Антична и средновековна крепост Вишеград се намира северно по права линия от центъра на село Вишеград. Тази родопска крепост се намира на десния бряг на р. Арда и е разположена върху скалист връх над яз. “Студен кладенец”. Крепостта е малка, 0.56 дка. Южната и стена е дълга 75 m, широка е в горния край 1.75 m със запазена височина до 7 m. Крепостта има две правоъгълни вътрешни кули. Едната е в източния край на крепостта. Размерите и са 9.1х7.5 m, а стените и са дебели 2.3 m. По- късно през средата на помещението в приземния етаж е построена носеща стена, която е прилепнала до южната стена на кулата с добре изразена фуга. Стените са замазани с хоросан, примесен със счукана тухла. Вероятно приземния етаж е използван за водохранилище. Втората кула се намира в средата на южната стена. Вероятно до нея е имало потерна. Размерите и са 6.2х5.5 m, като стените са дебели 2.2 m. В западната половина на северната и стена е запазена външна каменна стълба, служила за влизане във втория етаж на кулата (първия е използван за водохранилище). На разстояние 5 m от южната стена има втора, успоредна на нея, която оформя помещение дълго 51 m, което в по- късно време е разделено с напречни стени от ломени камъни споени с кал. Въпреки непристъпния скален масив, откъм северната страна е изградена крепостна стена, с която крепостта става затворена с крепостна стена от всички страни. В момента в по- голямата си част тя е разрушена. Главния вход е бил от югоизток. Влизащия е трябвало да обходи крепостта от юг покрай крепостната стена и едната кула докато стигне входа, който е широк 2.5 m, а по- късно е стеснен чрез заграждане до 1.2 m.. Замъкът е съвсем наблизо. В основата на запазената стена се виждат камъни от античния градеж.
Тайнствената крепост е сред най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други здраво укрепени градове от ХІІ-ХІV в. в този район като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо запазените си фортификационни съоръжения.
Вишеград нашумя с интересното известие на старофренския хронист Жофроа дьо Вилардуен, описал Четвъртия кръстоносен поход и създаването през 1204 г. на Латинската империя върху руините на разгромената Византия. Той разказва за похода в планината през август 1206 г. на регента на империята Хенрих (Анри) дьо Ено. Тогава наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята армия пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „красив замък” Вишеград. Той го превзема и го прави своя резиденция. Тук Хенрих разбира за смъртта на брат си, пленения след прочутата битка при Одрин от април 1205 г. от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за следващ владетел.
От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 г. е открита и сигурна следа – забрало на рицарски шлем, датиран отлично по своите особености в първата половина на ХІІІ век. Заедно с него трябва да се отбележат и намерената рицарската тока за колан с ажурна украса, както и останки от средновековно оръжие.
След отнемането на огромна маса пръст и камъни бе напълно изяснен плана на крепостта с невероятно запазените на места до 9-10 м стени. Тя е имала три кули, като най-голяма е била централната с внушителните размери от 10/12 м. Най-впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна сграда, където са се намирали складовете за боеприпаси и жилищните части на замъка. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била резиденцията на управителите на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи. Във вътрешността на укреплението наред с голямата сграда е имало дървени бараки за слугите, както и малък християнски параклис, чиито основи са разкрити при разкопките.
Проучванията показват, че средновековната крепост Вишеград не е издигната на празно място. Още преди повече от три хилядолетия тук е имало малко тракийско светилище от късната бронзова и ранножелязната епоха. През III-IV в. на същото място е издигнат здрав римски кастел, построен с масивни каменни блокове. Той е контролирал важния за Римската империя път по река Арда. През ХІ в. ромеите ремонтират високо запазените останки от старата римска крепост и така я превръщат в средновековен замък.
През 1206 г. латинците не случайно са впечатлени от Вишеград, който много им приличал на техните собствени феодални родови замъци в родината им. Твърдината изиграва важна роля и през следващите две столетия. В края на ХІV в. тя е била превзета от османските пълчища вероятно след обсада, защото разкопките показват дебел пласт от пожарища. Именно в него се открити няколко масивни железни литургийни хоругвени кръста. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на защитата срещу иноверците. От същата епоха са и многобройните стрели, използвани в жестоката битка.