
НАШИТЕ ПРОГРАМИ

ВАУЧЕРИ
Опознайте с нас България.
Подарете си вълнуващи преживявания с нашите предложения.
Александровската гробница, разположена в западните покрайнини на село Александрово, е открита през 2000 г. при разкопки на могилата “Рошавата чука” до с. Александрово, от екип археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008). Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология.
Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004г. по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст.н.с. д-р Г.Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ „Искра” гр. Казанлък.
Гробницата в могила Хелвеция датира от средата на IV в пр. Хр. Състои се от дълъг и широк коридор, преддверие и камера.
В Могилата на Грифоните е проучена гробница състояща се от дълъг коридор и две камери. Има представителна фасада с украса от два пиластъра и релефен фронтон, рамкиращи входа.
Шедьовър на тракийската архитектура е храмът-гробница в могила Шушманец. Състои се от коридор, фасада, преддверие и кръгла камера. Коридорът е изграден от речни и ломени камъни, някога е бил с дървена покривна конструкция с керемиди. В древността фасадата е била украсена с фронтон, за което свидетелства намереният при разкопките антефикс с форма на полупалмета.
Съоръжението под могилата е разкрито през 1993 г. и представлява гробнично-култов комплекс развит на площ 100 кв.м. Състои се от шест помещения, едно от които е саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли.
Казанлъшката гробница е открита случайно на 19.04.1944 г. от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Изградена е на нивото на околния терен и е ориентирана в посока север-юг с вход от юг. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери.
Античната куполна гробница се намира на около 1 km от град Поморие, (Област Бургас), на 300 m от автомобилния път Поморие – Бургас. Разположена е в района на Станцията за овощарство. Архитектурата на съоръжението е уникална за Балканския полуостров. Гробницата датира от ІІ – ІІІ в.сл.Хр. Приета е научната хипотеза, че съоръжението е служило за мавзолей (хероон) на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се извършвани религиозни ритуали посветени на култа към слънцето. Античната куполна гробница е най-голямата, откривана някога в България и е единствена по рода си на Балканския полуостров. Представлява комбинация на типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей (хероон) под насипа на надгробна могила.
Античното обручище, градено през ІІ – ІV в. е малка част от голямото имение на римлянина от тракийски произход Тит Флавий. Името му научаваме от запазеният и до днес надпис над централният извор, който гласи: „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита”.
Черква (Сабазий-Аполон ?), с. Ручей
Култов обект, светилище, манастир, крепост
Късна желязна епоха, римска епоха, средновековие
