Обектът е разположен по трасето на вододелния хребет, водещ своето начало от Тополовския проход. В югозападното подножие на едноименния връх е построено кръгло каменно съоръжение с диаметър 15 м. Съоръжението е изградено от масивни каменни блокове с провоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Каменният кръг е най-добре запазен от запад, където е документирана дъга с повече от 10 блока. Височината на камъните достига 0,80 м над повърхността. В центъра на съоръжението са открити керамични фрагменти от – І хил. пр. Хр. Твърде вероятно е дъгата от камъни да е била прекъсната от югоизток.
Родопското конче е хребет, по който се намират останките стар римски билен път. По него са се придвижвали легионите и керваните от Бяло море към Тракия. Части от пътя са добре запазени, защото попадат в рамките на резервата Кормисош, затова и срещата с диви животни не е нещо необичайно. От хребета се открива приказна гледка към връх Кръстова гора, Караджов камък,платото Беланташ ,Хайдук таш и връх Питво. Местните са дали звучни наименования на скалните масиви по хребета- Вражите скали, равния камък, момина скала , стражите и други. Почти на всяка от тези скали има следи от дейност, оставен е знак ,че са свързани със сакралния комплекс чийто център е Беланташ, и вероятно при едни бъдещи проучвания ще се разкрие интересен културен пласт. Както посочва в книгата си краеведа Никола Боев, част от имената са показателни, смес от различни езици но достигнали до днес.Връх Аква тепе, носи името си от извора, водния връх го наричат местните, от него по билото до Инкая,вода няма. Бил е много важен ориентир по Родопския маршрут. Запазените в района махали и селца са се сгушили край тези древни паметници, и пазят своята самобитна архитектура. Района е не само много красив, но и запълнен с забележителности. Препоръчва се обходите да се правят с екскурзовод или планински водач, понеже не човек може лесно да се изгуби. Терена е нагънат и макар да изглеждат на ръка разстояние един от друг, голямата денивилация и не малките разстояния между обектите небива да се подценяват.
