Скалните светилища на Родопите, предизвикват въображението със своята красота и тайнственост. През вековете около тях са се зараждали, селища, крепости и селца като някои са оцелели и до днес. Други с времето и епохата са се премествали на околни терени, но винаги са оставали край свещените скали. Езичеството отдавна е изчезнало, но следите от него в камъка са надживели времето и стихиите достигайки до нас.
Хайдук таш или Хайдушки камък както се превежда е скален феномен в района на с.Мостово. Намира се непосредствено над махала Ряката, като попада в центъра на сакралния кръг -Кръстов връх,Питво, връх Турската куля,Караджов камък. Това е най ниско разположеното скално плато в кръга и светилището на него се вижда като на длан от по горе посочените. Хайдук таш е не по малко впечатляващ от Караджов камък и Белинташ, но сравнително малко познат. На платото не са превени археологически разкопки,а само теренни проучвания на Института по археология. Според публикуваните отчети, за платото може да се каже следното.
В предвид района в който се намира и непосредствената му близост до толкова много сакрални обекти, платото е било използвано от дълбока древност.Следи от олтари и ритуална керамика се намират на билото му. За разлика от Беланташ, билото на Хайдук таш е доста плоско и затревено. В миналото местните хора живеещи в махала Ряката са имали ниви на самото плато. Те са използвали благоприятното местоположение за добив на култури с които са се изхранвали. Най вече са се садели картофи.
Гористите склонове от запад и север са позволявали местното население да се прикрие и приюти при опасност. По време на Османското владичество, платото е използвано за база на хайдутите, от където идва и името му.
Има хипотеза,че в древността, платото се е използвало за живеене, понеже освен че е естествено укрепено, на него има възможност за отглеждане на храна .Самото място е много закътано и удобно. Тази хипотеза на археолозите обаче тепърва трябва да се докаже в бъдеще от едни сериозни проучвания.За момента видими са само следите от сакрален комплекс на скалните върхове, по края му. Изсечените олтари , улеи и ямки са насочени към изгрева, което води до извода,че са свързани с раждането.
Изкачването до върха на самото плато не е лесно особено в началото, където пътеката е стръмна и доста опасна на места. Няма маркиировка, и е препоръчително,да се използва водач при посещение на обекта.