Долмен Железино
Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия. Според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. В своята типология на основание на плана и конструкцията им Петър Делев обособява три групи на градените мегалитни гробни съоръжения – единични долмени, двойни долмени и долменоподобни цисти. Най-често срещаните сред тях – единичните долмени, в зависимост от броя и вида на помещенията, от които се състоят, той разделя на още четири типологични групи. Двойните долмени се срещат твърде рядко, отделните съставящи ги типологически могат да се определят като единични. На територията на Сакар планина са описани повече от 600 долмена. Най-голяма е концентрацията им в землищата на селата Хлябово, Сакарци, Българска поляна и Главан. Голяма част от тези мегалитни съоръжения са описани от проведените научните експедиции през 1973, 1974, 1975 и 1976 г., когато са заложени множество сондажи и са осъществени разкопки, при които е открито голямо количество находки. Експедициите са организирани от Института по тракология при БАН и тогавашните Окръжни музеи в Хасково и Ямбол. Експедициите са с научни ръководители проф. Александър Фол и проф. Иван Венедиков.
Включването на Източните Родопи към зоната на разпространение на долмените се дължи главно на отдавна известните паметници, разположени на десния бряг на р. Марица в най-североизточния родопски рид – Хухла. Това са малко на брой слабо съхранени долмени около селата Бисер, Брягово, Динево, Любеново, Остър камък и Иваново, които не се различават в конструктивно отношение от тези в Сакар. Цялостна каталогизация на долмените, намиращи се на територията на България, е извършена в рамките на проект „Балкански мегалити“ от инж. Любомир Цонев.
Долмените на територията на Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли/къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“.
Според минералога и геолога проф. дгн Руслан И. Костов, скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно долмени), в България и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и генезис скали – в първия случай това са предимно вулкански и седиментни скали, а във втория случай – предимно кварц-съдържащи интрузивни или метаморфни скали (гранити, гнайси; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц) (вж. Костов, 1994; Kostov, 2008). Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не геоморфологията, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори.
Приема се, че долмените, като типичен представител на мегалитните градежи са характерни при интензивната култово-надгробна употреба в Древна Тракия между средата на II и I хилядолетие пр.н.е.
Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Независимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.
Долменът се намира югоизточно от с. Железино, източно от шосето, в местността Турските гробища.
Уникален случай на долмен, запазен със заобикалящия го мегалитен кръг. Кръгът може би е бил запълнен с насип, който не е покривал целия долмен. Капакът не е запазен. Едната надлъжна стена е изцяло запазена и монолитна, има останки от втората надлъжна стена, която навярно е била съставена от няколко по-малки плочи, забити една до друга вертикално в терена Не се знае какви са били задната и предната стена.
Изработени са от шисти – материал, който лесно се цепи надлъжно, но много трудно се обработват напречно, понеже е чуплив.