НАШИТЕ ПРОГРАМИ
ВАУЧЕРИ
Опознайте с нас България.
Подарете си вълнуващи преживявания с нашите предложения.
Аязмото при манастира света Петка Мулдавска е сравнително новопостроено. Историята на манастира говори че светата обител преживява три пожара, които напълно го разрушили. Напълно в тон с патриотизма и силната вяра на местното население, изгорелите постройки съвсем скоро били въздигани отново. Последното възстановяване на манастира е станало през 1836 година.
Аязмото, се намира в близост до манастира "Свети Кирик и Юлита". Всъщност на това място, до изворите, първоначално е построен и самият манастир, а след разрушаването му през 17 век е наново построен, на мястото на което се намира сега. Отстрани на аязмото все още се виждат останки от каменните зидове на първоначалния градеж на средновековния манастир. Параклисът, който носи името на римските свети мъченици Кирик и Юлита сега е еднокорабна църковна сграда с открит външен нартекс и петстенна абсида. Отвън е измазан, като с бигорови блокове е оформен подпокривен корниз. Покривът е от каменни плочи.
Историята на аязмото при манастира ''света Неделя'' край село Златовръх, е пряко свързана с изграждането на самия манастир. Цялата местност около манастира е доста водниста, дори покрай самият аязмен параклис минава малка рекичка и наличието на аязмо изобщо не е учудващо. То се намира на около стотина метра от северната стена на манастира и сега е затворено.
Аязмото, чиито патрон е светията - Кръстител е построен под западният край на храма света Богородица - Благовещение. Има една стара легенда, според която настоящото аязмо е построено върху древен извор. В извора вътре в него вярващите пускат монети за здраве и берекет.
За един от бисерите на ранно християнската архитектура в Европа е призната късно античната и ранносредновековна базилика „Света Богородица“, прочута като „Червената църква“, която още от IV век, та чак до ХIV-и е приютявала службите на богомолците. Тя е архитектурен и археологически паметник от национално значение и се намира на около километър - два от града.
Село Узунджово има многовековна и богата история. Намиращата се на 1 км източно от селото селищна могила подсказва, че тук е имало живот още през халколита. Предполага се, че днешното село е наследник на гранично селище възникнало през средновековието. За първи път се споменава в Сюлейманкьойския надпис на хан Омуртаг (814-831г.) като крепост под името "Макро ливада". Останките от последната се намират на около 5 км североизточно от с. Узунджово. Установено е, че крепостта първоначално е изградена през тракийскта епоха, като е надграждана и разширявана през късната античност и средновековието.
На 3 км югоизточно от с. Михалич в местността „Айпандо” („Св. Пантелеймон”) под една камениста тераса е издълбана скална църква. До нея се слиза по 14 стъпала, оградени от двете страни от почти отвесно изсечената скала, образуваща отгоре открит коридор, който в началото е с широчина 2 м, но навътре постепенно се разширява, като достига в края ширина 5 м. В стените му са издълбани две ниши, отгоре – полукръгли, наподобяващи прозорци.
Скалната църква при с. Маточина е издълбана във варовикова скала и се намира на 2 км югозападно от селото в местността „Декили кая” (Пробит камък). Лицето на скалата е гладко изрязано и по десетина широки изчукани стъпала, намиращи се от двете страни на входа, се слиза към малък сводест коридор, с дължина 4,40 м, ширина 3 м и височина 3,5 м.Вътрешността на църквата е правоъгълна, засводена отгоре. Тя има размери 7 x 9,85 м, при сегашна височина на свода 5 м. На източната стена на черквата, която няма абсида, има три ниши, разположени на 2 м от пода, които вероятно са служили за поставяне на икони.
Еленската базилика e раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп, на десния бряг на Еленска река.
Местността Еленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе великокойлалети, които към VI-V в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите.В близост до базиликата могат да се видят останките на селище, за които се смята, че са от тракийския град Бурдапа.
Легенда за параклиса Св. Троица при с. Граматиково, парк Странджа Според легендата, преди няколко века, когато на това място е имало манстир, веднъж се задала голяма турска орда. Уплашени, монасите решили да се скрият в пещерата, но в бързината слезли в левия проход, от който никой никога не се връщал. Десният бил по къс и в него ходели вярващите да се молят. След като се скрили, станало срутване и проходът бил затрупан. Същата нощ, един от големците в Граматиково сънувал, че монасите са в опасност и на другия ден събрал селяните и с лопати и мотики отишли да копаят, но в десния проход. Нищо не намерили и се прибрали. Вечерта големецът отново сънувал монасите да викат за помощ. Този път глас му прошепнал, че са в левия проход. На другия ден отишли отново, и така ги спасили.
