Тракийска крепост Голямото градище се намира на едноименния връх, на 1.73 km северозападно по права линия от центъра на село Горно брястово. Изградена е върху самостоятелно, скалисто възвишение със стръмни, на места и отвесни, скални склонове на всички страни. На върха на хълма са запазени останките на крепостните стени. Те са разрушени на места почти до земята. Най- запазени са стените на цитаделата. Те са дебели от 2.2 до 2.8 m, изградени от ломени камъни без спойка. По нея се забелязват останките на крепостни кули. Вътре в нея има останки от сгради. Ограденото цялостно пространство на обекта има размери около 150х50 m и площ около 5-6 дка. От центъра към периферията на твърдината вървят още два пояса крепостни стени. По северните най- достъпни склонове на височината са били изградени още 4 почти успоредни стени, отстоящи от 30 до 50 m една от друга, сега запазени на височина от 1 до 3 m. Те са градени от големи необработени камъни, някой широки над 1 до 1.5-2 m. Следи от подобни допълнителни зидове според Д. Цончев е имало и по северозападните склонове на височината. Керамиката по повърхността е от I хил.пр.н.е. От обекта има отлична видимост във всички посоки на голямо разстояние. На юг е рида „Мечковец“ със крепостите и рудниците по него. На запад видимост има чак до крепостта на връх „Драгойна“. На север и изток- към всички близки и далечни крепости във Хасковското поле и северните склонове на Родопите. Самия обект е достъпен и е туристическа атракция.
По източната и североизточната част на рида са разположени множество менхири, като от особен научен интерес е един добре запазен в северната част на Голямо градище, заобиколен от кромлех и смятан за символ на плодородието (заради фалическата му форма). Кромлехът е във формата на гнездо от по-ниски конусовидни камъни, върховете на някои от тях са ерозирали.
От пътя, който върви по северния склон на Голямо градище към върха, вляво се разклонява стара пътека, която води към Гюробунар – стар извор, ограден от сух градеж, но и преработван в по-ново време.
В югоизточния край на плоския връх на Голямо градище се намира и олтарна скала, където се наблюдават различни по форма вторични вкопавания и от която има видимост във всички посоки. Краеведката Яна Манолова подчертава, че по каменните зидове на крепостта има значителен брой вретеновидни ями във вид на фуния. Диаметърът на тези издълбавания е 1 m, а дълбочината варира 0,50 – 0,70 m. Повечето фуниевидни издълбавания са запълнени със суха шума или треви, други са полуразрушени. Подобни издълбавания се наблюдават и в местностите Калето и Пожарището. (За подобни фуниевидни ями, споменават и братя Шкорпил при връх Връшка чука (Видинско) при своите обходи
Яна Манолова споменава в своето краеведско изследване „Древни хора по чуки и градища в североизточните Родопи – част 1: Мечковец“, че иманяри от района на селата в Община Минерални бани, твърдят, че в крепостта при Голямото градище съществува подземно помещение
