250° E25.04188°
Крепост Калето - Орешец
GPS: N41.90407° E24.94965°
Източен презродопски античен път - Тополово
GPS: N41° 53' 43.4" E25° 00' 07.5"
Три могили
GPS: N41.82680° E25.06814°
Община Брезово
вр. Юнчал - Бабек
GPS: N42.44716° E25.05114°
Светилище Топракхисар - Борец
GPS: N42.37347° E24.93759°
Светилище Айтепе - Брезово
GPS: N42.36377° E25.04744°
Светилище Ай тепе - Брезово
GPS: N42.36377° E25.04744°
Светилище Гьолтепе - Зелениково
GPS: N42.38972° E25.06817°
Укрепен манастир (крепост) на в.Сакартепе - Зелениково
GPS: N42.39896° E25.10341°
Велков гроб - Златосел
GPS: N42.44034° E25.03401°
Долмен Плочата - Златосел
GPS: N42° 26' 44.9" E25° 01' 02.7" - Начало на пътеката
GPS: N42° 26' 11.5" E25° 01' 37.0" - Долмен
Долмен Плочата - Златосел
GPS: N42.44582° E25.01741° - Начало на пътеката
GPS: N42.43653° E25.02694° - Долмен
Светилище Градището (царева къща) - Златосел
GPS: N42.43147° E25.02294°
Долмен - Розовец
GPS: N42° 29' 05.2" E25° 10' 37.0"
Крепост Градище - Розовец
GPS: N42° 27' 47.5" E25° 04' 54.4"
Крепост Градище - Розовец
GPS: N42.46319° E25.08179°
Крепост Змейовец - Розовец
GPS: N42° 27' 38.2" E25° 09' 00.7"
Правите камъни - Розовец
GPS: N42.48218° E25.08806°
Светилище Кутела
GPS: N42 29.090 E25 10.648
Светилище Кутела - Розовец
GPS: N42° 29' 05.4" E25° 10' 38.9"
Тракийско светилище - "Люляковото светилище" - Розовец
Начало на пътеката - GPS: N42° 28' 25.3" E25° 03' 54.0"
Люляковото светилище - GPS: N42° 27' 54.3" E25° 04' 28.2"
Слънчевата стела - GPS: N42° 27' 53.0" E25° 04' 28.1"
Кълбото - GPS: N42° 27' 56.3" E25° 04' 26.7"
Трона - GPS: N42° 27' 57.6" E25° 04' 36.6"
с.Свежен
GPS: N42° 30' 16.3" E25° 01' 37.3"
Античен път - Свежен
GPS: N42° 28' 53.5" E25° 03' 10.0" - Начало на пътеката
GPS: N42° 28' 51.1" E25° 02' 47.2" - Античен път
Гроб на Хаджи Димитър - Свежен
GPS: N42° 31' 03.2" E24° 59' 15.4"
Светилище Змейовият полог - Свежен
GPS: N42° 28' 53.5" E25° 03' 10.0" - Начало на пътеката
GPS: N42° 28' 49.9" E25° 02' 45.8" - Светилище
Манастира - Свежен
GPS: N42° 29' 18.7" E25° 00' 49.0"
Крепост Калето - Сърнегор
GPS: N42.46379° E24.96334°
Крепост Калето - Чехларе
GPS: N42° 26' 19.7" E25° 07' 06.7"
Община Калояново
Светилище Белия камък (Курткая) - Иван Вазово
GPS: Крепост - Песнопой
GPS: N42° 29' 26.7" E24° 49' 02.5"
N42.45548° E24.81676°
Пътна станция - Черноземен
GPS: N42.38245° E24.78343°
Община Карлово
Крепост на в.Момини гърди (южна гърда) - Бегунци
GPS: N42° 32' 56.8" E24° 52' 15.4"
Светилище (кула) на в.Момини гърди (северна гърда) - Бегунци
GPS: N42° 33' 16.2" E24° 52' 02.7"
Крепост Калето - Васил Левски
GPS: N42° 38' 43.7" E24° 54' 32.3"
Тракийско селище - с.Васил Левски
GPS: N42° 36' 32.2" E24° 55' 08.8"
Село Васил Левски (Митиризово) е прикътано в североизточния край на Карловското поле в самото подножие на Калоферския дял на Стара планина. Край село Васил Левски през 1993 е открит древен тракийски град, възникнал в края на 6 век пр.н.е. и смятан за един от най-старите известни досега градове на траките. Древното селище се намира на 8 км от селото и се простира на площ 25 декара. Според археолозите това е първото древно тракийско селище на територията на България, което запазено в цялост. Монументална сграда и крепостната стена /с дебелина 2 метра/ са уникални с това, че там са намерени керемиди, с които са покривани сградите, а откритите остатъчни керамични тръби говорят за наличие на водопровод. Все още не е уточнено името на местния цар. Тепърва археолозите ще разкриват Цитаделата на селището, където е бил домът на владетеля. В момента са направени разкопки в източната част на селището, където вероятно се намира царската резиденция и прилежащата към нея храмова постройка. Останките са уникални, тъй като за пръв път се открива сграда отпреди 3000 години, която е покрита с керемиди, украсени като древногръцките съдове.
Крепост Войняговско кале - Войнягово
GPS: N42° 32' 53.0" E24° 45' 06.2"
Светилище (кула) на в.Голямо градище - Войнягово
GPS: N42° 32' 42.9" E24° 44' 47.6"
Крепост Калето - Домлян
GPS: N42° 33' 24.4" E24° 56' 41.1"
гр.Калофер
GPS: N42° 36' 40.5" E24° 58' 38.6"
Град Калофер се намира в Южна България, Област Пловдив. Разположен е в подножието на южните склонове на Стара планина в близост до Национален парк Централен Балкан. Възниква XVI век. Градът е отправен пункт за много природни забележителности в национален парк Централен Балкан - връх Ботев, Райското пръскало, резервата Джендема. В града се намира и Национален музей Христо Ботев.
Екопътека Бяла река - гр.Калофер
GPS: N42° 39' 35.5" E24° 57' 35.2"
Екопътека "Бяла река" се намира на територията на Национален парк Централен Балкан, на 8 км. северозападно от гр.Калофер, близо до Калоферския манастир. Началото на екопътеката е на около 280 м от външната граница на парка, близо до едноименния бивак. Трасето пресича Бяла река по няколко моста, оформяйки своеобразна осмица. Пътеката е дълга 1830 метра и се изминава за около два часа. Подходяща е дори и за нетренирани туристи, но има и по-трудни участъци, обезопасени с парапети и стъпалата, които подпомагат движението. От мостчетата, които пресичат Бяла река, и от панорамните места по двата бряга се откриват незабравими гледки към билото на планината и към долината на Бялата река. Навсякъде са направени табла с информация за растенията и животните срещащи се в Джендема. Има естествено и беседки за отдих. Именно с такава завършва екопътеката
Калоферски манастир - гр.Калофер
GPS: N42° 39' 17.4" E24° 57' 32.1"
Калоферският манастир е разположен на брега на Бяла река в подножието на Стара планина, на около 7 км северно от гр. Калофер. До манастира води приличен черен път от гр. Калофер, който е проходим за лека кола. Той е основан през 1640г. На два пъти обителта е опустошаван от кърджалиите, но през 1819г. е възобновена. като тогава е издигната и сегашната църква. По време на Руско-турската война през 1877г., манастира, както и много други в района, не е бил пощаден от турците и отново е разрушен. През 1881г. отново е възстановен и добива днешния си вид. Последната реставрация на Калоферския манастир е по случай 1300-годишнината от основаването на Българската държава, чествана през 1981г. Самата църква е изографисана през 2003г. от художниците Михаил Минков от гр. Пловдив и Нанко Нанков от гр. Шумен. Храмовият празник се чества на 8 септември.
Калоферският мъжки манастир е действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Сегашният храм е построен през 1881г. от Генчо Кънев от Трявна върху основите на старата черква. Близо до манастира се намира аязмения параклис Св. Пантелеймон, построен през 1825г.
Каменен мост - Калофер
GPS: N42° 36' 33.8" E24° 58' 40.2"
Национален музей Христо Ботев - Калофер (БТС 45)
GPS: N42 36.675 E24 58.644
Петканови водопади - Калофер
GPS: N42.70422° E25.00644°
Бухалов хан - Карлово
GPS: N42° 38' 20.2" E24° 48' 20.6"
Водопад Сучурум - Карлово
GPS: N42° 39' 11.9" E24° 48' 33.3"
Исторически музей (БТС 44) - Карлово
GPS: N42° 38' 12.1" E24° 48' 22.6"
Къща на Райно Попович - Карлово
GPS: N42° 38' 21.5" E24° 48' 21.1"
Куршум джамия - Карлово
GPS: N42° 38' 32.3" E24° 48' 28.1"
Музей Васил Левски - Карлово (БТС 44)
GPS: N42 38.565 E24 48.168
Патевата къща - Карлово
GPS: N42° 38' 16.6" E24° 48' 21.6"
Стари къщи (Старо Карлово) - Карлово
GPS: N42° 38' 20.2" E24° 48' 20.6" - Бухалов хан
GPS: N42° 38' 16.6" E24° 48' 21.6" - Патевата къща
GPS: N42° 38' 21.5" E24° 48' 21.1" - Къща на Райно Попович
GPS: N42° 38' 27.7" E24° 48' 27.4" - Пулевата къща
GPS: N42° 38' 25.1" E24° 48' 25.6" - Мазаковата къща
GPS: N42° 38' 22.8" E24° 48' 26.8" - Зоевата къща
GPS: N42° 38' 19.2" E24° 48' 26.7" - Къща Белия двор
GPS: N42° 38' 17.3" E24° 48' 25.8" - Къща на Брайко Генов
GPS: N42° 38' 35.0" E24° 48' 35.9" - Съмналиевата къща
GPS: N42° 38' 35.8" E24° 48' 34.9" - Копринаровата къща
Крепост Голямото кале - Климент
GPS: N42° 35' 28.0" E24° 38' 20.0"
Крепост Малкото кале - Климент
GPS: N42° 35' 46.7" E24° 39' 02.7"
Сиврията - Климент
GPS: N42.59876° E24.59311°
Исторически музей (БТС 77) - Клисура
GPS: N42° 41' 38.0" E24° 26' 59.9"
Антична сграда в м.Влашки мандри - Кърнаре
GPS: N42° 44' 47.0" E24° 37' 56.4"
Интерпретиран маршрут Беклемето–Курт хисар-Сиврията - Кърнаре
GPS: N42° 46' 36.8" E24° 37' 24.3" - Начало на маршрута
GPS: N42° 45' 34.2" E24° 37' 26.7" - в.Курт хисар
GPS: N42° 45' 25.5" E24° 37' 31.3" - Наблюдателна кула при в.Курт хисар
GPS: N42° 45' 29.8" E24° 37' 32.0" - Сечената скала
GPS: N42° 44' 47.0" E24° 37' 56.4" - Антична сграда в м.Влашки мандри
GPS: N42° 44' 46.2" E24° 37' 59.9" - Наблюдателна кула в м.Влашки мандри
GPS: N42° 44' 34.5" E24° 38' 00.2" - Наблюдателна кула на в.Сиврията
Наблюдателна кула в м.Влашки мандри - Кърнаре
GPS: N42° 44' 46.2" E24° 37' 59.9"
Наблюдателна кула на в.Сиврията - Кърнаре
GPS: N42° 44' 34.5" E24° 38' 00.2"
Наблюдателна кула при в.Курт хисар - Кърнаре
GPS: N42° 45' 25.5" E24° 37' 31.3"
Сечената скала - Кърнаре
GPS: N42° 45' 29.8" E24° 37' 32.0"
Водопад Сувчарско пръскало - с.Христо Даново
22.06.20014г. - Водопад Сувчарско пръскало - с.Христо Даново
GPS: N42° 45' 31.9" E24° 36' 29.3"
Водопад "Сувчарско Пръскало" се намира близо до с. Христо Даново. Това е един от най-красивите и високи водопади в България с директен пад на водата. Неговата височина е 54 м. Водопада е мощен и пълноводен през пролетта, намира се в Средна стара планина. Водата пада директно от скален венец и се разбива с грохот в малко езерце в подножието на скалите.
До водопада се стига пеша за около 1ч. и 30 мин., като се върви се по стар, разбит път, който тръгва над село Христо Даново. Пътят следва коритото на реката, на която е самият водопад. Малко след като преминете над стар бетонов мост, ще трябва да се отклоните и да следвате реката. Водопада се намира на около 200м по-нагоре по течението.
Крепост Градище - Христо Даново
GPS: N42° 44' 01.0" E24° 35' 42.9"
Римска пътна станция Суб Радице - Христо Даново
GPS: N42° 43' 34.5" E24° 36' 40.8"
Община Кричим
Екопътека Кричим - Черешово - Кричим
GPS: N41° 59' 24.9" E24° 28' 10.3"
Голямото кале (Асенова крепост) - Кричим
Крепост
GPS: N42° 02' 18.9" E24° 27' 47.9"
Светилище Кръшнел - Кричим
GPS: N41.98234° E24.46675°
Светилище Кръшнел - Кричим
GPS: N41.97962° E24.46736°
Община Куклен
Белочерковски манастир Св.Св.Перър и Павел - Бяла Черква
GPS: N41° 56' 10.8" E24° 40' 40.2"
Крепост Градище - Гълъбово
GPS: N42° 02' 15.6" E24° 44' 16.0"
Светилище Царна - Гълъбово
GPS: N42.01642° E24.73805°
Водопад - Добралък
GPS: N41° 58' 58.2" E24° 45' 13.6"
Водопад - Добралък
GPS: N41° 58' 58.2" E24° 45' 13.6"
Крепост Ваниса - Куклен
GPS: N42° 01' 33.4" E24° 46' 51.0"
Крепост Ваниса - Куклен
GPS: N42.02595° E24.78083°
Крепост Голямо кале - Куклен
GPS: N42° 00' 20.8" E24° 46' 08.4"
Крепост Жамамтепе - Куклен
GPS: N42° 01' 18.6" E24° 46' 25.8"
Крепост Жамамтепе - Куклен
GPS: N42.02182° E24.77383°
Крепост Новите окопи - Куклен
GPS: N42° 02' 03.9" E24° 45' 03.8"
Кукленски манастир
GPS: N42 01.481 E24 45.669
Кукленски манастир Св.Кузма и Дамян - Куклен
GPS: N42° 01' 28.8" E24° 45' 40.1"
Стар мост - Куклен (Копривките)
GPS: N42° 00' 00.9" E24° 44' 37.8"
Св.Марина - Руен
GPS: N42.01395° E24.81194°
Главата (каквото е останало) - Яврово
GPS: N41° 59' 08.8" E24° 45' 54.5"
Община Лъки
Водопад Гюмберджията - Белица
GPS: N41° 48' 58.0" E24° 54' 46.9"
Връх Гребенарова чука - Белица
GPS: N41.77549° E24.95337°
Родопското конче - Белица
GPS: N41.76206° E24.95542°
Скали под в.Акватепе - Белица
GPS: N41.78405° E24.94079°
Скали под Хамбарташ - Белица
GPS: N41.81723° E24.91611°
Шапран дупка - Белица
GPS: N41 49.823 E24 53.201
Укрепено светилище Хамбарташ - Белица
GPS: N41.82261° E24.93099°
Водопад - Борово
GPS: N41° 50' 49.3" E24° 52' 04.4"
Джин кая - Борово
GPS: N41.84089° E24.90259°
Крепост (светилище) Боровско градище - Борово
GPS: N41° 52' 01.1" E24° 50' 55.1"
Манастир Кръстова гора - Борово
GPS: N41 50.430 E24 55.132
Орловата скала и Карлуковския камък - Борово
GPS: N41° 50' 53.8" E24° 52' 40.2" - Орловата скала
GPS: N41° 50' 50.8" E24° 52' 45.9" - Карлуковския камък
Параклис Св.Спас - Борово
GPS: N41° 50' 28.3" E24° 52' 27.9"
Светилище Меше тепе - Борово
GPS: N41.83907° E24.88532°
Комин дере - Брайковица
GPS: N41° 50' 43.5" E24° 49' 41.7"
Комин дере - Брайковица
GPS: N41.84542° E24.82825°
Екопътека Могила - Дряново
GPS: N41.79395° E24.78643°
Каменна гробница - Дряново
GPS: N41.79645° E24.78269°
Светилище (крепост) Герге - Дряново
GPS: 41.7973838, 24.7844696
Светилище Могила - Дряново
GPS: N41.81331° E24.79158°
в.Пропуло (Станчов камък) - Лъки
GPS: N41° 49' 49.7" E24° 50' 46.0"
Водопад Св.Дух - Манастир
GPS: N41° 43' 23.5" E24° 51' 19.2" - Начало на пътеката
GPS: N41° 43' 18.4" E24° 50' 59.7" - Водопад
Връх Гърковица - Манастир
GPS: N41.74616° E24.90352°
Връх Преспа - Манастир
GPS: N41.70874° E24.87313°
Старинен мост Горна Киприя - Югово
GPS: N41° 52' 39.2" E24° 48' 43.4" - Начало на пътеката
GPS: N41° 52' 44.4" E24° 48' 42.4" - Мост
Старинен мост Долна Киприя - Югово
GPS: N41° 53' 26.5" E24° 48' 11.2" - Начало на пътеката
GPS: N41° 53' 37.6" E24° 48' 22.8" - Мост
Община Марица
Тракийска гробница Малтепе - Маноле
GPS: N42° 10' 28.2" E24° 56' 19.0"
Община Перущица
Крепост Калето - Перущица
GPS: N42° 04' 45.6" E24° 30' 37.9"
Крепост Перестица - Перущица
GPS: N42° 01' 56.7" E24° 32' 24.8"
Манастирски дол - Перущица
GPS: N42° 01' 59.4" E24° 32' 35.7"
Манастирски дол - Перущица
GPS: N42.03232° E24.54194°
Манастир Св.св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат - Перущица
GPS: N42° 01' 59.4" E24° 32' 35.7"
Манастир Св.св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат - Перущица
GPS: N42.03317° E24.54325°
Червената църква - Перущица
GPS: N42 04.450 E24 33.372
Червената църква - Перущица
GPS: N42° 04' 27.0" E24° 33' 22.3"
Община Пловдив
Пловдив
Къща на Евдокия Бакалова - GPS: N42° 09' 03.1" E24° 45' 09.9"
Къща на Касандра Баятова - GPS: N42° 09' 02.7" E24° 45' 10.4"
Къща на Атанас Кръстев - GPS: N42° 09' 02.0" E24° 45' 09.2"
Къща на Аргир Куюмджиоглу (етнографски музей) - GPS: N42° 08' 59.9" E24° 45' 11.6"
Къща на Димитър Георгиади (исторически музей) - GPS: N42° 08' 59.2" E24° 45' 12.3"
Къща на Никола Недкович - GPS: N42° 08' 59.2" E24° 45' 13.4"
Къща на Овантес Степанян - GPS: N42° 09' 00.5" E24° 45' 06.6"
Балабановата къща - GPS: N42° 08' 59.8" E24° 45' 06.8"
Къща на Артин Гидиков - GPS: N42° 09' 02.4" E24° 45' 03.1"
Къща на Киркор Месробович - GPS: N42° 09' 01.5" E24° 45' 03.4"
Къща на Степан Хиндлиян - GPS: N42° 08' 59.7" E24° 45' 04.5"
Къща на Иван Фурнаджиев - GPS: N42° 08' 59.0" E24° 45' 05.3"
Къща на Хаджи Власаки Чохаджията - GPS: N42° 08' 59.2" E24° 45' 06.4"
Къща на Георги Хаджи Николаиди - GPS: N42° 08' 59.3" E24° 45' 08.0"
Къща на Филибос Нишанян - GPS: N42° 08' 56.0" E24° 45' 05.7"
Къща на Сотир Антониади - GPS: N42° 08' 56.2" E24° 45' 08.1"
Къща на Костадин Кафтанджията - GPS: N42° 08' 55.6" E24° 45' 08.3"
Къща на Стоян Чомаков - GPS: N42° 08' 56.9" E24° 45' 09.6"
Къща на Георги Данчов - GPS: N42° 08' 57.0" E24° 45' 13.1"
Къща на Хаджи Драган Калофереца - GPS: N42° 08' 55.7" E24° 45' 15.1"
Къща на Недялко Немски - GPS: N42° 08' 54.3" E24° 45' 14.8"
Къща на Георги Павлити - GPS: N42° 08' 56.9" E24° 45' 14.5"
Къща на Андрей Георгиади - GPS: N42° 08' 50.4" E24° 45' 01.5"
Къща на Ритора - GPS: N42° 08' 50.5" E24° 45' 07.4"
Къща на Мавриди - GPS: N42° 08' 50.5" E24° 45' 09.4"
Център за изкуства - GPS: N42° 08' 57.1" E24° 45' 17.1"
Мевлеви Хане - GPS: N42° 08' 54.7" E24° 45' 10.1"
Археологически комплекс (крепост) Небет тепе - GPS: N42° 09' 04.8" E24° 45' 07.4"
Водохранилище (Щерна) - GPS: N42° 09' 03.0" E24° 45' 08.9"
Хисар Капия - GPS: N42° 08' 59.2" E24° 45' 11.5"
Лапидариум и крепостни стени - GPS: N42° 08' 59.1" E24° 45' 07.2"
Античен театър - GPS: N42° 08' 48.7" E24° 45' 04.1"
Източна порта на Филипопол - GPS: N42° 08' 55.4" E24° 45' 21.5"
Кръгла кула - GPS: N42° 08' 57.9" E24° 45' 11.2"
Малката базилика и крепостна стена - GPS: N42° 08' 47.0" E24° 45' 28.7"
Антични сгради - GPS: N42° 08' 43.9" E24° 45' 08.0"
Археологически комплекс Ейрене - GPS: N42° 08' 41.6" E24° 45' 04.6"
Голямата базилика - GPS: N42° 08' 38.6" E24° 45' 09.7"
Римски одеон - GPS: N42° 08' 37.4" E24° 45' 01.4"
Библиотека - GPS: N42° 08' 36.1" E24° 45' 00.6"
Римски форум - GPS: N42° 08' 32.7" E24° 45' 03.5"
Резиденция - GPS: N42° 08' 34.2" E24° 45' 04.2"
Западни пропилеи - GPS: N42° 08' 33.6" E24° 44' 57.8"
Римски стадион - GPS: N42° 08' 51.2" E24° 44' 53.1"
Крепостна стена - GPS: N42° 08' 52.2" E24° 44' 52.7"
Ранновизантийски керамичен център - GPS: N42° 08' 33.6" E24° 44' 44.1"
Римски акведукт - GPS: N42° 07' 50.1" E24° 43' 26.0"
Балабанова къща - Пловдив
GPS: N42° 08' 59.8" E24° 45' 06.8"
Бунарджика - Пловдив
GPS: N42.14371° E24.73782°
Гробница Филиповска могила - Пловдив
GPS: N42.17021° E24.72756°
Данов хълм (Сахат тепе) - Пловдив
GPS: N42.14536° E24.74707°
Джамбазтепе - Пловдив
GPS: N42.14654° E24.75302°
Джендемтепе - Пловдив
GPS: N42.13694° E24.73206°
Етнографски музей (БТС 41) - Пловдив
GPS: N42° 08' 59.9" E24° 45' 11.6"
Западни пропилеи - Пловдив
GPS: N42.14267° E24.74939°
Каменен мост - Пловдив
GPS: N42° 08' 43.6" E24° 52' 34.2"
Късноантична сграда Ейрене – Пловдив-Трак Арт
GPS: N42° 08' 41.6" E24° 45' 04.6"
Музей Българско Възраждане (БТС 41) - Пловдив
GPS: N42° 08' 59.2" E24° 45' 12.3"
Природонаучен музей - Пловдив
GPS: N42° 08' 56.8" E24° 44' 34.3"
Раннохристиянска базилика в кв.Коматево - Пловдив
GPS: N42.09252° E24.71080°
Селищна могила Яса тепе - Пловдив
GPS: N42.13246° E24.77017°
Часовникова кула - Пловдив
GPS: N42.14630° E24.74638°
Община Първомай
Връх Малка Драгойна - Буково
GPS: N41.95813° E25.23003°
Крепост Драгойна - Буково
GPS: N41.95711° E25.22542°
Светилище Жълтата пещера - Буково
GPS: N41.90343° E25.23275°
Скални ниши (1) - Буково
GPS: N41° 54' 01.7" E25° 14' 56.6"
Скални ниши (2) - Буково
GPS: N41° 54' 01.1" E25° 14' 55.5"
Скални ниши - Буково
GPS: N41.90344° E25.23297° - Скални ниши Кузгун кая (Караулката)
GPS: N41.90120° E25.22996° - Скални ниши (3)
GPS: N41.90066° E25.22938° - Скални ниши (4)
GPS: N41.90047° E25.22804° - Скални ниши (5)
GPS: N41.90255° E25.23750° - Скални ниши (6)
Скални ниши - Буково
GPS: N41.90158° E25.22297° - Скални ниши (7)
GPS: N41.90043° E25.22639° - Скални ниши (8)
GPS: N41.90035° E25.22728° - Скални ниши (9)
Скални ниши Долапчетата - Буково
GPS: N41° 54' 19.5" E25° 14' 39.2"
Скални ниши Кара кая - Буково
GPS: N41° 55' 12.0" E25° 14' 04.7"
Скални ниши Лъвът - Буково
GPS: N41° 54' 00.3" E25° 14' 55.6"
Тракийска шарапана - Буково
GPS: N41° 54' 22.3" E25° 14' 41.9"
Тракийско светилище (крепост) на в.Драгойна
GPS: N41° 57' 25.6" E25° 13' 31.5"
в.Малка Драгойна
GPS: N41° 57' 30.3" E25° 13' 50.8"
Манастирски комплекс в местност Малкия Хисар
GPS: N41° 58' 46.9" E25° 14' 17.6"
Епископски дворец на в.Хисар (Крепост Козлек) - Драгойново
GPS: N41° 58' 46.9" E25° 14' 17.6"
Ранно-християнска църква в м.Църквището - Драгойново
GPS: N41° 58' 53.9" E25° 14' 36.5"
Раннохристиянската църква от 4 век с прддверие и параклис към нея е открита в местността Църквището над село Драгойна, община Първомай. Тя е единственият до момента храм, в който строителите са издигнали до него параклис с постамент за реликвариум, където се пазели мощи на светци. Съвсем наблизо е минавал Виа Диагоналис, който свързвал Европа с Азия. Откритата църква е трикорабна с дължина 22 метра и ширина 12 метра. Има преддверие, в което са открити каменни пейки с тухлени седалки. Запазени са колонадите, както и стенописи. До храма е залепен парклис, който е с оригинален тухлен под, изцяло запазен. На всяка една от тухлите на пода са врязани кръстове. На пода на църквата са открити плочи, върху които има отпечатъци от крака на птици, кучета и котки, които според жителите в района са носели късмет. Особеното в църквата е, че входът е от южната страна, за разлика от каноните, според които трябва да е на запад. Учените предполагат, че това отклонение е поради скалистия терен. От двете страни на преддверието на църквата са открите три питоса, в които се съхранявало вино.
Родното място на Ангел воевода - Драгойново
GPS: N42° 00' 50.5" E25° 12' 54.6"
Крепост Големия Хисар - Искра
GPS: N41° 56' 43.2" E25° 07' 08.2"
Крепост Калето - Искра
GPS: N41° 55' 25.0" E25° 10' 11.7"
Крепост Калето - Искра
GPS: N41.92361° E25.16992°
Средновековна църква - Искра
GPS: N41° 56' 34.5" E25° 07' 34.2"
Скални ниши Пръшлянски камък - Искра
GPS: N41.91203° E25.16988°
Укрепено светилище Малкия Хисар - Искра
GPS: N41° 56' 45.0" E25° 07' 15.0"
Община Раковски
Светилище - Шишманци
GPS: N42.23511° E25.01058°
Община Родопи
Белащински манастир Св.Георги - Белащица
GPS: N42° 03' 22.4" E24° 44' 36.6"
Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец" се намира в южния край на село Белащица и на 10 км от Пловдив. Скътан е в живописните склонове на Родопите. До манастира се стига лесно с кола или пеш от центъра на село Белащица. Самото село се намира на 8 км. от центъра на Пловдив, като има автобуси до селото, тръгващи от автогара "Родопи".
Основан е през 1020г. от византийския пълководец Никифор Скифи, който е изиграл решаваща роля при пленяването на Самуиловите войници при с. Ключ. Самият Никифор се явил в тила на Самуиловата войска и така помогнал за победата на император Василий II над българите. През 1018г. византийския император Василий ІІ, назначил своя пълководец за управител на Филипополска област със седалище гр. Филипополис (днещен гр. Пловдив). Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650г.) на юг от селото, останки от която има близо до хилядолетен чинар. Близо до своята крепост той основал манастир и го посветил на св. Георги Победоносец.
Манастирът е разрушен през 1364 година по време на османското нашествие, и е възстановен чак през XVIII век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения в Руско-турската война. След Освобождението на България от Турско робство е възстановен, но остава под ръководството на Цариградската патриаршия до 1906 година.
Днес Белащенският девически манастир е действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради и параклис. Манастирската църква, построена през 1838г., е еднокорабна, едноапсидна сграда, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи. Под открития притвор е аязмото, а в двора се намира красива каменна чешма, построена през 1831г. Манастира е обявен за паметник на културата.
Средновековна кула и вековни чинари - Белащица
Средновековна кула
GPS: N42° 03' 47.2" E24° 44' 45.8"
Кула - Белащица
GPS: N42.06311° E24.74606°
Манастир Св.Богородица - Бойково
GPS: N41° 59' 06.7" E24° 37' 19.8"
Светилище Лина - Бойково
GPS: N41° 59' 27.6" E24° 36' 52.8"
Светилище (и параклис) Св.Дух - Бойково
GPS: N41° 59' 39.6" E24° 37' 28.4"
Светилище на Дионис - Браниполе
GPS: N42.08499° E24.74719°
Османска кула - Бряновщица
GPS: N42° 01' 02.9" E24° 35' 02.9"
Крепост Градец - Извор
GPS: N42° 01' 49.2" E24° 39' 15.3"
Крепост Градец - Извор
GPS: N42.03033° E24.65425°
Момина скала - Извор
GPS: N42° 01' 46.4" E24° 39' 20.1"
Музей на авиацията - Крумово
GPS: N42° 04' 03.9" E24° 50' 31.7"
Светилище Зигош тепе (Чивечи гоз) - Лилково
GPS: N41.88513° E24.53649°
Крепост Калето (Калояново градище) - Марково
GPS: N42° 02' 53.6" E24° 42' 11.4"
Крепост Калояново градище - Марково
GPS: N42.04822° E24.70316°
Водопад - Ситово
GPS: N41° 57' 02.2" E24° 36' 33.3"
Крепост (светилище) Щутград - Ситово
GPS: N41° 56' 31.7" E24° 36' 44.1" - Щутград
GPS: N41° 56' 14.0" E24° 36' 38.8" - Портата
Крепост (светилище) Щутград - Ситово
GPS: N41° 56' 31.7" E24° 36' 44.1"
Крепост (светилище) Щутград - Ситово
GPS: N41.94224° E24.61228°
Ситовски надпис - Ситово
GPS: N41° 56' 39.2" E24° 36' 59.6"
Ситовски надпис - Ситово
GPS: N41.94422° E24.61656°
Крепост Момица - Скобелево
GPS: N42° 00' 39.9" E24° 32' 38.1"
Шилен камък - Скобелево
GPS: N42.01586° E24.55678°
с.Тъмраш
GPS: N41° 55' 44.7" E24° 32' 59.2"
в.Св.Георги (Кулата) - Устина
GPS: N42° 01' 54.7" E24° 31' 30.3"
Водопад на Устинска река - Устина
GPS: N42° 01' 37.0" E24° 31' 41.6"
Водопад на Устинска река - Устина
GPS: N42° 01' 37.2" E24° 31' 40.1"
Каменни мостове - Устина
GPS: N42° 02' 23.2" E24° 31' 21.8" - Мост 1
GPS: N42° 02' 23.3" E24° 31' 20.0" - Мост 2
Крепост Юстина - Устина
GPS: N42° 01' 59.4" E24° 31' 23.5"
Крепост Юстина - Устина
GPS: N42° 02' 00.0" E24° 31' 24.3"
Крепост Юстина - Устина
GPS: N42° 01' 57.4" E24° 31' 25.7"
Крепост Юстина - Устина
GPS: N42.03335° E24.52341°
Параклис Св.Георги - Устина
GPS: N42° 01' 57.4" E24° 31' 25.7"
Скрития водопад - Устина
GPS: N42° 01' 36.7" E24° 31' 43.8"
Укрепено светилище Водопада - Устина
GPS: N42° 01' 40.7" E24° 31' 46.3"
Устински водопад - Устина
Водопада
GPS: N42° 01' 54.9" E24° 31' 20.9"
Устински водопад - Устина
GPS: N42° 01' 54.3" E24° 31' 20.7"
Устински водопад - Устина
GPS: N42° 01' 54.3" E24° 31' 20.2"
Устински водопад - Устина
GPS: N42.03175° E24.52228°
Каменен мост - Храбрино
GPS: N42° 02' 52.0" E24° 38' 32.8"
Крепост Калето - Храбрино
GPS: N42° 01' 46.4" E24° 37' 39.3"
Крепост Калето - Храбрино
GPS: N42° 01' 46.4" E24° 37' 39.3"
Крепост Калето - Храбрино
GPS: N42.02956° E24.62758°
Старинен мост - Храбрино
GPS: N42° 02' 34.3" E24° 38' 11.5"
Община Садово
Община Сопот
Анево кале (крепост Копсис) - Анево
GPS: N42° 40' 55.0" E24° 43' 58.0"
Крепост Хисарлъка - Анево
GPS: N42° 39' 45.3" E24° 43' 16.8"
Средновековна църква - с.Анево
GPS: N42° 40' 33.3" E24° 43' 46.0"
Средновековната църква е разположена в долното южно подножие на крепостта Аневско кале, която се намира на 3.70 км северозападно по права линия от центъра на град Сопот. Археологическите проучвания в долното предградие доказват наличието на манастирски комплекс от XIII-XIV век, възникнал на мястото на по-ранен, от V-VI век, също с по една църква. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. В проучената площ от около 1,5 дка в тази част на крепостта са разкрити основи на манастирски комплекс с църква - № 3 (номерирана е според времето на откриването ѝ). Вероятно средновековният манастир при Аневско кале е разрушен заедно с града Копсис по време на османското нашествие по тези земи (70-те години на XIV в.). Не е изключена вероятността по-късно да е наследен от споменатия Сопотски манастир.
Девическия метох (БТС 43) - Сопот
GPS: N42° 39' 20.0" E24° 45' 31.1"
Крепост Сопотско градище - Сопот
GPS: N42° 39' 39.0" E24° 45' 52.0"
Къща-музей Иван Вазов (БТС 43) - Сопот
GPS: N42° 39' 14.8" E24° 45' 23.0"
Сопотски водопад - Сопот
GPS: N42° 40' 22.2" E24° 45' 09.6"
Сопотски манастир св.Спас - Сопот
GPS: N42° 39' 51.8" E24° 44' 59.5"
Община Стамболийски
Стар мост - Куртово Конаре
GPS: N42° 05' 09.8" E24° 31' 16.2"
Атракцион Музей на Света - Ново Село
Малко кичозно, но важно е желанието...
GPS: N42° 06' 20.2" E24° 28' 26.0"
Община Съединение
Крепост Калето - Церетелево
GPS: N42.38587° E24.59953°
Община Хисаря
Крепост Калето - Красново
GPS: N42° 30' 11.4" E24° 27' 30.7"
GPS Track - Пътека няма
Средновековна крепост Калето се намира на едноименната височина, на 4.5 km северно по права линия от центъра на село Красново. Южните и източните склонове са много стръмни и непристъпни. От север крепостта е най- уязвима. От същата страна е и входът на крепостта, широк 2.05 m. Крепостта има около 4 дка площ. Крепостната стена е широка между 2.2 и 1.8 m и е изградена от плочести камъни, споени с бял хоросан. При разрушаването на крепостта, същата е била опожарена. В северозападния ъгъл се забелязват останките от вътрешна кула. В източния край на северната стена има перпендикулярен на нея зид, построен в посока север- юг. В него е бил изграден още един вход, широк 1.8 m. За да се стигне до крепостта се тръгва по черен път северно от селото. Стига се до два микроязовира. Минавате по стената на втория и паркирате близо до къщите. Минавате през оградените пасища и потегляте право към върха. Върха е на километър разстояние. В началото започва доста добре с широк път, който по някое време свършва и тръгвате без пътека право нагоре през гората. Крепостта е на най-високата точка на връх Горно Каратепе.
Античен храм (светилище) - Кръстевич
GPS: N42° 29' 14.1" E24° 27' 07.2"
Античен храм (светилище) на в.Секизхарман - Кръстевич
GPS: N42° 29' 14.1" E24° 27' 07.2"
Античен храм (светилище) на в.Секизхарман - Кръстевич
GPS: N42.48726° E24.45201°
Водопад Канарата - Кръстевич
GPS: N42° 31' 29.3" E24° 25' 34.0"
Водопад Канарата - Кръстевич
GPS: N42.52482° E24.42612°
Крепост Калето - Кръстевич
GPS: N42° 31' 30.3" E24° 25' 28.8"
Крепост Калето - Кръстевич
GPS: N42.52509° E24.42467°
Марков камък - Кръстевич
GPS: N42.52671° E24.45388°
Партизанска землянка - Кръстевич
GPS: N42.52874° E24.44841°
Скално светилище Стайков камък - Кръстевич
GPS: N42.53042° E24.46812°
Тракийски емпорион - Кръстевич
GPS: N42° 28' 42.3" E24° 26' 39.2"
Тракийски Емпорион - Кръстевич
GPS: N42.47842° E24.44422°
Туристически възпоминателен комплекс Бунтовна (БТС 64)
GPS: N42 32.591 E24 26.520
Туристически възпоминателен комплекс Бунтовна (БТС 64) - Кръстевич
GPS: N42° 32' 35.6" E24° 26' 31.2"
Пътна станция Виа мата - Михилци
GPS: N42.55656° E24.80347°
Връх Сакърка - Мътеница
GPS: N42.52945° E24.60766°
Крепост Калето - Мътеница
GPS: N42° 31' 20.4" E24° 35' 33.8"
Крепост Калето - Мътеница
GPS: N42.52233° E24.59271°
Кючуксакърка (Св.Иван) - Мътеница
GPS: N42.51866° E24.61105°
Светилище (средновековна църква) Манастира - Мътеница
GPS: N42° 30' 34.0" E24° 37' 17.6"
Кромлех в Чолакова могила - Старо Железаре
GPS: N42° 26' 12.8" E24° 39' 31.2"
Кромлеха при село Старо Железаре се намира на около 1 километър от центъра на селото в посока юг-югоизток, източно от пътя за Ново Железаре. Открит е през 2002 година от Георги Китов, който го нарича астроноическа обсерватория. Той е бил затрупан под могила и поради тази причина е бил доста добре съхранен и не е пострадал от ерозията. Кромлехът в съставен от 24 каменни стълба с височина от 0,5 до 2 м и наредени в правилна окръжност с диаметър 6,5 - 7 м. При него няма редуване на високи и ниски блокове, а са групирани по височина. Тези по северния полукръг са по-високи, отколкото в южния. По всяка вероятност са използвани от тракийското племе одриси. След преустановяване използването на съоръжението то е засипано с почва. Върху изравнената площадка над него са открити керамични фрагменти от съдове, които се датират към началото на 5 - 6 век пр. Хр. След това е довършен насипът до получаване на съвременната форма на могилата. Това е единственият такъв обект от типа Стоунхендж в района на Горна Тракия. За съжаление днес много от каменните стълбове (блоковете - менхири) са изпопадали и са се изпочупили, понеже са от доста трошлива и нетрайна скала. Обектът е разкопан и изоставен и твърде бързо се руши от ерозията. Обектът е обречен, понеже никой не се интересува от него.
Антична каменоломна - Старосел
GPS: N42.52470° E24.55526°
Базилика - Старосел
GPS: N42° 29' 57.6" E24° 32' 52.0"
Базилика - Старосел
GPS: N42.49934° E24.54778°
Елешнишка могила - Старосел
GPS: N42° 26' 22.5" E24° 35' 04.1"
Крепост Калето - Старосел
GPS: N42° 31' 32.4" E24° 32' 47.6"
Крепост на в.Кози Грамади - Старосел
GPS: N42° 34' 04.4" E24° 33' 42.6"
Светилище Кози Грамади - Старосел
GPS: N42.56779° E24.56183°
Куилишка могила - Старосел
GPS: N42° 28' 07.0" E24° 33' 48.7"
Раннохристиянска църква - Старосел
GPS: N42.51091° E24.58289°
Ранно-християнска църква - Старосел
GPS: N42.52226° E24.55618°
Светилище Елдермен - Старосел
GPS: N42.51676° E24.58416°
Светилище Елдермен - Старосел
GPS: N42.51725° E24.58525°
Светилище под в.Елдермен - Старосел
GPS: N42.51398° E24.58516°
Светилище Елдермен - Старосел
GPS: N42.51676° E24.58416°
Светилище Гарванов камък - Старосел
GPS: N42° 29' 17.9" E24° 31' 57.8"
Светилище Гарванов камък - Старосел
GPS: N42.48831° E24.53272°
Гарванов камък - Старосел
GPS: N42.48831° E24.53272°
Светилище на в.Зборови Грамади - Старосел
GPS: N42° 33' 36.8" E24° 33' 55.1"
Светилище на в.Острата Могила - Старосел
GPS: N42° 31' 28.3" E24° 34' 31.9"
Светилище Марков камък - Старосел
GPS: N42° 32' 52.0" E24° 34' 43.2"
Тракийско светилище Каменица - Старосел
GPS: N42° 30' 48.6" E24° 34' 03.4"
Светилище Каменица - Старосел
GPS: N42.51350° E24.56761°
Светилище (жертвеник) под в.Кози Грамади - Старосел
GPS: N42° 34' 03.8" E24° 33' 47.1"
Тракийска владетелска резиденция при в.Кози Грамади - Старосел
GPS: N42° 33' 50.8" E24° 33' 57.0"
Тракийска резиденция Кози Грамади - Старосел
GPS: N42.56411° E24.56583°
Тракийски култов комплекс Четиньова могила (БТС 67)
GPS: N42 30.703 E24 32.818
Тракийски храм и могила Хоризонт
GPS: N42 30.054 E24 33.097
Тракийска гробница (могила) Маньов дол - Старосел
GPS: N42° 30' 40.8" E24° 32' 02.4"
Село Старосел се намира по Южните склонове на Средна гора в ощина Хисаря. област Пловдив. Селото става популярна туристическа дестинация с международно значение след откритите от д-р Георги Китеов тракийски гробници и могили край него. До днес там са намерени около 120 могили, от тях са проучени само 22, 6 храма и 9 гробни камери. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещение. Първата открита и най-значима до днес е Четиньова могила. Могилата в Маньов дол е подмогилен храм, открит през 1999 год. и проучен от Костадин Кисьов и Митко Маджаров. Той е умалено копие на храма на Четиньова могила, от която е отдалечен само на половин километър по права линия. За жалост е изоставен и вечче е в много тежко състояние.
Археологически музей - Хисаря
GPS: N42.50183° E24.70628°
Диоклецианополис - гр.Хисаря
GPS: N42 29 44.7 E24 42 11.6 - Римска гробница
Диоклецианополис - гр.Хисаря
Град Хисаря е разположен в централната част на България, на 40 км северно от Пловдив. Хисаря е известен с лечебните си минерални води - 16 естествени минерални извора и шест сондирани. Градът е един от най-старите и популярни балнеологични и СПА центрове в България. Климатът тук е мек и благоприятен, а забележително явление е липсата на мъгли. Поради тази причина градът е известен като едно от най-слънчевите места в България. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още от V в. пр.н.е. и по-късно тракийско селище от ІV-ІІІ в. пр.н.е. Селището преживява най-големия си разцвет през римската епоха. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепване с масивни крепостни стени и изграждане на обществени сгради, бани, улици. Става третия по големина град в провинция Тракия. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система на римския град Диоклецианополис се нарежда на едно от първите места в Европа. Крепостната стена е с дължина 2327 метра и на места достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта, известна като „Камилите”, се извисява на 13 метра. Градската архитектура на древния град е съсредоточена в днешния парк “Момина сълза” на Хисаря. Тук се намират най-голямата представителна обществена сграда (резиденция), термите на площ около 2000 кв. м и амфитеатърът. На 300 м южно от укрепения град се намира римска семейна гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. В нея могат да се видят пъстроцветна подова мозайка и стенописи с рози. Градът е известен и с красивите си и прохладни паркове. Те се простират на площ от 700 дка и включват над 160 декоративни дървесни вида. В центъра на града се намира забележителният със своите стенописи православен храм „Свети Панталеймон”, построен през 1889 г. Интересен е и най-старият (от 1845 г.) православен храм „Свети Димитър” в квартал Веригово. В Хисаря има още един православен храм, две католически църкви и джамия.
Името "Хисар" на турски език означава "крепост". Името на днешния град Хисаря идва от крепостната стена - една от най-добре запазените не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Някога крепостната стена, снабдена с 44 кули и 4 порти, била висока 12 м. Днес височината на запазените й останки достига до 7 м. Най-добре са запазени западната и южната централна порта на крепостта - Камилите - символ на града.
Южна порта (камилите)
GPS: N42° 29' 55.6" E24° 42' 21.3"
Южна крепостна порта е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13 м височина. Нарича се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882 г. Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!”.
Източна порта
GPS: N42° 30' 05.1" E24° 42' 29.4"
Източната порта се намира срещу летния театър. Тук стената е висока около метър.
Западна порта
GPS: N42° 30' 06.0" E24° 42' 05.0"
Западна крепостна порта се намира до съвременната баня „Русалка”. Съхранена е в оригинал до наши дни. Единственото място от укрепителната система на римския град Диоклецианополис, където може да се види оригиналната лицева зидаря от крепостната стена. Запазената височина на портата е 10 м.
Базилика N1
GPS: N42° 29' 55.2" E24° 42' 16.8"
Базилика № 1 се намира западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.
Базилика N3
GPS: N42° 29' 51.4" E24° 42' 22.4"
Базилика № 3 се намира на 120 м южно от южната крепостна порта. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Първоначално базиликата е била построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е била разрушена от хуните и през VI в. тя е била наново построена. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са били погребани свещеник Тодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей.
Базилика N8
GPS: N42° 30' 17.1" E24° 42' 38.2"
Базилика № 8 е разположена срещу читалищния дом. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.
Амфитеатър
GPS: N42° 30' 00.0" E24° 42' 11.4"
Римският амфитеатър се намира в непосредствена близост до минералния извор „Момина сълза”. Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторските борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 г. неговата функция е променена в циркус – съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена арената на амфитеатъра. Амфитеатърът на Диоклецианополис е построен в самия край на III в. Той е най-късният известен досега римски амфитеатър. Макетът на амфитеатъра се намира в градския Археологически музей.
Казармени помещения
GPS: N42° 29' 55.4" E24° 42' 18.6"
Казарменият комплекс е разположен от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Построен е през втората половина на IV век за охрана на града. В него е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.Казармените помещения са разположени от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Построен е през втората половина на IV век за охрана на града. В него е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.
Късно-римска жилищна сграда
GPS: N42° 29' 57.4" E24° 42' 15.5"
Римска перистилна сграда с открит вътрешен двор и колонада е разположена в близост до южната крепостна порта. Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи. Построена е през втората половина на IV в. През средата на V в. е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север. Обхваща площ от 2637 кв.м.
Късно-римска обществена сграда
GPS: N42° 30' 03.8" E24° 42' 11.4"
Римска представителна обществена сграда се намира в парк "Момина сълза". Разкрити са 5 големи помещения с масивна сводова конструкция. Единствената римска сграда в Хисаря със запазени зидове от втори етаж. Датира се от началото на IV в.
Късно-римска семейна гробница
GPS: N42° 29' 44.7" E24° 42' 11.6"
Римската гробница се намира на 300 м югозападно от южната крепостна порта в парк "Славеев дол". Състои се от гробна камера и коридор. Впечатлява с изработката на пъстроцветната подова мозайка. В гробната камера са запазени следи от стенописи в растителен и геометричен орнамент. Гробницата се датира от IV в. Запазена е в оригинал и е достъпна за посещения.
Предхристиянска култова сграда
GPS: N42° 30' 03.3" E24° 42' 07.7"
Предхристиянска култова сграда е датирана от началото на трети век и се намира близо до останките на римската баня при извора Топлица. Може би сградата е била светилище на Асклепий (бога лечител), част от съществувалия в античността край топлите извори асклепион.
Римски терми
GPS: N42° 30' 01.6" E24° 42' 13.3"
Римските терми са разположени в парк "Момина сълза". На отделни места са запазени почти до покрив. Те са едни от малкото известни термални римски бани в Европа. Целият комплекс обхваща 3000 кв.м. площ. Построени са през втората половина на III в.
Археологически музей (БТС 67)
GPS: N42° 30' 06.6" E24° 42' 22.6"
Археологическият музей се намира в центъра на града. Днес музеят в Хисаря разполага с археологически отдел и постоянна етнографска изложба. Археологическият отдел е съсредоточен в две зали, лапидариум и двор. Предложените за разглеждане експонати отразяват материалната и духовната култура в региона на община Хисаря от V – ІV хил. Пр. Хр. до късното средновековие – XIV в. Експонатите са изложени в подходящи витрини, които дават възможност за по-добрата им визуализация. В експозицията са изложени макети на римския амфитеатър, жилищна сграда, ранно християнска базилика и на главната крепостна порта на античния град - "Камилите". Към археологическия музей има уредена постоянна етнографска изложба, която отразява бита, обичаите и поминъка на населението в региона на гр. Хисаря от периода на Възраждането до наши дни.
Диоклецианополис - Хисаря
GPS: N42.50140° E24.70460°
Светилище Таушаница - Хисаря
GPS: N42.50377° E24.75503°