НАШИТЕ ПРОГРАМИ
ВАУЧЕРИ
Опознайте с нас България.
Подарете си вълнуващи преживявания с нашите предложения.
Намира се на около 200 метра югоизточно от манастира.
Според легендата дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала. Валията бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. След смъртта му по негово желание тялото му било погребано в манастирския двор.
За датировката на манастира и първоначалното му изграждане съществуват известни спорове. Най-ранният период, към който се отнася изграждането на светата обител, е VI – VII век, но за по-вероятен се счита периодът от втората половина на VIII до X век. Последователно през годините са строени няколко църкви в типично византийски стил под Цариградско влияние. През X – XI век манастирът се превръща в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. При разкопките са открити пет зидани гробници, четири от които на висши духовници, а за петата се предполага, че е на светски аристократ. В една от гробниците, която е била затворена херметически, са намерени мощи на висш християнски духовник от края на XII – началото на XIII век. Открит е напълно запазен епатрахил, тъкан със злато и църковни мощи, зашити в платнен кръст. Това е единствената находка от подобен род в България. Разкритите находки потвърждават мнението, че манастирът е имал важен статут в Източните Родопи и е бил средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Всеки знае, че патриаршеската катедра „Свети Александър Невски“ е храм- паметник, посветен на загиналите в Освободителната Руско-турска война. Но преди нея, не по -малко красив и величествен храм по този повод е издигнат в село Шипка. Това храмът-паметник "Рождество Христово", известен още като Шипченския манастир.
Соколският манастир “Успение Богородично”, наричан още Габровски, се намира в местността "Соколова пещера", на 12 км южно от центъра на Габрово и на 3 км югозападно от Етнографски комплекс "Етъра". Разположен е сред северните склонове на Стара планина, по горното течение на река Янтра.
Местността "Соколова пещера" дава името както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф Соколски.
Този манастир е построен по времето на цар Михаил-Асен, син на цар Иван Асен II от третата му жена Ирина Комнина. По време на турското робство манастирът е разрушен и впоследствие забравен. През 1809 г. монах Исай от Троян отива отшелник в земите край някогашния манастир, от който останали само развалини. Според преданието, един ден пастирка отишла там да търси изгубеното си стадо и така попаднала на плачеща майка с дете на ръце, която седяла на голям камък и тъгувала за стария си дом. Пастирката споделила това с Исай и той разбрал, че трябва да въздигне манастира отново.
Батошевският манастир "Въведение Богородично" се намира в южния край на село Батошево, община Севлиево.
Не е известно кога е основан. Опожарен е през 1674 г.. Възстановен е през 1872 г. от Миню Попкоев като "семеен" манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му - Мария. Понастоящем е постоянно действащ.
В архитектурно отношение представлява комплекс от черква, построена през 1905 г на мястото на разрушената такава, жилищни и стопански сгради. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Ивановският манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен още и като Ивановски скални църкви, се намира на 22 км южно от град Русе, източно от село Иваново. Ансамбълът от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите и свързани помежду си с пътеки и скални стълби, е разположен в живописния каньон на река Русенски Лом.
На фона на многобройните скални църкви и манастири в България, Ивановският скален манастир се отличава със запазените си стенописи, които го правят уникален. Поради тази особеност манастирският комплекс е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е един от 9-те такива обекта в България.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии в Североизточна България, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочут православен и духовен център.
Басарбовският скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“ са намира на по-малко от километър югоизточно от село Басарбово и на 12 км южно от центъра на Русе. Разположен е в скалите на живописната долина на река Русенски Лом.
Днес Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.
Басарбовският манастир е един от стотиците скални манастири възникнали в долината на р. Русенски Лом и нейните притоци (т. нар. Поломие) по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Както славните Ивановски скални манастири край средновековния български град Червен, вероятно и тази обител е била щедро дарявани от търновските царе и боляри. Най-големият разцвет на скалните обители в българските земи (през XIV в.) е свързан с исихазма - течение в православното християнство, при което с усилена молитва и вглъбяване, монасите постигали единение с Бог.
Свидетелства на Археологията
Никола Дамянов, археолог, директор на Историческия музей.
Бил съм на музейна експедиция няколко пъти на връх Кръстов. Един път през 1972 г. и после през 1980 и 1981 година. Там малките параклиси са в пряко съседство с руини, които вероятно са от стар средновековен произход. Намерихме монети – силно деформирани, от династията на Комнините – ранно средновековие. В основите на една руина намерихме силно фрагментирана керамика от византийското владичество – същинско и късно средновековие. Беше намерена бронзова чашка – държател за кандило. Стигнахме до извода, че на връх Кръстов има християнско присъствие след XI век. За да се установи, обаче точната датировка, необходимо е по голямо археологическо проучване. Логично е и да има и много по – старакултура, но тя да е в по – дълбок културен слой.
Според преданието е бил основан в края на ХІV в. или началото на ХV век, в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти той бил разрушаван от поробителите и след това отново възобновяван от родолюбивите българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите, отново разграбили манастира.
