Ковил е разположен на огромна площ скално-култов комплекс край село Ковил. Мащабът му надхвърля няколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Разпростира се на километри по билото в м. Белите камъни, между селата Ковил и Джанка. Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет на брой, без да е ясен критерият за тяхното разграничаване, при някои от обектите се наблюдава почти пълно унищожаване, а други структури са видимо недовършени.Предназначението на грандиозния скално-култов комплекс край с. Ковил все още е неразгадано от българската историческа наука – размерите на обекта предполагат голям възможният брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично.Комплексът е частично проучван в периода 1989 – 1993 г. от българските археолози Георги Нехризов и Георги Кулов. Проучени са наличните скално-изсечени съоръжения в местността "Ак кая" от турски – Бялата скала. Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец вулканични туфи върху билото на каменист хребет. От запад се наблюдават следи от зид без спойка, преграждал достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната Бронзова и ранната Желязна епоха. При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един анфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище. Наред с често срещаните в мегалитните светилища на района ниши, стълби, шарапани, жлебове на каменното плато, под лек наклон са издълбани улеи с дължина десетки метри с неизвестно предназначение. Забелязват се и следи от градежи, които вероятно са от по-късни епохи. Скалната гробница край село Джанка може да се разглежда като отделен обект, но е видно, че тя е част от огромното съоръжение или останки от древен град. Гробницата е сравнително запазена с преддверие, което води до по-ниско разположена трапецовидна камера, стесняваща се нагоре, където вероятно е имало отвор. В близост се намира плитък басейн с диаметър 1.6 m и дълбочина 0.5 m с отточен отвор, който се разглежда като шарапана. В близост до автомобилния път Крумовград – Хасково, непосредствено след къщите на селото ясно личат очертанията на скален некропол. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Белите камъни Ак кая, където започва и скално-култовият комплекс. Общият им брой на видимите гробове е девет, от които три са видимо добре запазени, четири са почти напълно унищожени, а два са недовършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от трупополагане. Погребенията са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал. Некрополът е датиран в периода II в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. Върху гробните съоръжения в наши дни минава пътека свързваща две от махалите на с. Ковил. За скално-култовия обект в м. Ак кая е изготвена Регистрационна карта за Археологическата Карта на България № 2510024, с автори Георги Кулов и Георги Нехризов през 2005 г. През 2007 г. българската археоложка Стефанка Иванова залага няколко сондажа на територията на комплекса и разкрива керамични фрагменти и каменни оръдия на труда датиращи от епохата на Енеолита. В началото на септември 2015 г. проф.Васил Марков обявява в интервю за тв предаването на БНТ 2 "България днес", че на територията на скално-култовия комплекс при с. Ковил, по време на археологическо теренно проучване е регистриран обект с формата на пирамида оформена в естествените скали в местността Ак кая, където е функционирал и храм посветен на Слънцебога, датиращ от 2500 г. пр. Хр. Проф. Марков съобщава че, мегалитният комплекс е част от огромна сакрална територия обхващащ площ от приблизително 5 – 6 km дължина и около 2 km широчина, наситена с мегалитни и скално-изсечени паметници, включваща цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, антропоморфни каменни фигури и др. Според проф. Марков сакралният център на свещената територия е разположен в западната част на комплекса – върху естествено плато, където са изградени множество култови площадки, разположени на няколко нива във височина и наситени със скално-изсечени елементи. Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в материковата скала на платото стъпаловидна пирамида. Структурата оприличена на "пирамида" е висока около 15 m, и се състои от пет стъпаловидни тераси оформени в скалата. Паметникът е ориентиран е по посоките на света и е "прилепен" е към скалния отвес, в който е изсечен, така че северната му част "прелива" в скалния масив на самото плато. Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидалната структура са използвани в древните култови практики, за което свидетелстват регистрираните върху тях скално-изсечени жертвеници с вкопани в скалата "изтичащи" на юг, изток и запад улеи. Ориентацията им спрямо Слънцето подсказва, че става въпрос за съоръжения използвани за култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на Слънцебога. Следите от слънчевия култ са най-очевидно при най-голямото изсичане, разположено на първата, най-ниска площадка на скалната пирамида представляващо значителна по размери полузасводена скална ниша, ориентирана изток-запад и широко отворена на юг. Общата ѝ дължина надвишава 12 m, а ширината ѝ – 3 m. В оформящата го от изток тънка каменна стена е пробит отвор с форма на елипса "око" размери на хоризонталната ос – 0.5 m и вертикалната ос – 0.4 m, така че лъчите на изгряващото слънце проникват през отвора и попадат върху северната стена на нишата. Работната хипотеза за предназначението на това съоръжение е, че се касае за изсечен храм на слънцето, една от функциите на който в древността била измерването на календарното време. Според проф. Марков резултатите от теренното проучване на екипа му са изненадващи, особено по отношение на датировката и характеристиките на обекта. Проф. Марков споделя че, този вид пирамидални структури са разглеждани като жертвеници в тракологията и че са известни на историческата наука още с публикуването на обекти като пресечената пирамида от комплекса край с.Татул, както и от аналогични паметници от Фригия Анатолия, Турция. В недрата на т.нар. "пирамида" се намира пещера утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите водещи, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар. Слънчевата светлина достига до дъното на пещерата в определена част от деня, като слънчевите лъчи наподобяват фалос, като наблюдаваното явление е мислено от древните като "съвокуплението т. нар." свещен брак" на Слънцебога и Великата Богиня Майка" симвоилизирана от сакрализираната скала. Според проф. Марков, наскоро идентифицираната пещера утробата по-малка от вече познатите подобни обекти при Харман кая и с.Илиница.
НАШИТЕ ПРОГРАМИ
ВАУЧЕРИ
Опознайте с нас България.
Подарете си вълнуващи преживявания с нашите предложения.
Ковил –скално светилище
28.10.2021
Електронен бюлетин
Ако искате да научавате първи за последните публикации в блога, абонирайте се за нашия електронен бюлетин.
