Тракийска, антична и късноантична крепост на връх „Айкаас“/“Мечите дупки“ в рида Мечковец. Изградена е на скалист връх с отвесни склонове на югозапад, север и от части на запад и изток. Най- достъпна е от югоизток, чрез малка седловина, широка около 5 m. Тя е била преградена с крепостна стена, изградена от ломени камъни без спойка. На тази стена е имало порта и голяма кула, която е единствена за укреплението и го е охранявала непосредствено от югозапад. Обекта е малък с неправилна форма и максимални размери около 50х35 m. Тези размери са абсолютни, реално обекта не е по широк от 14 m с обща дължина около 55 m и площ 0.7 дка. Крепостна стена се забелязва и от север, където между две отвесни скали се наблюдава много стръмен, но достъпен склон. Там стената е изградена на стръмен наклон, била е по- тънка и се е разсипала по склона. На тази стена е имало още един вход. Той е бил изграден между две скали, по които личат следи от допълнителна обработка. През този вход се е достигало до златна мина в основата на скалите. Крепостта е служила за защита на златните рудници, които се намират под нея. Началото на златодобива е датирано към II хил. пр.н.е. От твърдината има визуална връзка с околните укрепления във всички посоки и спиращ дъха изглед на юг, запад и север. В момента крепостната стена е почти изцяло унищожена но части от нея се проследяват под насип. Макар и върха да е туристическа дестинация, на него се забелязват иманярски изкопи. До мината в подножието на крепостта е направена туристическа пътека, в нея все още се забелязват следите от сечивата които са я дълбали.
От Айкаас се откриват такива гледки към околностите, че на човек не му се иска да слезе от върха. Под скалите се намират няколко пещерни вдлъбвания, вероятно дооформени от древните ни предци във формата на утроба. Най-широката, е двуделна. Скалите опасват Айкаас като естествена крепост, а под стените й има причудливи форми. На една скала откриваме скален прозорец с формата на малко мече, а непосредствено под него достатъчно голяма тъмна ниша, сякаш служила при провеждането на древни ритуали.
Друга атракция са шерапаните, които в този район са много. За тях има различни хипотези, като тази че:
Шарапаните представляват скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от малко и голямо басейнче с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. От там се предполага, че в тях древните обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Шарапани има в местностите „Каракая“, „Гарваница“, „Пожарището“, „Аврамов камък“ в землището на с. Минерални бани.
Има и други подобни паметници в района, с различни форми и размери. Две са теориите за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.
Само в землището на село Брястово са открити над 200 бр. шарапани разположени на високи и труднодостъпни места, а в близост е открит древен златен рудник.
Хасковските минерални бани,са били известни още в древността.Около лековитите извори винаги е било населено.В момента малки и големи хотели, предлагат спа услуги и почивка. Района е наситен с исторически забележителности, които позволяват да се развива освен балнео и културния туризъм.