Букелон
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Букелон се намира на североизточно по права линия от центъра на село Маточина. Изградена е на хълм с високи и стръмни склонове от запад, север и изток. От север и запад на места склоновете са отвесни. От североизток височината е ограничена от река Мангара, от запад- от ляв неин приток, а от изток- от суходолие. Най- достъпен е от юг по тясна седловина. Височината се намира на 1.3 km западно от река Тунджа. На терена се забелязват следи от различни укрепявания през различни периоди от време. Укреплението през всички периоди на съществуването си (изключваме римския) е било с неправилна, издължена в посока север- юг, елипсовидна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Най- голямото укрепление на мястото е с размери 290х120 m, вероятно през тракийския период. През римското присъствие на мястото вероятно е имало кастел, следите на който ще се разкрият единствено и само при археологически разкопки. Следващото укрепление, следи от което се забелязват на терена, е вероятно построено през ІV век от Източната Римска империя. То е с приблизителни размери 240х82 m. Разполагало е с двойна, крепостна стена. Вътрешната е била широка 2 m, като протейхизмата е била разположена на около 2 m пред нея. Издгнатата мощна твърдина е важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към „Адрианопол“ и столицата „Константинопол“. Наричали я Букелон. През Х век обекта е разрушен. Две столетия по- късно върху руините му е построена нова крепост. Средновековното укрепление е преизползвало част от късноантичните, крепостни стени. Неговите размери са приблизително 175х82 m, като цитаделата е построена на предна линия да посреща вражеските нападения. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата ѝ. Цитаделата представлява кула с кръстообразен план, правилно ориентирана в посока изток- запад. Тя е имала три високи етажа и обширно подземие. Над входа на кулата е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите- М, Н, Л и К. Цитаделата на Букелон е най- добре запазената такава от късното средновековие в днешните български земи. Изградена е през XII век. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Вътре се е влизало през добре защитена порта. В малкия двор край кулата се виждат следи от полуцилиндрични сводове, закриващи под себе си масивни тухлени стълби. Под тях пък се оформя обемиста цистерна за вода, вкопана в земята. Течността се е черпела от тесен отвор, закриван с голяма каменна плоча. Самата кула е запазена до 10 m височина, а е била висока до 15 m. Вътрешно е разделена посредством два пиластъра на северно и южно крило. Нагоре чрез масивен каменен свод сградата е разделена на два високи етажа, които от своя страна се делят по на още два етажа посредством дървен гредоред. Общо сега личат един приземен и три междинни етажа. По своята същност това е типична жилищно- отбранителна кула, замък на някаква видна аристократична фамилия от ХІІ-ХІV в. Най- близка аналогия е замъкът „Питион“ на известния византийски благородник и по- късно император, Йоан Кантакузин. Той се намира в Гърция на 10 km от Димотика. До Букелон на 9 август 378 г. водените от свирепия Фритигерн готски пълчища разгромяват римските легиони и убиват самия император Валент. Край Букелон на 14 април 1205 г. става прочутата Одринска битка, в която армиите на цар Калоян нанасят унищожително поражение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяват господаря на Латинската империя, Балдуин І Фландърски. Това сражение е доста спорно като местоположение, но няма съмнение, че природните дадености около укреплението при с. Маточина в голяма степен отговарят на данните от средновековните хронисти Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Става дума за отбелязаното наличие на „дълбоки и пресечени места“, както и на заблатени и наситени с вода участъци. При археологически разкопки през 2017 г. са заложени три сондажа. Общо при разкопките са намерени многобройни монети са от II в.пр.н.е. до XVI в. При първия сондаж е разкрита част от средновековната крепостна стена, която е дебела 2 m. Пълнежът е от дребни и средни ломени камъни, споени с бял хоросан. Външното лице на стената е ремонтирано с дялани камъни на глинена спойка. Към него, на фуга е изграден контрафорс от същите камъни на глинена спойка, с размери 0.7×0.9 m. Сред находките са монети на императорите Алексий I Комнин (1081-1118 г.), Исак II Ангел (1185-1195 г.), Алексий III Ангел (1195-1203 г.), султан Мурад I (1324-1360 г.), анонимни византийски фолиси клас А2 (976-1030 г.) и клас Н (1070-1075 г.). Открита е и пробита монета на император Септимий Север (193-211 г.) и друга неопределима монета от V в. Във втория сондаж е открита битова късноантична керамика и такава от XII-XIII в. с един фрагмент от Х-ХI в. От същия пласт произхождат златна апликация и медни гривна и тока. Открити са монети на Фаустина II (145-175 г.), Юстиниан I (527-565 г.), сечена 527-535 г. и Маврикий Тиберий (582-602 г.). В източната част на траншеята бе разкрита част от крепостната стена, ориентирана в посока североизток- югозапад. Вътрешното лице е от едри дялани камъни със спойка на бял хоросан и частична лицева обмазка, Пълнежът е от по- дребни камъни, залети с хоросан. В него бе открит и фрагмент от ранновизантийска гребенчата керамика. Външното лице не е разкрито, тъй като при дебелина на стената от 2 m, изкопът би пресякъл пътя към платото. В третия сондаж е открит анонимен византийски печат от края на ХIII в. с изображение на св. Богородица Оранта и метричен текст. Според И. Йорданов принадлежи на протогеракария (първия соколар на императора).
По време на турското владичество крепостта загубва значението си и запустява. През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чийто дневник научаваме, че крепостта и селото под нея се наричат вече Фикла.