Киселчовският водопад се намира в Западни Родопи, близо до село Киселчoво. Той представлява малък красив воден пад с височина около 12м. Водопадът и реката на която се намира са разположени в изключително красиво ждрело обградено от високи отвесни скали и борови гори.
За да достигне човек до село Киселчово, трябва да тръгне по пътя грaд Смолян - село Могилица. Преминава се последователно през Чокманово, Смилян и Кошница - селца в близост до коритото на река Арда. Малко преди село Могилица пътят се отклонява в посока Кремене, Надарци и Киселчово. Пътят на места не е в добро състояние и е подходящ за по-високи автомобили или трябва да се кара бавно и внимателно.
До самия водопад има изградена екопътека, но поради пролетните води някои мостове са разрушени. Това не е пречка, защото лятно време реката не е много пълноводна и може по камъните да се пресече.
Начална точка на пътеката за водопада е остър десен завой, който се намира меджу долната и горната махала на село Киселчoво. На този завой може да паркирате автомобила и да тръгнете напред по черен коларски път покрай реката. След 100 метра по черния път се завива в ляво и се пресича малката Киселчовска рекичка.
До Чаирските езера може да се стигне по няколко начина:
- от село Триград по червената маркировка, част от международния пешеходен маршрут Е-8 (7.5 км, около 650 м изкачване, 450 м спускане)
- от село Мугла, пак по Е-8, но в обратна посока (6.7 км, около 420 изкачване, 380 спускане)
- по черния път, изкачващ се нагоре по течението на Чаирска река (7 км, около 580 м изкачване).
От село Триград се поема в източна посока. При сградите на някогашното стопанство в северния край на селото се пресича реката и се тръгва нагоре по черния път зад тях. С няколко завоя шосето се изкачва до открита, заравнена част. Скоро се подминава косо отклонение вляво, а след още около километър се стига до място, където пътят завива вляво почти под прав ъгъл и продължава горе-долу по хоризонтала. Ако поемете в тази посока, ще направите широк кръг през пасищата и ще се върнете обратно при косото отклонение, споменато по-горе. За да продължите към Чаирските езера, от описания завой на пътя тръгнете нагоре по склона и леко вдясно. Щом изкачите хълма, ще стигнете до беседка и чешма, от която можете да си налеете вода. После преминете през гората. Ще излезете на обширни пасища, откъдето се откриват красиви гледки към Триградско жредло на север. Тук трябва да внимавате, защото пътеката, по която трябва да минете, се отделя от пътя вляво и се спуска в плитка долчинка. Тя се изкачва по отсрещния склон, влиза отново в гората и продължава плавно да набира височина, за да прехвърли рида и да се спусне в долината на Чаирско дере (Чаирска река). През пролетта и особено когато зимата е била снежна, мощният грохот на бързоструйните води на реката огласяват района и се чуват отдалеч
Щом стигнете завоя, показан на снимката, трябва да изберете по кой път да продължите. Вляво и надолу по пътя е краткият вариант, който след моста над реката продължава по пътека вдясно и се изкачва стръмно към хижа "Чаирски езера" и езерата до нея. Разстоянието се взима за около 25-30 минути.
По-дългият вариант продължава от завоя вдясно нагоре. Черният път подсича стръмните североизточни склонове на връх Турлата (1738 м) и след около 2 км от него се отклонява вляво и надолу по-малък път, който се спуска към Чаирска река. Преминава се през брод, който при пълноводие е мъчно проходим (през пролетта минаването по този вариант може да бъде рисковано или дори невъзможно). От другата страна на реката пътят продължава почти без изкачване, минава покрай две от езерата и след километър стига до хижата.
Село Мугла - Чаирски езера
Маркирова - червена
Маршрутът започва от сградата на изоставеното училище в село Мугла и се изкачва в посока северозапад, запад. Маркировката на няколко места се губи за кратко, но може да се следва без проблем, стига човек да внимава. На около 800 след като излезете от селото, ще видите вдясно (на север) да се отделя път. Не тръгвайте по него, а продължете нагоре през гората (оглеждайте се за маркировката и табели от маршрута Е-8). Не след дълго ще прехвърлите рида и ще излезете на открито, където ще можете да се насладите на тази панорамна гледка. Минете покрай овчарника (чийто покрив се вижда в левия край на снимката) и след кратко спускане през гората ще достигнете неширока поляна, на която се кръстосват няколко различни пътища. Има вероятност да се заблудите, за това бъдете внимателни. Има път наляво, надясно, няколко разклонения, но вие продължете напред, към просеката в гората в западна посока. Пътят към езерата следва просеката, извива в югозападна посока и след около километър и половина ще ви изведе до най-високата част на Чаирите, откъдето с кратко спускане стигате езерата.
Османов вир - Чаирски езера
Маркировка - няма
Третият маршрут е най-лесен за следване и не се нуждае от особено описание. Почти през цялото време се върви по черен път, минаващ по долината на Чаирска река. Тръгва се от разклона при Османов вир (виж мястото тук), където има оширение на асфалтеното шосе и масивна беседка. Първоначално черният път преминава ту на единия, ту на другия бряг на реката, но след това в продължение на няколко километра върви от източната й страна. Малко преди следващия мост вляво се отделя маркираната пътека за Чаирски езера, като финалната част от маршрута съвпада с тази, описана в първия вариант. Ако стигнете до мястото, показано на снимката в описанието на първия маршрут, значи сте подминали пътеката и ще трябва да се върнете обратно.
Скалното образувание „Скалето” се намира на около 1,5 км западно от село Црънча (община Доспат). Интересно е с това, че е било използвано като светилище още през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха. Землището на селото е осеяно с тракийски и римски могили, запазен е стар тракийски и римски път, свързвал населеното място с Беломорието. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието. До местността може да се достигне пеш или с джип по пътя от с. Црънча за с. Ваклиново. Гледката от Скалето към зеленото море на Родопите е пленителна.
Информация за Ледницата (пещера)
Пещера Ледницата се намира на 7,5 км западно от с. Гела, община Смолян. Пещерата е част от карстовата местност Злостен, обявена за природна забележителност. Ледницата е неблагоустроена и не е пригодена за масови посещения и поради това пътят до нея, както и входа и не са добре маркирани. Входът и е тесен, но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван, като от него по естествени стъпала се слиза на около 7 м до "голямата площадка".
Пещера "Ледницата" се намира на 7.5 км западно от село Гела (Смолянско), сред стара букова гора, близо до хижа "Ледницата". Пещерата е част от карстовата местност Злостен, обявена за природна забележителност. Тук на площ от 358 ха са съсредоточени едни от най-известните, предимно пропастни, пещери, една от които е Ледницата.
"Ледницата" е неблагоустроена и не е пригодена за масови посещения, като с тази цел пътят до нея, както и входът й не са добре маркирани. Пещерата е дълбока 242 и дълга 1525 метра, но за посещение (и то само с придружители - квалифицирани пещерняци) са достъпни около 100м. Представлява комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали и др. Входът й е тесен (преминава се лазейки), но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван. Оттук по естествени стъпала се слиза на около 7м до "голямата площадка". Има малките тераски, украсени с прозрачни куполи - големи сталактити и сталакмити от лед.
Името на пещерата идва от тънката ледена кора, която през по-голямата част от годината покрива стените на входната зала и свързаната с нея тясна галерия.
От Гела има черен път подходящ за джипове до пещерата.Минава се през гора с много гъби.
GPS: N41° 38' 55.5" E24° 31' 34.6"
Водопад Казанджи дере - Мугла
GPS: N41.62679° E24.49455°
Комплекс Гераница (Узунов камък) - Горна Арда
GPS: N41° 26' 43.3" E24° 36' 00.1"
Община Баните
Светилище Чукаря - Босилково
GPS: N41° 42' 00.2" E24° 57' 17.9"
Крепост Градището - Вишнево
GPS: N41.60611° E25.06028°
Светилище Чуката на Гидика - Гълъбово
GPS: N41° 37' 03.4" E25° 05' 44.8"
Вр.Свобода - Тракийско светилище - тюрбе на Енихан Баба
GPS: N41° 42' 44.2" E24° 54' 25.1"
Връх Свобода се намира северно от село Давидково на 1943м надморска височина. изходен пункт за качването му е хижа Свобода, до която се стига по нов асфалтов път. От върха се разкрива прекрасна гледка. При хубаво време преди изгрев слънце може да се види Бяло море.
Според легендата на върха е погребан Момчил войвода - един от първите, който оказва организирана съпротива срещу османските поробители. . Има издигната паметна плоча.
Твърди се, че на върха се намира гробът на Енихан баба, известен като покорител на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял Родопа планина. Има построено седмоъгълно теке, в което стои празен саркофаг на Енихан баба. Цялата гробница е опакована с мрамор.Това е най-високо разположеният храм в България – 1993м. Местните вярват, че на високия връх са церят всякакви болежки и масово го посещават веднъж годишно за пречистване на духа и с лечебна цел. Дават се курбани и се преспива в подножието. Правят го и мюсюлмани и християни. За поклонниците са построени каменна алея с 604 стъпала, 7 беседки и ритуална чешма около която се оставят с наричане парцалчетата окачени там.
На връх Свобода се намира тракийско светилище от 11-7в. пр. Хр. Тракийското светилище е сочено за най-голямото светилище на Дионисий. В района се разказва, че на самия връх имало грамадни побити камъни, които са служели за астрономически наблюдения. Те са били съборени през 20-те години на 19 век от султан Махмуд 4-ти, когато унищожава еничерския корпус от 20 хиляди души. Султанът е рушил всичко почитано от народния ислям, наследено от езичеството.
Връх Свобода - Давидково
GPS: N41.71228° E24.90697°
Водопад Добрин вир - Две Тополи
GPS: N41° 42' 32.4" E25° 01' 28.7"
Водопад Чистилището - Две Тополи
GPS: N41° 42' 26.1" E25° 01' 32.8"
Загражденска екопътека - Загражден
GPS: N41° 42' 59.0" E25° 00' 06.4"
Каменен мост - Загражден
GPS: N41° 42' 50.3" E24° 59' 53.3"
Каменен мост - Малка Арда
GPS: N41° 37' 12.9" E24° 56' 06.4"
Връх Ирикуту - Планинско
GPS: N41.76068° E25.01171°
Светилище Светикиле - Сливка
GPS: N41.65930° E25.04445°
Тракийско светилище и римска крепост на вр.Градището (Карабурун) - с.Дрянка
GPS: N41° 35' 25.6" E25° 02' 09.6"
Община Борино
Дяволски мост - с.Борино
GPS: N41 39 02.7 E24 19 20.8
Дяволският мост се намира между Ягодинска пещера и Борино в местността “Хайдушки дол” по бъдещата екопътека “Дяволска пътека”. Местността Хайдушки дол е един девствен каньон, по чиито ръбове растат красиви гори. Дяволският мост представлява скален мост, дълъг 8-10м., с дебелина 2-3 м. и светъл отвор 30 м. над река Борино.
Преданието, че само дяволът може да мине по него дава името му, в превод от турски език “шейтан кюпрю”. Според легендата скалното образование е момента на помирението между двама братя, враждували дълги години за бащините си имоти, изградили стени по между си.
Достъпът до него е труден и може да се види само от разстояние от двете му страни.
По пътя към скалния феномен има места за отдих и беседки. Всички по-стръмни участъци са били обезопасени с парапети, а по хлъзгавите зони са направени дървени стъпала, но впечатляващата гледка към “Дяволския мост” си заслужава усилията.
Началото на пътеката.
Катранджийница - Борино
GPS: N41° 39' 23.5" E24° 18' 07.0"
Наблюдателна площадка Истикама - Борино
GPS: N41° 41' 32.6" E24° 16' 03.0"
Скрития водопад - Борино
GPS: N41° 38' 58.3" E24° 19' 41.5"
Меандри на река Буйновска - Буйново
GPS: N41° 32' 45.8" E24° 19' 33.5"
Лековития камък - Чала
GPS: N41° 36' 28.7" E24° 16' 51.7"
Укрепено светилище на в.Виденица - Чала
GPS: N41° 36' 32.5" E24° 16' 50.4"
Водопад Въча - Ягодина
GPS: N41° 38' 09.0" E24° 20' 10.1"
Вр.Св.Илия (Орлово око) - Ягодина
GPS: N41° 38' 35.5" E24° 20' 19.5"
Каменен мост - Ягодина
GPS: N41° 37' 45.1" E24° 19' 47.5"
Пещерно жилище - Ягодина
GPS: N41° 37' 25.3" E24° 19' 26.0"
Ягодинска пещера (БТС 89) - Ягодина
GPS: N41° 37' 43.7" E24° 19' 47.1"
Община Девин
Светилище Белия камък - Чуруково
GPS: N41.87641° E24.51417°
Триградски водопад - Триград
GPS: N41° 37' 59.5" E24° 23' 17.6"
Светилище Каурчан - Триград
GPS: N41° 34' 34.2" E24° 26' 32.5"
Каменен мост - Триград
GPS: N41° 35' 08.9" E24° 23' 18.5"
Каменен мост - Триград
GPS: N41° 36' 05.7" E24° 22' 46.9"
Крепост Чала - Селча
GPS: N41.85444° E24.36139°
Крепост Белчева бърчина - Селча
GPS: N41.85611° E24.40028°
Чифлика на Ахмед ага Тъмрашлията - Осиково
GPS: N41.87924° E24.52500°
Укрепено светилище Маркова чука - Осиково
GPS: N41.90743° E24.52011°
Светилище под връх Голица - Осиково
GPS: N41.88852° E24.52048°
Светилище в местност Дупките - Осиково
GPS: N41.88732° E24.50495°
Връх Ябълката - Осиково
GPS: N41.90190° E24.46788°
Връх Голица - Осиково
GPS: N41.89177° E24.52215°
Връх Мечка - Михалково
GPS: N41.86287° E24.45623°
Каменен мост - Лясково
GPS: N41° 48' 59.0" E24° 28' 30.0"
Крепост Калето (Кавурско кале, Бабин град, Саята) - Девин
GPS: N41° 44' 53.9" E24° 20' 56.4"
Екопътека Струилица - Лъката - Калето - гр.Девин
GPS: N41 44 35.1 E24 21 28.8 - Начало на екопътеката
GPS: N41 44 53.5 E24 21 19.2 - Водопад неизвестен 1
GPS: N41 45 09.5 E24 21 09.0 - Водопад Самодивско пръскало
GPS: N41 45 05.6 E24 20 36.6 - Водопад неизвестен 2
GPS: N41 45 12.5 E24 20 32.2 - Местност Лъката
GPS: N41 44 53.5 E24 20 59.0 - Крепост Кавурско кале (Бабин град, Саята)
Началото на екопътеката се намира на два километра от град Девин. Преминава през защитена територия "Поречието на река Девинска". Започва от местността Струилица, преминава през каньона на река Девинска, стига до местността Лъката, продължава до местността Калето, където има останки от средновековна крепост, и завършва при горски заслон на планинска поляна.
За да стигнете до началото на екопътеката тръгвате по река Девинска. Пътя ще ви отведе покрай стадиона и фабриката за минерална вода. Следвайки пътя ще минете и покрай възвишение, на което се намира параклисът "Свети Георги". Стигате до комплекс Струилица, който разполага с два минерални басейна с джакузи, парна баня, сауна, масажи и спортни развлечения. Пътят продължава във все по-стесняващата се долина на реката. Представлява много приятен маршрут с изкуствени мостчета и приятни гледки.
Началото на екопътеката. Тук на паркинга оставяте колата и се продължава пеша.
Водопад Самодивско пръскало - Девин
GPS: N41° 45' 09.5" E24° 21' 09.0"
Водопад - Девин
GPS: N41° 44' 53.5" E24° 21' 19.2"
Крепост Беаднос - Беден
GPS: N41° 43' 34.3" E24° 28' 29.6"
Община Доспат
Светилище Скалето - Црънча
GPS: N41.57554° E24.09822°
Водопад Късака - Късак
GPS: N41° 37' 52.2" E24° 12' 59.1"
Стар мост - Змеица
GPS: N41° 39' 07.2" E24° 13' 37.9"
Крепост Крали Маркова бърчина - Змеица
GPS: N41.68243° E24.19382°
Укрепено светилище Подшилената бърчина - Доспат
GPS: N41° 40' 59.3" E24° 09' 41.0"
Укрепено светилище Калпака - Доспат
GPS: N41° 38' 25.7" E24° 08' 22.1"
Раннохристиянска базилика - с.Барутин
GPS: N41° 35' 31.8" E24° 10' 15.1"
Община Златоград
Връх Св.Неделя (Параклис) - Златоград
GPS: N41° 25' 59.0" E25° 04' 43.0"
Каменен мост - Златоград
GPS: N41° 22' 48.7" E25° 04' 37.7"
Крепост (светилище) Градище - Страшимир
GPS: N41° 26' 40.4" E24° 58' 28.7"
Община МаданПещера Шаренка (БТС 87) - Шаренска
GPS: N41° 29' 18.0" E24° 54' 58.0"
Каменен мост - Средногорци
GPS: N41.52683° E24.92490°
Каменен мост - Ловци
GPS: N41° 30' 55.5" E24° 55' 55.9"
Каменен мост - Върбина
GPS: N41° 32' 44.7" E24° 58' 42.6"
Каменен мост - Букова поляна
GPS: N41.53014° E25.00948°
Община Неделино
Турчи мост - Неделино
GPS: N41° 28' 09.1" E25° 03' 28.6"
Светилище Белите камъни - Дуня
GPS: N41° 26' 55.3" E25° 02' 09.4"
Водопад Бездънник - Гърнати
GPS: N41.49299° E25.13286°
Община Рудозем
Каменен мост - Рудозем
GPS: N41° 29' 22.7" E24° 50' 32.6"
Крепост Козник (КечиКая) - Рибница
GPS: N41° 28' 27.3" E24° 52' 22.6" - Начало на пътеката
GPS: N41° 28' 37.3" E24° 52' 44.5" - Крепост Козник
Кула на връх Св.Тодор - Равнината
GPS: N41° 28' 07.1" E24° 47' 47.8"
Екопътека Равнината - Равнината
GPS: N41° 28' 30.8" E24° 48' 08.5" - Начало на пътеката
Тракийско светилище на в.Циганско градище - Мочуре
GPS: N41° 21' 36.4" E24° 47' 05.2"
Вишката - Мочуре
GPS: N41° 22' 24.8" E24° 45' 42.8"
Каменен мост - Елховец
GPS: N41° 26' 28.3" E24° 48' 12.7"
Община Смолян
Мост Каменен - Арда
GPS: N41° 27' 45.9" E24° 38' 22.7"
Светилище Светок Илия - Арда
GPS: N41.46210° E24.64558°
Старинен мост - Арда
GPS: N41° 27' 37.0" E24° 38' 05.8"
Каменен мост - Бориково
GPS: N41° 29' 33.5" E24° 36' 46.1"
Старинен мост - Бостина
GPS: N41° 36' 09.0" E24° 45' 39.2"
Старинен мост - Бостина
GPS: N41° 37' 52.2" E24° 45' 33.6"
Хаджийски къщи - Буката
GPS: N41° 29' 43.6" E24° 39' 15.5"
Върбово
GPS: N41° 41' 49.5" E24° 33' 54.7" - Стар мост в началото на селото
Гела
GPS: N41° 38' 55.7" E24° 34' 01.2"
Крепост Градище - Гела
GPS: N41° 38' 17.9" E24° 32' 58.5"
GPS Track
Тракийската крепост Градище се намира в едноименната местност, на 3.5 км. Югозападно от село Гела. Разположена е на скален рид с надморска висоина 1850 м., северно от връх Шилестата чука. Тя се е населявала сезонно от 11 в.пр.Хр. до 2 в.сл.Хр. и е отбранявала централния високопланински път от Солун към Тракия. Тя е най-добре запазената е Родопите на такава височина, но и трудно достъпна. Използвани са природните дадености, осигуряващи труде достъп и съответно лесната отбрана на крепостта. От източната страна има скална 100-150 метрова пропаст. Крепостната стена е изградена по северния, западния и южния склон на рида. Има форма на елипса с дължина около 110 метра и ширина 45 метра. За да стигнете до крепостта можа да оставите колата на паркинга в с. Гела и по добре маркиран път да стигнете до крепостта. Пътят е подходящ за високопроходими автомобили и по-голямата част може да се измине с автомобил. Има табели към параклиса „Св. Марина“. След параклиса има още около 1 км. до панорамен път, който пресичате и навлизате в гората срещу вас (има табела). До крепостта остават още 250 метра, но с огромна денивелация. В гората тръгвате по тясна и стръмна пътека. На места има изградени парапети и стълби.
Пещера Ледницата - Гела
GPS: N41° 38' 55.5" E24° 31' 34.6"
GPS Track
Ранновизантийска базилика - Гела
GPS: N41° 39' 18.4" E24° 33' 40.9"
Извора на р.Арда - Горна Арда
GPS: N41° 26' 50.6" E24° 37' 11.3" - Начало на пътеката от махала Билянска
GPS: N41° 25' 51.5" E24° 36' 37.1" - Извора на р.Арда
GPS Track
Комплекс Гераница (Узунов камък) - Горна Арда
GPS: N41° 26' 43.3" E24° 36' 00.1"
Крепост Подвис (Момчилова крепост) - с.Градът
GPS:N41° 34' 49.8" E24° 49' 50.9"
Момчиловата крепост се намира край село Градът, община Смолян. Селото е разположено на 17 км източно от град Смолян. Крепостта е изградена по времето на император Юстиниан I (управлявал 527-565 г.), който предприема грандиозно военно строителство на територията на целия Балкански полуостров и създава няколко укрепителни линии – около столицата Константинопол, Родопска, Старопланинска и Дунавска. На скална китка, извисяваща се на най-висока точка от върха, през епохата на късният халколит – V хилядолетие пр. Хр., е съществувало светилище. Хилядолетия по-късно, през ХІІ-ХІV в. тук е бил издигнат малък параклис. Оттук се виждат и скалните зъбери, върху които са разположени другите две крепости, част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север: крепостта Калето в местността Турлука, северно от гр. Смолян и крепостта Козник - южно от гр. Рудозем. Съществуването на крепостта е сравнително кратко. Тя е опожарена от славяните и около XI в. е възстановена. През 1343 г. преминава във владение на родопския владетел Момчил. Тогава се споменава под името Подвис. Играе роля на укрепително съоръжение до османското нашествие в края на XIV в. Тогава отново е опожарена и не е възстановена. В историята крепостта е свързана с името на Момчил юнак, които през 1343г. възстановява крепостта, след което епизодично я обитава две години. На младини извършвал обири и нападения в пограничния район между България и Византия,той си спечелил врагове и от двете страни, намира спасение при сръбския княз Стефан Душан където е назначен за стратиот. След няколко години по молба на жителите на крепостта Повиздос, той е назначен за управител на Меропа от обявилия се за император Йоан Кантакузин. Уплашен от Момчил законния управител на Византия Анна Савоойска му предлага да го направи деспот, като подплати титлата със съответното количество злато,в замяна на неговата вярност. По това време дворецът на Момчил бил в Ксанти, но крепостта Подвис играе важно стратегическо място в плановете на Момчил в защита на територията от север. Средновековната крепост е била превзета и опожарена при османското нашествие в Родопите. Следи от това са многобройните върхове от стрели открити пред входа и стената покрай него. Богата история свързана с крепостта, нейната реставрацията наред с красивата местност я правят популярна туристическата забележителност.
Реставрирани и достъпни за туристически посещения са най-запазените части от средновековното фортификационно съоръжение - 30 м от северната стена при ширина достигаща 1.30 м, заедно с кулата-порта. От вътрешната страна на стената са намерени множество находки, които говорят за активно обитаване на крепостта през късната Античност и Средновековието. Сградите във вътрешността са били от дърво, не е намерена следа от каменни зидове, оформящи помещения. Запазен е доста изрушен и стръмен скален път от южната страна на крепостта, който сега е обезопасен и може да се премине от посетителите. По следите от хоросана върху скалите и слаби останки от стените, може да се проследи крепостната стена, следвала неправилните очертания на терена, който от южна страна е естествено укрепен от стръмните скали и не може да се определи дали тук е имало укрепление. Точно от тази страна според местните предания има предполагаема пещера, вход през нея и изкачване на стръмната урва. Приблизителната площ на крепостта е 4 дка.
Община Смолян реализира проект "Момчилова крепост – митовете оживяват”. Така посетителите на крепостта ще могат да се върнат назад във времето. Специално обучени и сертифицирани аниматори ще се превъплътят в боляри и ковачи. С помощта на ковача туристите ще могат да си изработят монета за спомен с логото на атракцията. За създаване на автентична обстановка ще бъдат поставени и две грънчарски колела, ще бъдат монтирани и декори с подходящото художествено оформление. Любителите на българската история ще могат да видят и специален филм за Момчил, който ще бъде прожектиран на скалите.
Бодур алан и Картал камък - Киселчово
GPS: N41.53832° E24.60084° - в.Бодуралан
GPS: N41.53989° E24.61068° - в.Картал камък
Киселчовски водопад - Киселчово
GPS: N41° 31' 57.8" E24° 35' 15.4" - Начало на пътеката
GPS: N41° 32' 01.5" E24° 34' 37.5" - Водопад
GPS Track
Крепост (пещера) Калето - Кошница
GPS: N41° 30' 42.9" E24° 41' 09.6" - Начало на пътеката
GPS: N41° 30' 31.7" E24° 41' 14.5" - Крепост
GPS Track
Пещера Голубовица - Кошница
GPS: N41° 30' 55.8" E24° 39' 58.1"
Старинен мост - Кошница
GPS: N41° 30' 58.2" E24° 40' 51.7"
Местност Хайдушки поляни - Кутела
GPS: N41° 41' 27.6" E24° 49' 40.5"
Агушеви конаци - Могилица
GPS: N41° 29' 44.1" E24° 38' 09.5"
Пещера Ухловица (БТС 84) - Могилица
GPS: N41° 30' 51.7" E24° 39' 36.0"
Старинни мостове - Могилица
GPS: N41° 29' 41.6" E24° 38' 05.8" - Мост 1
Дупчов камък - Момчиловци
GPS: N41° 39' 22.0" E24° 46' 48.8"
Дупчов камък - Момчиловци
GPS: N41.65611° E24.78022°
Кърджалийски камък - Момчиловци
GPS: N41° 39' 33.5" E24° 46' 53.4"
Светилище Св.Атанас - Момчиловци
GPS: N41.65361° E24.76611°
Харамлицка могила - Момчиловци
GPS: N41° 40' 33.7" E24° 46' 20.4"
Водопад Казанджи дере - Мугла
GPS: N41.62679° E24.49455°
Старинни мостове - Петково
Мост 1
GPS: N41° 37' 23.1" E24° 54' 01.9"
Паметник Родопската Шипка - Полковник Серафимово
GPS: N41° 32' 01.2" E24° 48' 20.7"
Пещера Типицето - Потока
GPS: N41° 28' 39.0" E24° 36' 47.9"
Светилище Ресилица - Потока
GPS: N41.46675° E24.61300°
Светилище Янковица - Селище
GPS: N41° 35' 01.0" E24° 52' 35.9"
Тракийско светилище на в.Ком - Сивино
GPS: N41° 27' 21.2" E24° 40' 30.1"
Централен трансродопски античен път - Сивино
GPS: N41° 26' 56.4" E24° 40' 20.1"
Каньон Горло - Смилян
GPS: N41° 30' 48.3" E24° 41' 34.4"
Крепост Градище (Бориевска чука) - Смилян
GPS: N41.51852° E24.75323°
Пещера Крайпътна - Смилян
GPS: N41° 30' 44.4" E24° 45' 37.0"
Старинни мостове - Смилян
GPS: N41° 30' 38.7" E24° 45' 05.4" - Мост 1
Укрепено тракийско светилище на в.Сакарка - Соколовци
GPS: N41° 38' 30.0" E24° 44' 45.0"
Връх Турлата - Стикъл
GPS: N41° 37' 51.9" E24° 34' 58.3"
Крепост Турлата - Стикъл
GPS: N41° 37' 51.0" E24° 34' 58.0"
Крепост Врача (Св.Врач) - Стойките
GPS: N41° 37' 55.9" E24° 37' 56.7"
Мост - Стойките
GPS: N41° 39' 51.6" E24° 37' 58.8"
Укрепено тракийско светилище и средновековна църква - Стойките
GPS: N41° 40' 14.0" E24° 37' 00.3"
Светилище Поповица (Кула Стената) - Стража
GPS: N41° 35' 59.9" E24° 47' 44.6"
Старинен мост - Търън
GPS: N41° 33' 14.3" E24° 52' 41.7"
Крепост Калето (Кальота) - Черешките
GPS: N41.52122° E24.57772°
Агушев конак (летен) - Черешово
GPS: N41° 31' 14.6" E24° 38' 42.2"
Кральов камък - Чокманово
GPS: N41.54677° E24.73626°
Скална ниша - Чокманово
GPS: N41.54682° E24.73529°
Община Чепеларе
Каменен мост - Богутево
GPS: N41° 46' 00.6" E24° 42' 19.1"
Орфееви скали - Пампорово
GPS: N41.62867° E24.68261°
Връх Снежанка (БТС 84)
GPS: N41 38.221 E24 40.729
Светилище Св.Никола - Павелско
GPS: N41.86450° E24.69589°
Човешка пещера - Орехово
GPS: N41° 52' 13.3" E24° 36' 08.2"
Римски път (билен) - Орехово
GPS: N41° 50' 15.9" E24° 33' 10.9"
Крепост Цирикова църква - Орехово
GPS: N41° 49' 26.6" E24° 37' 01.6"
Водопад Скакалото - Орехово
GPS: N41° 51' 48.4" E24° 36' 38.6"
Водопад Дуплево (Пръскалото) - Орехово
GPS: N41° 52' 07.4" E24° 36' 18.1"
Чудните мостове (БТС 85) - Забърдо
GPS: N41° 49' 07.5" E24° 34' 57.4"
Крепост Камъка - Забърдо
GPS: N41° 48' 07.6" E24° 35' 40.9"
Крепост Заград - Забърдо
GPS: N41° 47' 43.1" E24° 36' 56.8"