Всяка година на 3 март и в края на месец август се качваме до връх Свети Никола, за да сведем глава пред подвига на загиналите за Свободата на България. Там е издигнат паметникът на Шипка, известен още като Паметникът на свободата. На това място през лятото на 1877 година се е провела Шипченската битка.
Паметникът на Шипка е сред основните забележителности у нас, които посещават чуждестранните туристи. Но всъщност каква е историята и символиката на му? Ето няколко факта:
1. Идеята за изграждането на паметника се ражда през 1879 година, а решението се взима от живите ветерани опълченци на конгрес през 1920 г. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ.
2. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изгражда монументалната фигура на лъва.
3. Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх Свети Никола е тържествено открит от цар Борис III.
4. Камъните за направата му са се обработвали на ръка и са били извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се пренасял чрез катъри от Мъглиж и Енина, като е трябвало да се създаде изцяло нов път.
5. Епично е било строителството на паметника. Стигнало се дори до първия по рода си контролиран взрив, за да може изработената метална врата на паметника да си пасне на мястото си.
6. Месинговият лъв пред каменната кула е отлят в Софийския военен арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров. Идеята е била да бъде поставен върху паметника, но по-късно се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. Заради това лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника. Той е с дължина 8 метра, височина 4, а теглото му е около 12 тона. Бил е сглобен от 53 отделни парчета.
Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност
7. Паметникът на Шипка представлява средновековна кула от доломит с форма на пресечена пирамида. Височината му е 31,5 м. На останалите три страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора и Шейново, а победата над турските войски бива олицетворена от женска фигура.
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци
8. На приземния етаж на паметника и днес стои голям мраморен саркофаг. В него се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Тесни стълби водят до върха на кулата, от която се откриват невероятна панорама към връх Шипка, паметникът на Бузлуджа и близките градове. На всеки етаж са разположени копия на български бойни знамена, оръжия, снимки и документи.
9. До паметника на Шипка водят 890 стъпала, но какво са те пред българския дух? Разбира се, има и автомобилен път, който в момента е в ужасно състояние. Той води почти до монумента.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.
